Петъчните вестници съобщават, че съюзът на съдиите настоява Конституционния съд за избора на главен прокурор.
„Съюзът на съдиите в България поиска Конституционният съд да се произнесе по избора на нов главен прокурор. Според организацията изборът и назначаването са извършени в нарушение на конституцията и затова указът на президента подлежи на проверка за съответствието му с върховния закон. Според конституцията и закона за съдебната власт всички допуснати кандидати трябва да бъдат подложени на тайно гласуване и ако никой не получи две трети от гласовете на Висшия съдебен съвет, тогава първите двама, получили най-много гласове, трябва да бъдат подложени на второ тайно гласуване.
"Вместо да бъдат изпълнени конституционното и законовото изискване станахме свидетели на безпрецедентна намеса на член на правителството (министъра на правосъдието) при избора, ВСС направи предложение до президента за назначаване въпреки допуснатото нарушение, а президентът не упражни правото си да откаже да издаде указ при първо предложение от ВСС. Недопустимо е чрез вътрешни правила ВСС да ограничи конституционно даденото му правомощие да подложи на обсъждане и гласуване в процедурата всички участващи кандидати за назначаване на главен прокурор, подчертава ССБ и припомня: тайното гласуване за един кандидат съответства на основния закон само ако той е единственият участник в процедурата. А назначаването от президента на избрания по описания начин главен прокурор прави указа на президента подлежащ на проверка за съответствието му с конституцията", смятат в Съюза на съдиите.
"Съдийската общност не може да остане безучастна при публичното погазване на Конституцията на държавата. Дори когато не разполагаме с правомощия да попречим на потъпкването, службата ни за утвърждаване на върховенството на закона не допуска да бъдем мълчаливи наблюдатели", се заявява в позицията.
Конституционният съд може да бъде сезиран от 1/5 от депутатите, президента, правителството, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.
На 20 декември ВСС изслуша тримата кандидати за главен прокурор - Сотир Цацаров, Галина Тонева и Борислав Сарафов. След това с 18 гласа избра Цацаров за главен прокурор. Останалите две кандидатури не бяха подложени на гласувани, тъй като министърът на правосъдието Диана Ковачева закри заседанието. Още на 21 декември президентът Росен Плевнелиев подписа указа за назначаването на Цацаров." - в. „Сега".
„Изборът и назначаването на новия главен прокурор са извършени в нарушение на конституцията и поради това указът на президента подлежи на проверка за съответствието му с върховния закон. Това заявява Съюзът на съдиите в България (ССБ) в своя позиция, публикувана на интернет-страницата на организацията http://www.judgesbg.org/
Съдийският съюз припомня разпоредбите на конституцията и на Закона за съдебната власт за избор и назначаване на главния прокурор, а именно - всички допуснати кандидати да бъдат подложени на тайно гласуване...
Вместо да бъдат изпълнени конституционното и законовото изискване станахме свидетели на безпрецедентна намеса на член на правителството (министъра на правосъдието - бел. ред.) при избора, ВСС направи предложение до президента за назначаване въпреки допуснатото нарушение, а президентът не упражни правото си да откаже да издаде указ при първо предложение от ВСС. Недопустимо е чрез вътрешни правила ВСС да ограничи конституционно даденото му правомощие да подложи на обсъждане и гласуване в процедурата всички участващи кандидати за назначаване на главен прокурор, подчертава ССБ и припомня: тайното гласуване за един кандидат съответства на основния закон само ако той е единственият участник в процедурата...
И добавя, че точно съдебните институции и техният върховен кадрови орган - ВСС, трябва да бъдат еталон за законосъобразност. И че след тази позиция гражданите ще могат да проследят какви действия ще предприемат "субектите по чл. 150, ал.1 от конституцията", които имат право да поискат от КС да провери дали указът на президента за назначаването на новия главен прокурор нарушава конституцията.
Органите, които според чл. 150, ал. 1 могат да сезират КС, са една пета от народните представители, президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд (ВКС), Върховният административен съд (ВАС) и главният прокурор. МС, президентът в този случай, а и ВАС са изключени априори (председателят на ВАС Георги Колев беше сред застъпниците на електронния вот, който не позволи да се гласува едновременно и тайно за тримата кандидати).
