Когато пролетта запристъпя леко на пръсти и заметне нежно було над земята, пръст и трева, дървета и лозници се събуждат за живот. С най-ранния пролетен повей идва и празникът на създателите и стопаните на лозята. Празник, дошъл от древността, наричан Трифон Зарезан.

Невъзможно е да си представим пейзажът на България без нейните лозя. От древността, та до наши дни хората от Тракия и Мизия са отглеждали лозя. Може би точно затова българското вино носи закодираната информация на тракийския бог Дионисий от древния Перперикон.  Тук, сред лозята, тракиецът Загрей ще покаже на грижовните стопани своя слънчево–царствен божествен образ и ще повели: „Да се сътвори божествено питие и да властва по цялата земя”. В днешно време чертите на Дионисий и Загрей преминават у християнския светец Трифон Зарезан, наричан така от народа, защото посягайки да ореже лозата, си отрязал носа. Днешният ден ни подсеща, че зимата вече си отива, приближава пролетта и това е началото на селскостопанската дейност. „Ако нямаш мерак да прекопаеш лозето и да подрежеш лозите, да обереш гроздето и да му се порадваш, докато пчелите жужат около него, да го смелиш и да го пазиш да не прекипи, да му говориш денем и нощем, хубаво вино не можеш да направиш”, казва народът ни. Сигурно така се създават красивите и истинските неща.   

Към вас, лозарите, от които и тази година ще чакаме добро вино се обръщам сега: „ Нека да е жива надеждата за изобилие и плодородие, та наесен едри гроздове, уловили лъчите на слънцето, натежат в трудолюбивите ви ръце! Честит празник!”.

Нели Атанасова