Ефрем Моллов обяви 2013 г. за година на помаците,опровергават го

Ефрем Моллов

Прочетох с интерес „2013 ще бъде годината на помаците” (в. „Отзвук”, бр. 18, 19/2013) на Ефрем Моллов в „отговор” на моята статия „Помаците” – наследници на Кир ІІ Велики или марсианци” (в. „Отзвук”, бр. 8, 9/2013). Чудех се какво ли ще ми „отговаря”, след като нищо не съм го питала – просто съм посочила факти от книгата „Има ли бъдеще Велика Булгария или защо бе скрита историята на помаците” (2012), които той евентуално трябваше да опровергае. Но не ги опроверга. А тези факти го представят като човек, когото в едно читаво общество наричат плагиатор (т.е. крадец на чужди текстове), и го показват като лъжепророк, лъжемюсюлманин и лъжеучен. И невероятно! Ефрем Моллов, който всъщност е този човек, ангажира още и още общественото внимание, вместо, разобличен така неопровержимо от фактите, да се извини на хората, че ги е подвеждал, и да се оттегли. Помните, в началото на месеца германската министърка на образованието Анет Шаван подаде оставка след обвинения в плагиатство. Същото направи и унгарският президент Пал Шмит миналата година пак заради скандал с плагиатство. Някъде след разобличение от подобен род си правят харакири. А нашият човек сигурно дори се готви за кандидат депутат, ако не и за нещо повече.

След като няма как фактите да опровергае (за това е нужно да събере всички екземпляри от книгата и да ги използва за подпалки през зимата), Ефрем Моллов вдига срещу мен пушилка до небесата. Но когато пушилката се слегне, остават пак само... фактите, които го разобличават. Дори ни предоставя нови.

И така, от „отговора” му разбираме още, че:

1. Ефрем Моллов не е автор на тази книга (не казвам, че е лъжец!). Първо, защото никъде не съм твърдяла, че не той е автор на книгата, а той първо за това се защитава (по принципа „гузен негонен бяга”): „Ефрем Моллов е авторът на тази книга и никой друг.” И, второ, защото той дори не знае откъде откраднатите текстове в „неговата” книга са откраднати. „Обвиняваш ме – пише той, – че съм присвоил текстове от едни руски книги, в които е писано за суфия Хазрат Инаят Хан. Искам да бъда много ясен. Не знам да превеждам от руски и не познавам книгите на Хазрат Инаят Хан.” Благодаря, че е така пределно ясен! Това, дето съм вметнала, че за първи път прозренията на Хазрат Инаят Хан (а не нещо за него) са издадени в православна Русия, беше само за да подчертая толерантността на православието спрямо другите религии. Никъде не съм твърдяла, че Ефрем Моллов е присвоявал текстове, превеждайки ги от руски. Но ако беше автор на „Има ли бъдеще Велика Булгария...”, той щеше да познава трудовете на индийския суфия, в частност щеще да познава поне българското издание на „Мистични медитации (Учението на суфите)” (2001) на Хазрат Инаят Хан, от което е крал текстове дума по дума, запетайка по запетайка. Неслучайно наблягам на запетайките, защото и те го обвиняват. А Ефрем Моллов важно-небрежно се оправдава: „Кога първо е казано нещо за суфизма или кой първо го е казал, като въпрос не стои на дневен ред, защото това древно знание е предавано многократно. Всеки един има правото да интерпретира оставеното от древните учители.” Как ще обясни тогава по какъв начин текстовете, които е крал от индиеца (и не само от него!) са се озовавали в книгата му не като интерпретации, а едно към едно дори със запетайките? Моите уважения към свръхестествените му („пророчески”) възможности, но съвсем ясно се вижда от другия му текст, че откъм правопис той не уважава особено много запетайките. Честно казано, подобна откровена кражба някак си не ми се връзва с признанието му: „Мога само да се обучавам да бъда от истинските хора и да придобия по-съвършени човешки качества.” Крадци ли са истинските и съвършените хора? И кой обучава крадците (на чужди текстове и територии)? Да, знанията на суфизма (и не само на суфизма) принадлежат на всички, но са плод на усилията и прозренията на конкретни хора, чиито имена просветените знаят и помнят.

Удивителното е, че Ефрем Моллов дори не си е направил труда да провери откъде е плагиатствал, след като съм посочила и авторите, и заглавията на крадените текстове, както и как в интернет те могат да бъдат намерени. Да се радва, че все още никой не го е погнал по Закона за авторското право и сродните му права. Нищо чудно и това да стане, ако той продължава така усърдно да шуми около себе си, след като се е писал за автор на книга с крадени чужди текстове.