На 20 декември - предпоследния работен ден преди Коледа, след 10-часово изслушване на трима кандидати за главен прокурор - Сотир Цацаров, Галина Тонева и Борислав Сарафов, ВСС гласува само за Цацаров, който получи 18 гласа - с един понече от необходимите 17 гласа, и веднага след това председателстващият ВСС министър на правосъдието Диана Ковачева закри заседанието. На 21 декември привечер - в последните работни часове преди Коледа, президентът Росен Плевнелиев подписа указа за назначаването на Цацаров, въпреки че цял месец се оспорваше от неправителствени организации, а и от председателя на ВКС проф. Лазар Груев, приетата от ВСС процедура за електронното последователно гласуване и се препоръчваше вот с интегрална бюлетина, който осигуряваше гласуване едновременно и тайно и за тримата кандидати." -. в. „Дневник".
„Вместо да бъдат изпълнени конституционното и законовото изискване станахме свидетели на безпрецедентна намеса на член на правителството (министъра на правосъдието - бел. ред.) при избора. ВСС направи предложение до президента за назначаване въпреки допуснатото нарушение, а президентът не упражни правото си да откаже да издаде указ при първо предложение от ВСС...
На 20 декември след 10-часово изслушване на тримата кандидати за главен прокурор - Сотир Цацаров, Галина Тонева и Борислав Сарафов, ВСС гласува само за Цацаров.
Той получи 18 гласа - с един понече от необходимите 17, и веднага след това председателстващият ВСС министър на правосъдието Диана Ковачева закри заседанието.
На 21 декември привечер - в последните работни часове преди Коледа, президентът Росен Плевнелиев подписа указа за назначаването на Цацаров, въпреки че цял месец се оспорваше от неправителствени организации и от председателя на ВКС Лазар Груев приетата от ВСС процедура за електронното последователно гласуване и се препоръчваше вот с интегрална бюлетина, който осигуряваше гласуване едновременно и тайно и за тримата кандидати." - в. „24 часа".
Сред темите на петъчните всекидневници е и началото на кампанията за референдума за ядрената енергетика, на който българите ще трябва да отговорят дали искат нова ядрена централа.
„От днес, 27 декември започва разяснителната кампания за народното допитване за развитието на ядрената енергетика.
Националният референдум ще се проведе на 27 януари с въпрос „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?".
26 януари е определен за размисъл, а в деня на референдума не е позволена агитация. Ще гласуваме със знак (Х), с химикалка със син цвят. Бюлетината ще бъде бяла. Тя ще съдържа въпроса и две квадратчета с отговори „да" и „не"..." - в. „Стандарт".
„От днес четирите регистрирани комитета започват информационно-разяснителната кампания за националния референдум с въпрос: "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?"...
Два от комитетите са "за" нова АЕЦ, два - против...
За разлика от предизборните кампании, тази за референдума ще се финансира основно със средства на инициативните комитети. Разрешени са и дарения. Един човек може да даде безвъзмездно до 10 хил. лева...
Правителството одобри и тарифата, по която ще се заплащат предаванията по БНР и БНТ в рамките на информационно-разяснителната кампания за референдума на 27 януари 2013 г. 1 минута участие в дебат по БНТ ще струва 180 лв., а в БНР - 70 лв. Хрониките, включващи и разходите по тяхната изработка, ще струват съответно 920 и 300 лв. на минута. Излъчването на встъпителни и заключителни клипове ще струва по 1400 лв. на минута по БНТ и 380 лв. на минута до 15:00 ч. по БНР. Видео клиповете по БНТ ще струват между 825 и 2255 лв. на минута...
Хората, които ще гласуват по настоящ адрес, най-късно до 12 януари трябва да обявят това пред общинската администрация. Така те ще бъдат заличени от списъците по постоянен адрес и включени по настоящ..." - в. „Сега".
„Повече от половината избиратели биха участвали на референдума за развитието на ядрената енергетикав България, който е насрочен за 27 януари 2013 г. Това показват данните от социологическо проучване, проведено от Института за модерна политика в периода 6-13 декември сред представителна извадка от 986 пълнолетни граждани...
Според резултатите 51% от всички гласоподаватели биха участвали в референдума, по-скоро няма да участват 22,8% и не са решили дали ще участват 19,1%. 7,2% не могат да преценят дали ще гласуват през януари...
Повече от половината от изследваните са на мнение, че исканията на някои политици за бойкот на референдума ограничава техните граждански права.
