Легендарният Халил Мутлу даде интервю, в което се върна назад в годините. Роденият на 14 юли 1973 година трикратен олимпийски шампион преди няколко седмици загуби битката за шеф на турската федерация по вдигане на тежести. “Като дете въобще не знаех какво означават щангите. Само знаех, че ако започна да спортувам, щях да отида да уча в Кърджали. Това стана през декември месец 1983 година. Месец след като започнах с щангите Наим Сюлейманоглу стана световен шампион за младежи. Запознахме се в Кърджали. В Турция винаги тренирахме заедно, една стая деляхме”, припомни си Мутлу.“Шест години вдигах за България, до 87-ма. После се смениха имената ни. В края на 1987 година ни казаха, че закриват щангите, само може да учим. През 1989 година се отвориха границите, тогава дойде едно писмо от Турция. Казаха ми: “Ако искаш да идваш, ела, чакаме те.” Аз отидох в турското посолство, в края на 89-та. Взех си визата, сам самичък, и заминах”, допълни легендарният щангист пред ТВ7.“Г-н Абаджиев е много важен за нас, не само за нас, а за цялата световна тежка атлетика. През 1995 година той дойде при нас, в Турция, първата ми олимпийска титла спечелих с него”, коментира Мутлу на въпрос, дали и сега искат да вземат Иван Абаджиев в Турция. “Родих се с името Халил Алиев, до 85-та година така се казвах. После станах Хубен Алипиев – до 89-та. Дойдох в Турция и станах Халил Мутлу. После се върнах в България за гражданството, тъй като и сега съм български гражданин и взех името Халил Али. В България се казвам Халил Али, в Турция съм си Халил Мутлу. Смених 4 имена. Имам три олимпийски титли, пет световни, над 25 световни рекорда. Може би този успех щях да го направя и ако бях останал в България. Тогава нямаше значение за коя държава се състезавам. След това и сега - да. Ако не бях дошъл, нямаше да постигна тези успехи. В България съм се родил, там са гробовете на дядо ми и баба ми. Там имам къща”, казва още Халил Мутлу. “Децата ми не знаят български, но ще ги науча. Големият се казва Туна, турското име на река Дунав, на 8 години е. Малкият се казва Арда, на 5 и половина е, на името на Арда Кърджали. Кръстих ги така, за да не забравят откъде са тръгнали майка им и баща им”, завърши легендарният състезател.
