Като поотмина кризата с конституционните съдии пушачите размахаха транспаранти, цигари, запалки и влязоха във водещите новини.

"В условие на задълбочаваща се икономическа криза, стагнация, намаляване на доходите на населението, висока безработица, повишаване на цената на електроенергията с 20%, непрестанен ръст на цената на хранителните продукти…", жалват се организаторите на протеста. А в главата ми изниква логичния въпрос: "И при тези условия Вие намирате пари за цигари?!?"
Явно - намират, както и време, което да отделят, за да протестират. Да протестират срещу правото на живот и здраве и това да обгазяваш околните.

Лозунгите, извадени като по калъп, без капка творчество, гласяха: „Пушач, а не престъпник!“, „Запазете правото на свободен избор!“, а някои доброволно си бяха лепнали етикет: Пушач.

Някак като вик на безсилие и израз на слаба воля, звучат доводите на протестиращите, защото пушенето,  както знае всяко дете, причинява различни видове заболявания и много от тях са фатални за живота, каквито и оправдания да се намират. Живеем в информационен век и не е нужно на изброявам всичките щети, които то нанася върху човешкия организъм.
Но всеки има правото да живее или да се самоунищожи, а протестиращите демонстрираха правото си на самоунищожение.
Освен това, не е задължително да си икономист, за да знаеш, че след края на летния сезон оборотите на заведенията падат,  а срокът от въвеждането на забраната все още не е достатъчно продължителен, за да може да се направи качествен анализ на ситуацията. Хората просто нямат пари за ресторанти. Пък и извинете, господа ресторантьори, но вие цигари ли предлагате или храна и напитки.

Друга истина е, че всяко вещо си има две страни. Спирането и ограничаването на цигари – също. Всеизвестен факт е, че бившият пушач се опитва да навакса я с ядене, я с пиене. Точно това, което вие предлагате. И да - светът се променя, бизнесът също. В условията на промяна  оцеляват гъвкавите!  

И понеже страна ни се слави с красотата си, както и да го погледнеш пушенето не е красиво (освен по специализираните издания), не е красиво лицето, захапало цигара, не е красива кожата на това лице, за дъха и миризмата да не говорим. Фоторепортажите от протестите го доказват – лицата от там не са красиви…

Разбрахме за правото на пушача да пуши, а дорасъл ли  е той да признае правото на тези, които не искат да го правят? Къде е правото да не натрапваш порока си на другите, правото на непушача да не е пасивен пушач, правото на децата да не попиват лошия пример, правото на децата да не си задават въпроса: А, след като цигарите убиват, кой ще се грижи за мен?
Не можеш да наречеш черното бяло. Безспорно е по-добре без цигарен дим. А е безспорно, защото е по-хубаво - каква по-специална причина от това? По-приятни са заведенията, в които се вижда и ухае на вкусни гозби. Всичко останало е носене на вода от девет кладенеца!

Не на последно място протестът говори много за обществото. За роптаенето да запазим нещо, което ни убива, без капка срам да се заяви че сили за борба с порока няма и истерично да се крещи в името на това да продължи да съществува. Което показва единствено проблеми с волята, които обаче не се решават с узаконяването на един порок, а с усъвършенстване на личността.

Иначе обединяването около една идея е прекрасно нещо. Хиляди българи показаха, че могат да се обединят за какво, обаче? Защо не бяха толкова майките, протестиращи срещу мизерните пари за детски надбавки или за липсата на места в градините... Къде е гласът на пенсионерите, които се осмеляват да оплакват съдбата си единствено по трамваи и тролеи? Мисля, че мнозина биха се сетили и за други жизненоважни неща,  около които масите може да се обединят.  Жизненоважни – а не застрашаващи живота. Но разни народи – разни идеали.

И няма какво да се лъжем – да спрат цигарите не могат само тези, на които не им достига воля. Може би затова толкова имаме нужда от тях – запалваме една, за да понесем по-лесно:   задълбочаваща се икономическа криза, стагнация, намаляване на доходите на населението, висока безработица…  Фокусирайте се правилно срещу  какво си заслужава да се протестира!

Автор: Евгения Гигова-пушач