Ако някой си мисли, че дълговата криза в еврозоната е приключила, трябва да погледне какво се случва в Испания. Ако Италия беше най-голямата заплаха за еврото през 2011 година, то Испания ще бъде голямата история на 2012 година.
Каквито и данни да се погледнат, Испания се намира в спирала на смъртта, порочен цикъл на рецесия и съкращения на разходите, който тласка един от най-важните членове на ЕС в „икономическо средновековие”.
Днес Испания представлява всички провали на валутния съюз – от погрешното начало до неправилен подход към дълговата криза, пише списание "Тайм", цитирано от Фокус.
Правителството в Мадрид очаква икономиката да се свие с 1,7% през 2012 година – трето свиване за последните четири години. Безработицата продължава да се увеличава. В момента е над 23%, а безработицата сред младежите надхвърля 50%. Цените на недвижимите имоти са с 22% по-ниски в сравнение със своя пик и най-вероятно ще продължат да се понижават, може би, с още поне 20%. Това създава изключителен натиск за вече разклатения банков сектор.
Очевидно това е икономика в изключително тежко състояние. И какъв е отговорът на правителството? Още убиващи растежа мерки за съкращения. В края на март бяха обявени най-тежките мерки за икономии и данъчни увеличения с цел дефицитът да бъде намален.
Мадрид е изключително обезпокоен от състоянието на своите национални финанси. Страната не успя да постигне целта за дефицит през 2011 година и без последния пакет на съкращения това най-вероятно щеше да се повтори и през 2012 година.
Но мерките за икономии не успяват да постигнат целите си – да подобрят финансовата позиция на Испания и да възстановят инвеститорското доверие. Вместо това инвеститорите са притеснени от влошаването на испанската икономика.
Съкращаването на разходите само ще навреди още на перспективите за икономически ръст на Испания. Новите данъци и намалените правителствени разходи още повече ще разбият надеждите, че ситуацията с испанската икономика може да се промени.
Безработицата ще продължи да се увеличава, което ще намали данъчните постъпления и ще донесе още страдания за испанците. Така се стига до спиралата на смъртта. Като се смазва икономическият ръст, съкращенията правят по-трудно за Мадрид да изпълни бюджетните си цели и да стабилизира нивото на дълга. Правителството решава да въведе нови мерки за икономии, за да изпълни тези цели. Това от своя страна продължава да отслабва икономическия ръст, а целите стават все по-далечни.
Но лидерите на еврозоната явно са забравили важността на икономическия растеж за разрешаване на дълговата криза. Въпреки безкрайното говорене за стимулиране на ръста, целият фокус в Берлин и Брюксел е само върху едната страна на уравнението – съкращаване на разходите.
Когато Испания наскоро обяви, че може да не изпълни целта си за намаляване на дефицита за 2012 година, нейните партньори в еврозоната не показаха милост. Целите за дефицита се оказаха по-важни от всякакви опасения за безработицата в Испания. Вместо да признаят изключителните проблеми на испанците, те притиснаха правителството в Мадрид да направи нови бюджетни съкращения. Правителството, опасявайки се да не се отдели от висшия ешелон на еврозоната, беше убедено да направи още по-дълбоки икономии. Еврозоната ефективно ръководи „отровното убийство” на една от своите най-горди страни-членки.
Болката на Испания показва глупостта на поощрявания от Берлин отговор на дълговата криза, който е подкрепен от правила и е побъркан на тема съкращения. Да, Испания е отговорна за собствените си проблеми. Но Испания не е Гърция. За разлика от Гърция, Испания няма история на фискална безотговорност. Нейните проблеми са до голяма степен вследствие на глобалната финансова криза. Но останалата част на еврозоната не може да пренебрегне ролята, която валутният съюз играе за тежкото положение на Испания.
Каква помощ е получила Испания от еврозоната? Неголяма. Европейската централна банка се намеси преди няколко месеца, за да залее финансовия сектор в еврозоната с евтини заеми. Това свали напрежението от банковата система и доведе до покупката на правителствени облигации. Но това няма да е реално решение.
По-силните партньори на Испания в еврозоната отказват да предприемат мерки за стимулиране на икономическия ръст или либерализиращи реформи, които да подобрят перспективите за региона и да дадат спасително въже за по-слабите икономики като испанската.
Докато ситуацията в Испания се влошава, се увеличават шансовете страната да поиска спасителна помощ, което ще предизвика шокови вълни в цялата глобална икономика. Но дори и Испания никога да няма проблеми с платежоспособността, страната е изправена пред години на икономически проблеми.
Нещо повече, съдбата на Испания е обвинителният акт за европейския експеримент с валутния съюз. Често се казва, че еврото е инструмент за мир и демокрация. Но еврото явно се проваля и в двете неща. То не помогна Европа да се превърне в силна, конкурентоспособна икономика, която е в състояние да се съревновава със САЩ или Азия. И къде е приятелската подкрепа, която трябваше да е мисия на еврото?
Това, което се вижда, е една все по-недемократична Европа, където страните са принудени да предприемат ирационални мерки, за да се запази единната валута, като в замяна не се предлага много.
Валутният съюз се превърна в зона, в която страните, които са се облагодетелствали от еврото, стават все по-богати и отказват да споделят благата със своите умиращи от глад партньори. Можем и без подобни „мир и демокрация”.