В последната си реч като държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън остави на приемника си на поста Джон Кери списък от спешни задачи като подкрепата на Иран за Сирия, загриженост за съдбата на жените в Афганистан и нарастваща заплаха от кибератаки, предаде БГНЕС.

Според Клинтън се сбъдвали най-песимистичните прогнози за това конфликтът в Сирия да се влошава както във вътрешен план, така и отвъд границите на страната. Тя констатира, че Иран и Русия продължават да подпомагат режима на президента Башар Асад, като Техеран увеличава своята подкрепа за Дамаск. "От известно време насам иранците демонстрират, че запазването на Асад на власт е един от техните най-важни приоритети. Убедени сме, че те работят в тази посока като изпращат повече персонал, не само в помощ на Асад, но и за подкрепа и съвети на армията и силите за сигурност. Имаме основание да вярваме, че Русия продължава да осигурява финансова и военна помощ на Асад под формата на оборудване." Клинтън изрази увереност, че Джон Кери ще подхване проблема от там, където тя го е оставила.

Въпреки че САЩ никога не са преставали да се опитват по всякакъв начин да се ангажират с Иран по неговата ядрена програма, времето вече изтича, подчерта Клинтън.

Що се отнася до заплахите на Северна Корея за извършване на трети ядрен опит, тя го определя като "неподлежащ отлагане проблем, който съм оставила да чака на бюрото министър Кери, когато той отиде на работа".

Клинтън разкри, че ще остане съпредседател на Американо-афганистанския съвет на жените към Джорджтаунския университет във Вашингтон. И защити необходимостта Вашингтон да подкрепя "тези сили в Афганистан, които приемат на жените да бъдат дадени полагащите им се права и място в обществото" и след изтеглянето на американските войски в края на 2014 г.

Като отбелязва, че кибератаките срещу Щатите се засилват, тя подчертава, че Вашингтон трябва да защити не само правителствения, но и частния сектор от тези посегателства. И изразява надеждата си да бъде създаден международен съюз за борба с този проблем.

Хилъри Клинтън вижда възможност проблемите на Северна Африка и населението на Сахел, които рефлектират върху Европа и страните от Персийския залив, да бъдат решавани чрез координирано планиране, а не "на парче" при възникването им.