През последната седмица да тренира с вратарите на „Борислав“ беше забелязан Тодор Кючуков. В момента той е без отбор и поддържа форма и дава ценни съвети на колегите си от местния клуб. Така помага и на треньора на мъжете Димитър Янчев, с когото са добри приятели. Тодор Кючуков се съгласи да поговорим за футбола, живота и журналистите.
Отдавна не сме те виждали в Първомай?
Отдавна не съм си идвал за толкова дълго време.Синът ми беше тук за месец през ваканцията, за радост на баба му и дядо му. Исках пак да го доведа, за панаира, но той има тренировки и отказа.
Колко е голям? Футболист ли ще го правиш?
Вече е ученик във втори клас, стана на 8. А, аз няма да го правя нищо – той ако иска ще стане футболист. Аз съм готов да го подкрепям.За момента няма да го насочвам да става вратар, по-скоро предпочитам да е нападател, но времето ще покаже. Сега тренира с децата на „Славия“. Запален е.
А ти как така стана вратар- децата обикновено обичат да тичат след топката, не им се седи на вратата?
Стана случайно. Баща ми ме водеше да го гледам как тренира. Той беше волейболист, но аз не бях много запален по спорта. От чист мързел предпочитах да седя на вратата, вместо да тичам по игрището. Моите приятели ходеха да тренират на стадиона при Евгени Казаков. Бяха останали без вратар и му казали за мен – един такъв висок, много добър. Той настоял да ме види и така започнах. След това станах много усърден спортист – тренирах и работех много. Хубавото при мен е, че не се пазех от топката, не се страхувах, че ще ме удари.
След детския отбор къде продължи?
В школата на ЦСКА. На 14 години заминах за София. Там имахме всички условия да се развиваме, да тренираме – общежития, храна – всичко. Сега това го няма. Няма как да се появят новите Бербатов, Стоичков и Стилиян Петров, защото няма такава школа. И аз искам детето ми да тренира в ЦСКА, цесекар и съм израстнал в този клуб,но за момента ЦСКА нямат добра материална база и затова детето ми тренира на „Славия“. Там условията са по -добри. Имах късмета още на 16 да започна да играя с мъжете, станах национал. Преживял съм три много тежки контузии, но това е спортът.
Играл си навън – Чехия, Гърция, Португалия, Русия...Къде беше най-добре?
Португалия. Там исках да завърша кариерата си, но за съжаление точно там се случи и една от контузиите ми.
Какъв е проблемът на българския футбол? Защо твоето поколение не постигна успеха на предишното?
Ако под „предишното“ имаш предвид Стоичков, Балъков и компания – въпрос на шанс. И тях ги делеше една минута от това да не оставят никаква следа. Ако Костадинов не беше вкарал в последната минута на французите и тях можеше да не ги помним. А има хора от моето поколение, които успяха да направят добри кариери – Бербатов, Стенли, Мартин Петров… Владо Манчев също имаше успехи… Светослав Тодоров.
Сигурно си прав, но защо българският футбол не е като английския. Какво му пречи?
И най- надъханият треньор ще капитулира, ако не му се плаща за работа, но му дават пари, за да пусни сина на някоя известна личност. Корупция има навсякъде по света, но ако тук е 90%, в Англия е 5. И в това е основната разлика. А в България понякога и 18- годишните са вкарани в схемите на черното тото.
Гунди или Стоичков?
Не мога да ги сравнявам – различни постове, различни времена, различен футбол… Трудно е да се каже, макар че аз все пак съм от ЦСКА…
Помниш ли първия си мач за мъжете на ЦСКА?
Да. Беше срещу Локо – Пловдив. Имах страхотен късмет и играх много силно. Мачът завърши 0:0. Тогава Николай Стоянов си беше сменил мача, примерно ако е трябвало да отразява Ботев, направи така, че да ме гледа мен.
Николай винаги е имал много силно развито чувство за местен патриотизъм (в най- добрия смисъл) когато е ставало въпрос за хора, свързани с Първомай. Бяхте ли приятели?
Да. Много съжалявам за това, че вече го няма. Той беше журналист, който дори когато критикуваше, го правеше градивно и предлагаше какво да се подобри. Не си е позволявал да плюе. Беше страхотен човек и голям професионалист.
След няколко дни си заминаваш – ще продължиш ли да играеш.
Мисля, че да. На моята възраст мога и да се откажа, но се появи добра възможност. Но дори и да не тренирам футбол, пак ще градя кариера свързана с него. Завършвам курс за треньори категория В, към НСА, но не е задължително да съм треньор. Другата седмица ще се разбере…
Интервю на Теди Кирякова
