-1 °C
Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал: — Кой чука? — Георги. — Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца. — Ами Гонзо, бе! — … — Георги Иванов – Гонзо! — А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Трудно е да си далеч от човека, когото обичаш, но още по-трудно е да си до него, но далеч от сърцето му!