Когато някой като Волфганг Шойбле, олицетворение на швабската рационалност, започне да се самозалъгва, явно има повод за тревога. Германското правителство окачестви победата на консерваторите в Гърция като "вот на населението в полза на радикалните икономически и финансово-политически реформи". Единственото вярно нещо в това изречение е пунктоацията. След изборната си победа Самарас изговори много приказки, но думата "реформа" не е протоколирана никъде.

Очакванията, че неговото правителство щяло да продължи реформите, по-скоро е повод да се запитаме: кои реформи?!! Това изглежда е някакъв опит за сарказъм... "Не може да се говори за провала на една политика, която всъщност изобщо не е била прилагана", коментира за Франкфуртер Алгемайне Цайтунг един гръцки икономист. И е абсолютно прав. Има ли Гърция ефикасна данъчна система? Къде я? Въвеждането й беше отложено. Съкратен ли е раздутият държавен апарат? Почти никой в Атина не мисли за подобно нещо.

Гърците знаят как да получат онова, което искат.

 

Много често ни предупреждават за опасността от пренасяне на заразата. Волфганг Шойбле явно вече се е заразил от гръцката болест за разкрасяване на действителността. В самата Гърция също са доста находчиви в намирането на извинения. За мизерията не била виновна Гърция, а архитектурата на еврото, пророкува провалилият се социалистически премиер Георгиос Папандреу. Пък и защо да е виновно атинското правителство, което с фалшифицирани баланси се промъкна в Еврозоната, нали постигна, онова, което искаше?

Без вина излиза и клиентелистката политика, нароила безброй излишни държавни постове за "свои хора". Със сигурност и Папандреу не носи никаква вина за положението, в което се намира страната сега. В неговото изявление обаче има и зрънце истина: Ако правилата на ЕС бяха по-строги, Атина нямаше да прави каквото си поиска. Гърция обаче се промъкна и този нейн "успех" й придаде още повече смелост. Също и на партиите, които след победата на Самарас отново минават за "реформатори", макар че преди настояваха да се удължат сроковете за изпълнение на задълженията спрямо партньорите и за още помощи.

Който настоява за подобни неща, изглежда смята, че е дребнаво да се иска връщането на отпуснатите 200 милиарда евро през последните две години. Твърде късно в Брюксел и другите европейски столици се осмелиха да гледат на излизането на Гърция от еврозоната като на реалистична възможност. Затова и самите гърци продължават да спекулират, че европейските партньори ще продължават да плащат, дори и затова, че вече са вложили прекалено много пари. А онзи, който умее така майсторски като гърците да играе на театралната сцена, бързо успява да дешифрира и театралните етюди на европейците.

Спектакълът, изпълняван в Гърция и Европа, неправилно се определя като трагедия. В действителност това е една злъчна комедия, каквато и майсторът на жанра Аристофан не би могъл да напише. А поантата е в това, че Самарас минава за гарант на напредъка на гръцката колесница. Това е същият политик, който преди известно време отхвърли споразумението на Атина с донорите като "дяволско творение" и заклейми всички политици, които гласуваха за него.

Самарас принадлежи към същата стара гвардия политици, които са отговорни за настоящата мизерия на Гърция. Но като изключим наличието на един ляворадикален мечтател, друга алтернатива няма. Както няма алтернатива и отказът от красиви самозаблуди. Ако един ден страната иска да тръгне нагоре, тя трябва да погледне суровата реалност в очите. Брюксел също!