Храмът, където екипът от Калифорнийския университет прави своите научни изследвания, свързани с управлението на ресурсите на древните маи

Последните разкопки в Тикал, Гватемала, разкриха най-големия древен язовир, построен от маите в Централна Америка.

Разкопките в Тикал се правят от екипи от няколко университета, водени от Университета на Синсинати. Предколумбовия град Тикал е един от първостепенните градски центрове на древните маи.

Язовирната стена е построена от дялани камъни, чакъл и пръст. Тя е дълга около 80 метра, 10 м висока. Обемът на водохранилището е 76 хил. куб. м. То е част от система канали, шлюзове и съоръжения за пречистване. Археолозите са се натъкнали и на най-дълбокия, изсечен в скалата канал по земите на маите.

Статия за находките ще бъде публикувана в Бюлетина на Националната академия на науките (PNAS), със заглавие "Вода и устойчиво използване на земята в древния тропически град Тикал, Гватемала”. Изследването хвърля нова светлина върху това как маите са съхранявали и използвали природните си ресурси. Тяхното изключително сложно общество и многобройно население е просъществувало над 1500 години, въпреки екологичните предизвикателства, включително периодични суши.

През 2009 г. екип от Калифорнийския университет е първия в Северна Америка за последните 40 години, допуснат да работи в Тикал. Това е екипът, който открива най-големия древен язовир, построен от древните маи на Централна Америка. Основната цел на изследването от Калифорнийския университет е по-добре да разберат как древните маи достигат численост на население в Тикал от 60,000 до 80,000 жители и население от около пет милиона общо в териториите на маите през 7 век след Христа. Това е по-многобройно население по тези места, отколкото в момента. Маите са успели да управляват и изхранват многобройно и сложно устроено общество за повече от 1 500 години в тропически условия. При това са ползвали инструменти и технологии от каменната ера за да развият своята изтънчена, дълготрайна система за управление, за да процъфтяват.

Изследователите подчертават, че събирането и съхранението на водата са били от решаващо значение в околна среда, където валежите са сезонни и продължителни суши не са необичайнио. И така, Маите внимателно интегрират застрояването си - обширни площади, платна, сгради и канали - в една водна система за събиране и управление. В Тикал, те събират буквално цялата вода, която пада върху тези павираните или измазани повърхности в изкуствени резервоари. Измазаният площад на града и повърхностите на дворове и канали са под наклон, който води буквално всяка капка вода в тези резервоари.

Друго откритие на екипа е, че маите са пречиствали водата преди да попадне в резервоарите. От водосбора и каналите тя преминавала през "пясъчни кутии". Ползвали са кварцов пясък, който не се намира в по-голямата част на Тикал. Пътували най-малко 20 мили (около 30 км) за до находище на кварцов пясък, за да направят своите водни филтри. Транспортирането е било доста трудоемко усилие.

Цялостната система от язовири и управлението на водата са помогнали Тикал и някои други центрове да оцеляват през периодичните засушавания, когато много други селища са били изоставяни от хората поради липса на валежи.

Палеоботаникът Дейвид Ленц обяснява, че усъвършенстваното управление на водите, практикувано от древните маи, е донесло изобилието на храна, гориво, лечебни растения. "Управлението на водите включва напояване, което пряко влияе на това колко хора могат да бъдат изхранени и цялостно води до ръст на  населението. Има мрежа от канали и резервоари в Тикал, които съхраняват вода по време на сухия сезон и шлюзове за контролирани изпускания по време на дъждовния период. Маите от Тикал са поддържали относително висока гъстота на населението в продължение на няколко века. В началото на 9-ти век сушите станали продължителни и това стопило водните запаси. Ресурсната база и социална структура понесли значителен стрес. На тези промени вероятно са довели до изоставянето на града."

Разкопките на язовира. В червено е очертан шлюз.

Археолозите са се натъкнали и на най-дълбокия, изсечен в скалата канал по земите на маите.