Илон Мъск може да се окаже големият победител от факта, че Доналд Тръмп отново ще е президент на САЩ. Поне така изглежда на пръв поглед, след като Мъск стана един от основните привърженици на Тръмп и дори влезе в управленския му екип. Това веднага провокира коментари (и критики), че Мъск може да се възползва от позицията си и да извлече допълнителни ползи за бизнес империята си.

Мъск все още е най-богатият човек в света, като към началото на декември състоянието му се оценява от Forbes на стойност 334 млрд. долара. На втора позиция е друг ИТ лидер – основателят на Oracle Лари Елисън, който има 227.7 млрд. долара. Трети е Джеф Безос с 225.2 млрд. долара. Но докато Елисън и Безос избягват да афишират политическите си възгледи, през тази година Мъск много активно и явно заяви своите позиции. И те изненадаха мнозина.

Дълго време Мъск беше в редиците на демократите в САЩ. През тази година обаче заяви, че е разочарован от тях и премина към републиканците. Дори започна да представя своето мнение по много и разнообразни теми, включително абортите, смяната на пола, личностната идентификация и др. Това са теми, които не бяха от обичайните за милиардера, който традиционно дискутираше икономика, бизнес, технологии и т.н. – сфери, в които също се оказа, че има сериозни разминавания и разногласия с демократите.

Бързата рЕволюция на Мъск

Политическото „ребрандиране“ на Мъск се случи както постепенно, така и много бързо. Първите индикации за промяната на мнението му бяха представяни бавно на обществото, предимно през неговата социална мрежа Х и личния му профил. С разгара на предизборната президентска кампания в САЩ, Мъск също ускори своето представяне като републиканец. И то не просто като симпатизант, а водещ дарител за кампанията на Тръмп, негов ключов съветник и съюзник. В зависимост от данните, Мъск е дарил между 130 млн. и 200 млн. долара за кампанията на Тръмп.

Той взе участие и в много от предизборните прояви на републиканския кандидат, активно агитираше за него по време на бизнес срещи, онлайн и във всякакви интервюта. И докато мнозина очакваха, че след края на изборите, Мъск ще се „оттегли“ от публичната си политическа роля, това не се случи. Точно обратното – Тръмп обяви, че включва Мъск в управленския си екип и ще му даде позиция в новосъздадения Департамент по правителствена ефикасност. Той ще го ръководи заедно с Вивек Тамасвами – топ републиканец, който също е бил кандидат за президент преди време.

Задачата на новата институция ще бъде да „разглоби правителствената бюрокрация, да премахне прекомерните регулации, да елиминира ненужните разходи и да преструктурира федералните агенции“. Самият департамент няма да бъде част от официалния кабинет на Тръмп, а своеобразна паралелна структура на Белия дом. Американските президенти имат няколко нива на администрацията си, като едно от тях са т.нар. „царе“. Това са хора, които са както съветници, но имат и изпълнителни функции. Те са специализирани в определени сфери и улесняват контакта на представителите на тези браншове с президента.

Реформаторът Мъск

Чрез тази структура Мъск може хем да има ръководни дейности в администрацията, хем да не изоставя бизнесите си. Вероятно Рамасвами ще движи по-голямата част от работата на Департамента, докато ролята на Мъск ще е най-вече надзорна и насочваща. Но с и без нея, близостта му до Тръмп поражда съмнения, че той ще се възползва от позицията си в полза на своя бизнес.

А част от компаниите му и досега имат доста сериозни договори с американското правителство. SpaceX например има федерални договори за над 19 млрд. долара. Мъск може да повлияе на мнението на Тръмп за електрическите коли. По време на кампанията си, новоизбраният президент се обяви против въвеждането на срокове за забрана на продажбите на автомобили с традиционни двигатели. Той обяви още, че ще работи за ограничаване на вносните коли и мотивиране на местното производство.

Основното притеснение е, че чрез новия департамент, Мъск може не просто да лобира, а активно да работи са въвеждането на регулации, които да са в негова полза или пък да премахне мерки, които в момента не одобрява. Милиардерът вече многократно е критикувал множество закони и правила в САЩ, които смята за пречещи на бизнеса и иновациите. А след представянето на департамента, Мъск и Рамасвами написаха коментар във в. The Wall Street Journal, в която обявиха, че според тях много от съществуващите федерални регулации трябва да бъдат анулирани. Причината – никога не са преминавали одобрение през Конгреса и президентът Тръмп може да ги анулира с разпореждания.

„Основният начин, по който Мъск и компаниите му ще извлекат ползи от администрацията на Тръмп, е чрез дерегулация и обезсилването на федералните агенции, които трябва да осъществяват надзор над него и бизнесите му. Това ще стане чрез намаляване на ресурсите им“, смята ИТ анализаторът на CNBC Лора Колодни.

Самият Мъск не е коментирал критиките. Негови привърженици смятат, че институциите действително се нуждаят от преструктуриране, за да могат да работят по-ефективно и да са в крак с новите технологии и реалности. Те казват, че не само неговите бизнеси ще имат полза от модернизираната и по-ефикасна федерална структура, а цялата икономика на страната.

Те изтъкват, че Тръмп има и остра и ясна позиция срещу Китай. Същевременно Tesla има голям завод и бизнес в тази държава и влошаване на отношенията ѝ със САЩ ще затрудни работата на компанията, особено ако Тръмп въведе още санкции и ограничения, както направи в предния си мандат, например срещу Huawei.

Също така, дори и ролята на Мъск в новия департамент да е малка, това все пак ще отнема от неговото налично време, което и сега е ограничено. Съответно, той ще може да обърне по-малко внимание на компаниите си, което може да им се отрази негативно.

„Мъск пое значителен личен и политически риск, подкрепяйки Тръмп, като много от дейностите и реториката му отразяват човек, който е идеологически посветен на каузите, в които вярва. Очевидно е, че има личен интерес, но също така може искрено да се вярва, че има твърде много правителствени регулации и бюрокрация“, казва Алекс Уадан, професор по американска политика в Университета на Лестър пред BBC.

И накрая, не трябва да се подценява и един много важен фактор. Както Мъск, така и Тръмп са хора с доста твърд характер и изказ, като рядко търпят различни мнения, особено, ако са изказани по-грубо. Възможно е разбирателството между двамата да продължи кратко, особено ако Мъск прецени, че не е чуван достатъчно от Тръмп и очакваните или искани реформи не се случват с желаното темпо.