Медиците от Центровете за спешна помощ в страната се обединиха във Фейсбук срещу пациентите биячи. Те разпространиха текст, който е адресиран до широка читателска аудитория. Шефът на Центъра за спешна медицинска помощ в Кърджали д-р Атанас Митков заяви, че ако в Кърджали има несправедливи обвинения срещу негови служители, ще заведе дела за уронване на престижа на службата.
Имали граници за саморазправата с екипите на спешна помощ от недоволни пациенти или техни близки?
Оказва се, че граница няма. Вместо да се подаде жалба до директора на съответното здравно заведение, до БЛС, до РЗИ, до медицински одит, до Министерство на здравеопазване, директно се преминава към саморазправа. Всеки недоволен пациент или негов близък, освен, че може да премине към саморазправа с вербална и ли физическа агресия, той има и правото да повика медия, да подаде жалба до полицията на тел. 112. А как може да се защити един екип на спешна помощ станал обект на саморазправа, обида или клевета? Единственно като заведе граждански иск срещу насилниците, жаблоподателите и клеветниците си.
Саморазправата с вербална или физическа агресия с екип на спешна помощ, все още се третира като дребно хулиганство. Предстоящата коледна ваканция в Парламента, вероятно няма да позволи приемането на второ четене на промените в Наказателния кодекс, инкриминиращи посегателствата на медици. Недоволни пациенти и техни близки, може да изразят безнаказано гнева си спрямо нас с псувни, обиди, заплахи, а ако решат да ни набият- глобата е между 200- 300лв. и то ако поруганият екип заведе граждански иск срещу тях.
Всеки един недоволен пациент или негов близък може да повика медия по време на изпълнение на задълженията ни и да ни обиди и оклевети публично.Изнасят се имена и месторабота на екип, преди още експертите или съда да са се произнесли за вината му.Обидата и клевета в медиите, остава безнаказана, независимо, че едно заглавие в медия срива до живот авторитет граден с години. Поруганите ни колеги са вече мъртви като имена и авторитет и завеждането на дело за клевета и обида, няма как да върне доверието на пациентите към тях.Уронването на доброто име води до стресови заболявания, депресии и опити за самоубииство на уважавани медици. А какви са последствията за пациентите? Преди два дни след визита на адрес на наш колега е направена проверка за алкохол от полицията в спешния кабинет, пълен с чакащи за преглед пациенти. Оказва се, че според закона за тел. 112 - жалба подадена на спешния телефон се счита за официално подадена жалба до полицията и тя е длъжна да направи проверка при подаден сигнал.Полицията извършва проверката по повод на жалба подадена от пациента на тел 112, че посетилия го лекар е пиян. Естественно пробата е отрицателна. Независимо от обидата и унижението, колегата ни продължава да преглежда и лекува пациенти до края на дежурството. Как може унижения и обиден от пациента и близките лекар да си потърси правата?Може да заведе граждански иск за клевета до жалбоподателите, за своя сметка, но дали това ще го обезщети за обидата и унижението?
На мое дежурство вчера прегледах пациентка със спонтанен аборт. Предстоеше продължителен транспорт и за нейна сигурност и поставих венозен път, без медикация. Близката й ме обвини, че моя венозен път е причина за болките и аборта.Трябваше ли да рискувам сигурността на пациент с кръвозагуба за да си спестя обвиненията? Мой колега, поставя животоспасяващо лекарство, но въпреки това пациентката загива, защото състоянието и е необратимо, следва жалба до министъра на здравеопазването. Трябваше ли колегата ми да стои безучастно до умиращ пациент, за да не бъде обвинен в убийство със животоспасяващо лекарство?
Професията ни е високорискова, но такава безнаказана саморазправа със спешни медици преди да са се произнесли ескперти и съда за вината ни, няма в нито една европейска държава. Всеки недоволен от работата ни може да се саморазправи безнаказанно с нас чрез вербална и физическа агресия, чрез обида или клевета в медиите или чрез жалба до полицията. Доверието между пациенти и спешни медици е основно изискване за да се оказва спешна помощ, а то се топи и отстъпва място на недоверие към уменията ни от страна на пациентите. Това води до неспазване на дадените от нас съвети и лечение, подлагане на риск живота на пациента.
Не може да практикуваме спешност под страх за живота и авторитета си, и без доверието на пациентите си, защото това застрашава обективността и качеството на оказваната помощ. Това ще е причина за окончателно обезкръвяване откъм кадри на системата.