2. Ефрем Моллов не отличава художествена измислица от реалност (не казвам, че е невеж!). Защото интервюто на Дейвид Камерън в http://neverojatno.wordpress.com/2012/01/03/cameran/#comments е тъкмо художествена измислица, а той продължава да твърди, че е истинско – веднъж (в книгата), като говори, че е „дадено за BBC, но, видите ли, „типично по български” то не било показано и коментирано по „нито една българска медия”; друг път (в статията), като уверява: „било е

само проект за излъчване...” и нарочно се говорело, че не е излъчено, „за да не стане дипломатически скандал”. Някой нещо да разбира?... Кое от двете му различни твърдения, казани публично, е вярно и ако е вярно второто, по какви пътища той е разбрал, че е било само „проект”, защото няма как това да го е научил от сайта. В сайта четем: „В интервю за ВВС британският премиер се обърна към германския канцлер Ангела Меркел с думите: „Моля не ми давайте за пример българите!”. Това той стори в отговор на въпроса на водещия журналист защо не е подкрепил договора за спасяването еврото.”

Тъй или иначе, интервюто е художествена измислица. И не защото на мен ми се иска да е така, а защото това казват създателите на самия сайт (дано и тях Ефрем Моллов не обвини в дискриминация, задето отнемат правото му да тълкува измислица като истина!). Нито тяхното уточнение, нито думичките „невероятно”, „бъзикилийкс” или „частна теория на НЕвероятностите”, свързани със сайта, впечатляват Ефрем Моллов. Той дори не разбира, че сам се е „избъзикал”, че и в този случай попада под ударите на закона за авторските права. А може да предизвика и дипломатически скандал, ако още упорства, че една художествена измислица е наистина интервю с британския премиер, и оправдава с него сепаратистките си амбиции. (Добре, че никой не го приема насериозно!)

3. Ефрем Моллов не е чел текста от Глинения цилиндър на Кир ІІ Велики (не казвам, че е неосведомен!). А този текст все пак е основополагащ в „неговата” книга, посочен е като „основен закон за прабългарското племе”. Хубаво е, че отчаян от моето невежество, той най-после цитира нещо от него в превод от персийски, като ни уверява: „За да не съм голословен, ще посоча няколко пасажа от него, преведени на съвременен български език.”.

Ето пасажите, които той цитира, уверявайки ни, че са текст от Глинения цилиндър на Кир:

- Всички членове на човешкия род се раждат свободни и притежават равни права. Всички притежават разум и съвест, и трябва да постъпват един към друг в дух на братство;

- Всеки без никакво деление от гледна точка на раса, цвят на кожата, пол, език, религия и всякакви други убеждения, а също така и народност, обществено положение, богатство, рождение и всякакво друго положение, да се възползва от всички видове права и свободи, предвидени в този обявен текст;

- Всеки има право на живот, свобода и индивидуална сигурност;

- Никой не може да бъде държан в робство и робството се забранява във всякаква форма;

- Никой не може да бъде подлаган на изтезание или наказание или да се постъпва с него насилствено или противно на измеренията за човещина;

- Всеки има право да бъде признат за лице пред закона и има право да бъде зачитан навсякъде като личност;

- Всички са равни пред закона и без всякакво деление имат право да се възползват от покровителството и подкрепата на закона и т.н. и т.н.”

Ето и текста от Цилиндъра на Кир, преведен от студенти по специалността „Иранистика” в СУ „Св. Климент Охридски”:

На негоден човек [т.е. Набонид] било поверено да господарува над страната. [...] Той се наложил над тях. Издигнал подобие на Вавилонската кула и [...] в Ур и другите места за поклонение всеки ден без никаква боязън изпълнявал ритуали, нечестиви за тях [...]. Той не спазвал ежедневните жертвоприношения и ги забранил, намесил се в местата за поклонение [...], в свещените храмове. Не почитал Мардук, господаря на боговете, постоянно вършел зло срещу града на Мардук, [...] угнетявал жителите му. Като чул виковете им, господарят на боговете се разгневил [...] за идолите, които напуснали жилищата си и се намирали сред тях, разгневен, че [Набонид] ги е занесъл във Вавилон. Мардук, възвишеният, господарят на боговете, се обърнал към всички угнетени жители и чужденци в Шумер и Акад и се смилил над тях. Мардук започнал да оглежда земите в търсене на праведен цар, когото да води. Той извикал името му: Кир, цар на Аншан; призовал го да бъде владетел на целия свят. Царят управлявал с правосъдие и правда всички хора, над които той [т.е. Мардук] му дал власт.

Мардук, великият владика, пазител на своя народ, гледал радостно на неговите добри дела. Той му наредил да отиде в неговия град Вавилон. Съпровождал го по пътя към Вавилон, бил негов спътник и приятел в похода към страната му. Неговата огромна армия, неизброима като пясъка в морето, напредвала, въоръжена до зъби. Той му позволил да влезне в неговия град Вавилон без битка, той спасил Вавилон от угнетението. Той предал Набонид в ръцете му. Всички хора от Вавилон, от Шумер и Акад, князе и управители, се поклонили и целували краката му. Те се радвали и сияели, че той поема царството. Този, който им помогнал да се върнат от смъртта към живота и който премахнал гнета над тях и всички тегоби, те с радост провъзгласили за свой цар и възхвалявали името му.

