Около 70 на сто от европейците заявяват, че почти винаги вземат собствени решения за харчене на пари за своя лична консумация, за развлечения, ресторанти, спорт или хобита.
Това показва анализ на Евростат за вариациите във възприятията към семейния доход в домакинствата в ЕС, предаде БТА.
В страните с риск, където попада и България - луксът да се вземе самостоятелно решение за харчене на пари е под 50 на сто, тоест на един българин, който може да вземе самостоятелно решение за парите си - се пада друг, който не може да вземе подобно решение.
Близо 70 на сто от европейците, които живеят в 4-членно домакинство с най-малко две деца над 16 години (в това число и българи с подобно домакинство), гледат на доходите в семейството като на общи ресурси, независимо от това кой какъв доход е внесъл в семейната каса. Другите 30 на сто от европейците гледат на общите ресурси като на частни и като на приходи за него/за нея.
Усещането да се решава от всички в домакинството какво да се прави със семейния доход е най-високо като процент в Малта (85,9 на сто), Румъния (85 на сто), Гърция (82 на сто), следвани от Унгария и Испания (около 80 на сто).
За България процентът на общност за семейните доходи и тяхното разпределение е 70 на сто.
В другата крайност са хората във Финландия, Естония, Словакия и Словения, където едва 50 на сто от членовете на домакинствата имат думата какво да се прави със семейните приходи.
Според анализа на Евростат, ако домакинството разчита за приходи само на един член на семейството - то в Ирландия, Франция, Австрия, Норвегия - биха били покрити около една четвърт от нуждите на домакинство от горния тип. На другия полюс са България и Румъния - един работещ в подобно домакинство би осигурил едва 2 на сто от нуждите на семейството.
Изследването отчита и степента на вземане на решения за това как да се харчи семейният бюджет - тук съществува баланс между мъжката и женската половина. Все пак по отношение на това как да се харчат пари за всекидневни нужди или за нуждите на детето - превес има женското мнение. Когато става дума за харчене на пари за ремонти, обзавеждане или за даване на заем - мъжът има решаващата дума при вземането на решение, твърдят анализаторите.
За третото тримесечие на 2012 г. средно на българско домакинство са се падали
по 2632 лв., а средно на лице - по 1119 лева, сочат данни на НСИ.
Около 40 на сто от разходите на българските домакинства са били за храна, алкохол и цигари. За дома българинът харчи около 18 на сто от доходите си, за здравеопазване - около 5 на сто, за транспорт - около 10 на сто, за облекло и обувки - около 3 на сто, за данъци - около 5 на сто, а за други разходи - около 19 на сто.
В страните с риск, където попада и България - луксът да се вземе самостоятелно решение за харчене на пари е под 50 на сто, тоест на един българин, който може да вземе самостоятелно решение за парите си - се пада друг, който не може да вземе подобно решение.
Близо 70 на сто от европейците, които живеят в 4-членно домакинство с най-малко две деца над 16 години (в това число и българи с подобно домакинство), гледат на доходите в семейството като на общи ресурси, независимо от това кой какъв доход е внесъл в семейната каса. Другите 30 на сто от европейците гледат на общите ресурси като на частни и като на приходи за него/за нея.
Усещането да се решава от всички в домакинството какво да се прави със семейния доход е най-високо като процент в Малта (85,9 на сто), Румъния (85 на сто), Гърция (82 на сто), следвани от Унгария и Испания (около 80 на сто).
За България процентът на общност за семейните доходи и тяхното разпределение е 70 на сто.
В другата крайност са хората във Финландия, Естония, Словакия и Словения, където едва 50 на сто от членовете на домакинствата имат думата какво да се прави със семейните приходи.
Според анализа на Евростат, ако домакинството разчита за приходи само на един член на семейството - то в Ирландия, Франция, Австрия, Норвегия - биха били покрити около една четвърт от нуждите на домакинство от горния тип. На другия полюс са България и Румъния - един работещ в подобно домакинство би осигурил едва 2 на сто от нуждите на семейството.
Изследването отчита и степента на вземане на решения за това как да се харчи семейният бюджет - тук съществува баланс между мъжката и женската половина. Все пак по отношение на това как да се харчат пари за всекидневни нужди или за нуждите на детето - превес има женското мнение. Когато става дума за харчене на пари за ремонти, обзавеждане или за даване на заем - мъжът има решаващата дума при вземането на решение, твърдят анализаторите.
За третото тримесечие на 2012 г. средно на българско домакинство са се падали
по 2632 лв., а средно на лице - по 1119 лева, сочат данни на НСИ.
Около 40 на сто от разходите на българските домакинства са били за храна, алкохол и цигари. За дома българинът харчи около 18 на сто от доходите си, за здравеопазване - около 5 на сто, за транспорт - около 10 на сто, за облекло и обувки - около 3 на сто, за данъци - около 5 на сто, а за други разходи - около 19 на сто.
