Сине, ставай! Да, да, знам, че е рано. Ама днес си на училище! Първи учебен ден е. Не, не е 15 септември, сине. 17 септември е. Не се чуди – откакто онзи певец, за който ме пита защо така странно се блещи, когато дава интервюта…
Та откакто той изпя една песен – "Август е септември“, вече и на мен ми е трудно да преценявам някои неща.
Да, сине, точно така. И на теб не ти е ясен оня върху попфолк тетрадката на твоя съученик. Да, онзи на име Азис… Мъж ли е или жена. Никой не може да ти отговори на тоя въпрос.
Знаеш ли, сине. Разбрах, че тази година ще учите по изцяло нова програма. Така казаха специалистите от министерството – четвърти клас минават на нова програма от тази учебна година.
Какво означава това ли? Означава, че татко ти ще трябва да си намери още някаква допълнителна работа, за да може да ти плаща частни уроци по английски, математика…
Иначе, сине, следвайки новата образователна програма, ще започнеш и ти да желаеш попфолк тетрадки, а баща ти няма да може да го понесе.
Какво. Трудно ти е да се вдигнеш от леглото, понеже снощи си легнахме по-късно? А ти е и малко гадно заради онова предаване по телевизията, където редакторите се гавреха с една ромска чалга певица?
Казваш, че това била стара училищна гавра, с която големите измъчвали зайците?
На мен ли го казваш, сине? Аз съм бил в казармата, а там редовно караха новобранците да правят сапунки, да бръснат портрета на Ботев и да мерят спалното помещение с кибритени клечки.
Казарменият хумор, тате, съчетан с това, че редакторите на риалити предаванията по телевизията са жертви на същата експериментална образователна система, която сега ни мъчи и нас с теб, ражда подобни уроди като снощното високорейтингово шоу.
Хайде, отивай да се обличаш. Знам, знам, че вали и е леко хладно. Само че ти отиваш, за да получиш безплатно нещото, наречено "образование“.
А твоята даскалка отива да те учи за мизерна заплата. И освен това е принудена да се разправя с 30 малки и бесни деца и да внимава да не обиди с поведението си детето на някой с по-високо положение в йерархията, че тутакси ще остане на борсата.
Вземи цветето, сине. То е последният останал микрон уважение, което обществото отдава на горките учители. А те са принудени да преподават по различни системи всяка година, защото, сине…
Защото кабинетите се сменят, роднините и приятелите на министрите се сменят, а роднините и приятелите на министрите пишат учебници и някой трябва да пуска тези учебници в обръщение, за да могат роднините и приятелите на министрите да си купуват нови коли…
Знаеш ли колко скъпа е една нова кола…Застраховки, фирмени сервизи.
Затова не се оплаквай, сине, когато не разбираш нещо в новия си учебник. Нека бъдем позитивни и да помогнем на още роднини и приятели да постигнат благополучие. Та ние за едните роднини и приятели сме готови на всичко, нали така…
Как беше? Роднините и приятелите на нашите министри са и наши роднини и приятели…Неслучайно много хора споменават майките им в един, как да се изразя, по интимен аспект…
Не ми обръщай внимание, сине. Ядосвам се, защото гледам, че някакъв малоумен и комплексиран човек, работещ кой знае защо като полицай, е застрелял момиче.
Защо ли? Просто я е харесал, а тя него – не. Да, сине, ние сме една от малкото страни, където ако не харесаш някой, който обладава дори и малко власт, можеш да имаш куп разнообразни проблеми…
Хайде, сине, време е да тръгваме. Чакай, нека майка ти да ти плисне малко вода и вземи цветето в ръка. И раницата, джиесема, чадъра…
Че като гледам, май ще вали. И не се скапвай заради това, че ваканцията свърши.
Тази година ще имате 4 ваканции, а като знам как всяка зима снегът сварва общината неподготвена, отсега мога да ти гарантирам, че ваканциите ще бъдат поне 5.
Хайде, слагай бейзболната шапка, обувай маратонките и да тръгваме. Да не изпуснем оня ритуал със стария школски звънец. А после ти ще влезеш в класната стая, а нас, родителите, ще ни съберат и за четвърти път, откакто си тръгнал на училище, ще ни съберат по 20 лева за чинове.
Поне да бяха ни поискали за нещо друго…
Не че няма да дадем…Ще дадем. Кога не сме дали за чинове, та сега няма да се стискаме.
Макар че с по-голям кеф бих дал тези 20 лева на някое бедно дете, за да си купи тетрадки.
Та това е, сине. И да, обещал съм ти играта за "Плейстейшън 3“. Няма да се отметна.
Утре ще я имаш. А от теб очаквам само едно – да бъдеш добър човек.
И да не си страхлив.
Защото, сине, ние бяхме страхливи.
И виж каква я надробихме!
Честит празник и на добър час!
Обичам те!