„Само валиден референдум, който се произнесе с "не", би затворил казуса ще я бъде ли АЕЦ "Белене", или не. При гласуване с "да" на въпроса "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?" резултатът би бил спорен. Както и при невалиден вот.
За БСП отговор "да" ще значи категорично рестарт на Втора атомна. За ГЕРБ, които изхвърлиха "Белене" от въпроса - бъдещето остава неясно. Разяснителната кампания по допитването започна вчера и ще продължи до 25 януари.
В нея ще се борят по два комитета на различни позиции - тези на БСП и ГЕРБ би трябвало да са за отговор "да". Комитетите на "Синята коалиция" и на ЕНП на Мария Капон са твърдо за отговор "не". Официално редакторите на въпроса са 76-има депутати от ГЕРБ.
Те още нямат ясен план за какво ще агитират. И как. През октомври премиерът Бойко Борисов обясни, че в референдума "за всички е ясно, че става въпрос за "Белене", но назоваването на конкретен проект противоречи на правилата за референдум.
По-късно позицията на управляващите се видоизмени.
Стратегията на ГЕРБ не е ясна, но всички министерства се включиха в популяризирането на референдума..." - в. „Труд".
Поредният епизод от отношенията на вътрешния министър Цветан Цветанов със съдебната система също намира място на страниците на всекидневниците.
„Вътрешният министър Цветан Цветанов отправи нова порция критики към съда на церемонията по връчване на наградите "Полицай на годината". Той се оплака, че разходите на МВР се увеличават, когато се променят мерки на задържани, "защото се планират допълнителни мероприятия за осигуряване на сигурността и спокойствието на всички свидетели, а и на всички български граждани, които могат да бъдат обект на посегателство". И даде за пример освобождаването на Алексей Петров, както и задържания за незаконен цех за цигари в Костинброд Тодор Хаджижеков, известен като Тотко Поршето. И двамата бяха пуснати срещи парична гаранция от 10 000 лв.
"Потъпкване на труда на полицаите и на правоохранителната система - случаите за това са много", каза вътрешният министър.
"Ако всички институции са обединени и водени от обществения интерес, държавата ни ще бъде прекрасен пример за силно място с добро и ефективно правораздаване", добави вицепремиерът.
Цветанов благодари на бившия главен прокурор Борис Велчев, че е осигурил точно определен прокурор по разследването и делото срещу групата за отвличания "Наглите". "При „Наглите" нещата се случиха след възможността да проведа една работна среща с човек, който искаше да съдейства на разследването, и имаше доверие само на мен като министър, на никой друг. При тази група ние работихме с променена философия на работа, работихме само 8 човека от 3 - 4 дирекции, никой друг не знаеше какви са оперативните действия, които се предприемат. Когато запознахме главния прокурор, исках колегите да кажат на кой прокурор имат доверие и с кой искат да работят. Такова доверие беше изградено между служителите от ГДБОП и Бойко Найденов и виждате какъв е резултатът", разказа министър Цветанов. И допълни, че в началния етап на разследването голяма роля изиграл Борис Велчев." - в. „Сега".
„Цветан Цветанов е поискал от Борис Велчев „да осигури необходимия прокурор" по делото „Наглите", каза самият вътрешен министър, който благодари сърдечно на бившия главен прокурор за подкрепата в началния етап от разследването срещу групата за отвличания.
Той обясни, че тогава колегите му са поискали да работят с прокурор Бойко Найденов, тъй като са знаели, че могат да му имат пълно доверие.
По тази причина Цветанов се обърнал към Борис Велчев с молба за съдействие." - в. „24 часа".
В. „Труд" съобщава, че БДЖ „почти връща старото разписание":
"След многобройни бунтове на редовни пътници и протестни писма от областни и общински администрации, лека-полека БДЖ почти връща старото разписание отпреди 8 декември т.г.
След като от 18 декември в графика бяха върнати петнайсетина спрени влакове, от 3 януари железниците готвят нова промяна. С нея в графика се връщат още двайсет влака, а 13 други ще спират на допълнителни спирки по маршрута си. Освен това осем влака, които трябваше да пътуват само в работни дни, вече ще се движат и през почивните, а на четири се променят маршрутите и часа на тръгване. От БДЖ подчертаха, че правят всичко това, за да задоволят редовните си клиенти.
20 влака се пускат допълнително в участъка между Генерал Тодоров и Кулата и меж ду Генерал Тодоров и Кулата и между Асеновград и Пловдив."