Аз съм Кир, цар на света, великият цар, могъщият цар, цар на Вавилон, цар на Шумер и Акад, цар на четирите страни на света, син на Камбиз, великия цар, цар на Аншан, внук на Кир, великия цар, цар на Аншан, потомък на Чишпиш (Теисп), великия цар, цар на Аншан, от древен царски род, чието управление боговете Бел и Набу обичат, чието царуване те желаят, за да са доволни сърцата им. Когато влязох във Вавилон без битка, взех си господарско жилище в царския дворец сред радост и веселие. Мардук, великият владика, ми се довери като на човек, който обича Вавилон, и аз ежедневно му се покланях. Моята огромна армия влезе във Вавилон с мир, аз не позволих на никого да заплашва хората на Шумер и Акад. Подобрих благосъстоянието на града Вавилон и всички свещени центрове. А жителите на Вавилон, [...], които Набонид бе угнетявал, а това не се нрави на боговете и не е подобаващо, освободих от тегобите. Мардук, великият владика, се зарадва на моите добри дела. Той милостиво изпрати благословението си над мен, Кир, царя, който го боготвори, и над Камбиз, моя син, който е потомството ми, и над цялата ми армия.

Всички царе от Горното море до Долното море [т.е. от Средиземно море до Персийския залив], тези, които живеят в царски чертози, и тези, които живеят в отдалечени места... царете на запад, които живеят в шатри, всички поднесоха почитта си към мен във Вавилон и целунаха краката ми.

От Вавилон в Ашур и Суза, Акад, Ешнунну, Замбан, Ме-Турну, Дер, до земите на гутите, в свещените храмове от другата страна на Тигър, в светилищата, които дълго време бяха разрушени и изоставени, върнах идолите на боговете, които някога са били там. Събрах всичките им жители и ги върнах по домовете им. По заповед на Мардук, великия владика, всички богове на Шумер и Акад, които Набонид бе донесъл във Вавилон и с това бе разгневил господаря на боговете, аз върнах цели в светилищата им, в техните жилища, от които са доволни. Нека всички богове, които аз върнах в техните свещени градове, се молят всеки ден на Бел и Набу да бъдат дълги дните ми, за да мога да се застъпвам за тяхното благополучие. Жителите на Вавилон благословиха царуването ми и аз установих мир по всичките земи.

Засилих Великата стена на Вавилон, стена от тухли, които предишният цар бе построил, но не бе завършил строежа. [...], която не обкръжаваше града от външната му страна, [...] със смола и тухли, я построих наново и приключих неговата работа. [...] Обкова с мед прекрасни порти [...] Видях надпис с името на Ашурбанипал. [...] За вечността.”

Някой да забелязва приликите между двата текста? Имаше една такава игра „Намери приликите!” Предлагам на многоучения „помаколог” да намери приликите между единия и другия текст и да ги покаже на хората, на които разчита, защото може и да не ги виждат. И за какво собствено „не ми стискало” да покажа Обръщението на Кир? Мисля, че на самия Ефрем Моллов не е трябвало да му стиска! Аз не оспорвам посланията на Кир ІІ Велики – просто съм казала, че цитираният в книгата текст на персийски не е самото Обръщение на Кир, а друг текст. Което, както се вижда, е вярно. В думите ми няма нито „жлъч”, нито „омраза”, каквито ми се приписват, а само истината. Ако истината обижда Ефрем Моллов, аз каква вина имам?

След като стана ясно какво той смята за текст на Кир и какво наистина е самият текст, имам два въпроса към него, които в първата статия му спестих:

1) Как той като „истински мюсюлманин”, за какъвто се представя, ще обясни на вярващите „помаци”, че техният Бог не е Аллах, а Мардук? И ако по силата на някакво си своя логика успее да ги убеди, че това е един и същи Бог, как тогава ще им обясни кои точно в системата на единобожието са боговете Бел и Набу, за които се споменава в текста на Кир? Защото в сура 2, стих 163 на Корана е казано: „Вашият Бог е единственият. Няма друг Бог освен Него, Всемилостивия, Милосърдния...” (С., 2006, прев. Цветан Теофанов).

