Депутатите гласуваха на първо четене проекта за Закон за предучилищното и училищното образование, предложен от правителството. Проектът бе приет с гласовете на 81 от 240 депутати, 13 бяха "против", двама се въздържаха.

За основно образование да се смята завършен седми клас, а не както досега - осми, решиха депутатите. 15 септември остава начало на учебната година. От учебната 2016 - 2017 г. на предучилищна подготовка задължително ще трябва да ходят децата, навършили 4 години. Дотогава тя е задължителна за петгодишните, ако учебната година съвпада с навършването на възрастта. Училището е задължително до 16-годишна възраст и образованието започва от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 7-годишна възраст на детето.

По решение на родителите - в първи клас може да се запишат и шестгодишните.

Депутатите удължиха пленарното си заседание, за да гласуват промените.

ДПС и левицата бяха срещу проекта, "Атака" се въздържа, ГЕРБ, Синята коалиция и трима независими депутати подкрепиха текстовете. От опозицията възразиха срещу бързането по приемането на такъв важен закон. Това е законодателен волунтаризъм, каза Лютви Местан от ДПС. Защо трябва да се бърза с толкова важен закон, пита зам.-председателят на ДПС. По думите му, с приемането ударно на Закона за предучилищното образование днес на първо четене, управляващите искали да покажат на ЕК, че нещо се прави за образованието.

Не мисля, че има бързане продиктувано от забележките на Брюксел, заяви образователният министър Сергей Игнатов. В становището на ЕК е отбелязано, че законът е добър и критиките са основно заради забавянето на приемането му. Удължаването на работното време е заради грижата към нашите деца, заяви Игнатов и допълни: "15 септември чука на вратата". Действащият Закон за народната просвета е приет през 1991 г. и оттогава е изменян и допълван повече от 20 пъти, припомни министърът на образованието. Той съдържа оскъдна уредба и оставя основни обществени отношения да бъдат уредени на подзаконово ниво, допълни Игнатов.

"Успоредно със ЗНП от 1999 г. е в сила и действа Законът за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Той е приет на основание ЗНП като едно от държавните образователни изисквания, но създава паралелна и често противоречаща на ЗНП уредба", смята министър Игнатов.

За прилагане на ЗНП е издаден правилник, който поради непълнотата на законовата уредба регулира първично основни обществени отношения, но не конкретизира, а често дописва закона.

"Динамичните промени в обществените отношения през последните години, бурното навлизане на информационните и комуникационните технологии в човешкия живот поставиха нови предизвикателства пред традиционните образователни модели и традиционните форми на общуване", категоричен бе министърът на образованието.

"Постепенно надделя мнението, че е необходимо предефиниране на целите на българското предучилищно и училищно образование", подчерта той. Законът за преучилищното и училищно образование бе обсъждан в продължение на 2 години, посочи министър Сергей Игнатов. Законът, по думите му, дава решение на 2 от наболялите проблеми на системата - ранното отпадане от училище и неграмотността.

Законът предвижда запазване и засилване ролята на държавата във финансиране на предучилищното образование и за промяна на обществените възприятия за него като за част от системата на социални услуги. Говори се за предучилищно образование, като по този начин, управляващите, извеждат като основополагащи образователните приоритети на предучилищното детство.

Въвежда нова образователна структура в системата на училищното образование с цел яснота и подреденост – основна образователна степен с два етапа: начален (І – ІV клас) и прогимназиален (V – VІІ клас), и средна степен с два етапа: първи гимназиален етап (VІІІ – Х клас) и втори гимназиален етап (ХІ и ХІІ клас). Двата етапа в средната степен на образование осигуряват вертикална и хоризонтална проходимост в системата и възможност за смяна на избора на предуниверститетска подготовка; тясно профилирано и професионално образование в последните 2 години.

Създава се нов вид училище – „обединено” от І до Х клас. Професионалните гимназии преминават към общините. Поетапно въвеждане на целодневна организация на учебния ден от I до VІІ клас като инструмент за превенция на отпадането от училище, идентифициране, развитие и удовлетворяване на таланта, интересите и потребностите на учениците, осигуряване на специализирана помощ при подготовката им и максимално оползотворяване на свободното им време.

В кулоарите на парламента министър Сергей Игнатов каза още, че критиките в доклада на ЕК не са унищожителни за България.

„Дава се изключително висока оценка на България и българското правителство за финансовата дисциплина на страната. Всичкото това за говорене за финансиране на отделните сектори е свободна интерпретация”, каза Сергей Игнатов. Външното оценяване – за да има ефект, трябва да се прилага повече време, допълни той.

„За забавянето на евросредства – да, забавени са, след като бяха спрени по време на тяхното управление. Безочливото обвинение и искане на БСП – искали програма за образование. Къде бяха 2005 г. – България е единствената страна в ЕС, която няма договорени пари за наука. България е една от трите страни, която не е договорила пари за здраве и за енергия. Правителството обсъжда много отдавна възможност за самостоятелна програма „Наука”. Когато се критикува, хората да имат памет. През 2005 г. хората, които договориха 0-та за образование с ЕС, днес се оказват защитници на образованието”, каза Сергей Игнатов.

Споделям болката за слабото представяне на българските ученици, посочи той. „Има проект за 90 милиона лв. за студентски и ученически стажове и практики. Въвеждат се задължителни 240 часа стаж, за да завършат студентите и учениците от професионалните гимназии. Въвеждаме задължителна норма за ежегодна квалификация на българския учител. 180 милиона лв. от януари влязоха в системата за средищните училища. Коментиран е достъпът до образование – кое правителство, ако не нашето е това, което преди още да внесе Законопроекта за предучилищното и училищно образование, на проектен принцип започна целодневна организация на българските ученици. По-бедните слоеве предпочитат техните деца да бъдат на топло, нахранени и с тях да се занимават специалисти. Това е и аргумент срещу ранното отпадане от училище. Новият Закон за предучилищното и училищното образование бил слаб – казано е обратното – че този дълго очакван закон е вече написан и е слабост, че все още не е приет. В текста е казано, че е добър проект, чакан от цялата държава, но забавянето му е слабост. В закона се предвижда поетапно въвеждане на целодневно обучение в училище до 7 клас”, каза Сергей Игнатов.

„Че България няма стратегия за научни изследвания, е смешно. Националната стратегия беше приета през юни 2011 г. За финансирането на сектора „Образование” – в този проект се казва, че най-силната стрна на българското правителство е спазването на финансова дисциплина. Образованието може би е единственият сектор, който има увеличаване на бюждета. Повече от 6 милиона лв. е увеличението на парите за стипендии. Екипът на МОМН е изключително активен в работата с МИЕТ по подготовката на бъдещия „Технопарк: на София. Ние сме активни не само като ноухау, а съучастник в процеса”, посочи министърът на образованието Сергей Игнатов.