2) Аз съм член на човешкия род, значи според цитираното от Ефрем Моллов послание съм се родила СВОБОДНА и притежавам РАВНИ ПРАВА. Нямам ли право на свободата да избирам по кой път да вървя? И ако съм избрала да бъда даоистка, дзенбудистка, католичка или протестантка, да вярвам в Индра, Амон Ра или Маниту, Тангра, Аполон или Перун, Йехова, Христос или Аллах, него какво го бърка? Нали пак в Корана (сура 2, стих 256) е казано: „Няма принуда в религията...” (С., 2006). За какъв „помашки” „печат по рождение” бълнува той? Ако въобще човек се ражда с печат, този печат е един-единствен – на живота и на смъртта. Всичко друго е въпрос на личен избор. И уж човек има свободата да избира, поне според „основния закон на прабългарското племе”, провъзгласен, както се разбра, от Ефрем Моллов, а не от Кир ІІ Велики, а в действителност пак, според логиката на Ефрем Моллов, всеки, който приеме исляма, е ангел, а който предпочете друг път е шейтан.

4. Ефрем Моллов (най-после!) откри на европейските политици истината за техния произход (не казвам, че е глупав!). Ето какво твърди той: „...Права си все пак, че Европейски институт „Помак” наложи разглеждането на този важен за всички помаци въпрос за признаването ни като европейско малцинство. Права си и затова, че потомци на Алцековите булгари създадоха тези проекторешения (на ПАСЕ – б.м.).” Докато пишех статията си за книгата, през цялото време ми се щеше да предупредя Лука Волонте и колегите му, че логиката на нашия изтъкнат „помаколог” и тях ще ги нарочи за „помаци” или, в краен случай, за „булгари”, но не се реших – все пак това изглеждаше прекалено абсурдно и противоречащо на добрия тон. А в случая Ефрем Моллов им го казва очи в очи, макар че – в негов си стил – го влага в моите уста, без аз никога да съм твърдяла подобно нещо. Никъде не съм твърдяла и това, че ръководеният от него институт е наложил за разглеждане на каквото и да е в ПАСЕ, още по-малко на нещо, свързано с признаването на „помаците” за „европейско малцинство”. Колкото и да съм невежа, все пак правя разлика между „помашко малцинство” и „европейско малцинство”. „Европейско малцинство” биха могли да бъдат европейци в Америка, Африка, Азия или Австралия, да речем, а не някъде в Европа, само че все още на никой досега не му е хрумнало да обособява малцинства по континентален признак.

Нима Ефрем Моллов си въобразява, че бих се занимавала с несъстоятелната книга, която е подписал, за да му правя реклама, макар и отрицателна! Та аз имам книгата от самото й представяне на 5 май 2012 г. в Смолян, но не реагирах, защото тя сама по себе си не заслужава никакво внимание. Просто за европейските политици, които трябваше да вземат важно решение, извадих на бял свят истината на Ефрем Моллов за „помаците” – като най-просветен сред „помаколозите”. Защо ми се сърди тогава? Нали това иска – истината да излезе наяве? Е, извинявам се, че не някой друг, а самият той носи отговорност за това доколко неговата истина е истина и доколко тя се разминава с фактите. Думичката „смятаме”, която той постоянно употребява, за да обвинява, още не означава, че това, което казва той, е истина. Едно е да „смяташ”, друго е да знаеш, трето и четвърто е да приведеш факти.

5. Ефрем Моллов е много начетен и твърде последователен адепт на учението за етноса, възникнало по Сталинско време в СССР (не казвам, че е сталинист!). Към тази мисъл ме наведоха думите му: „Бърка много сериозно три основни понятия – народност, религия и етнос. Не прави разлика между български граждани и принадлежност към етноса „Българи”. Как тогава да разбере горката, че съществува и етноса „Помаци”?” Прав е Ефрем Моллов, че аз, горката, не разбирам какво той иска да каже, както и какво общо има между понятията народност и граждански статус на даден човек и защо религията е поставена редом с понятията народност и етнос... Затова относно етноса ще цитирам проф. д.ик.н. Евгений Сачев: „Това понятие е въведено от представители на силно идеологизираната съветска наука, т.е. то е преимуществено разработвано, въведено и използвано от съветската и постсъветската етнология и социална антропология с цел да бъдат обслужвани етнополитическите интереси на съветската и постсъветската панруска идея за евроазиатско превъзходство... Целта е била да се изгради единна съветска нация, а сега – на единна евроазиатска мултинационална общност... Основите на теорията за етноса се поставят през 30-те години на ХХ век от руско-съветския етнограф и етнолог Сергей Широкогоров...” („Етнос, етнични стереотипи и спекулации с етничния статус на българите мохамедани”).

В книгата „Има ли бъдеще Велика Булгария...” е проследена историята на прабългарите от древна Азия до съвременна Европа, като според автора още в Азия се е появила ханската династия на рода на помаците (pu mag). Това явно се е случило в дълбока нелегалност, защото никой летописец и историк не е оставил никакви сведения за такъв прабългарски династически род, нито са открити каквито и да е документи и археологически находки, които да удостоверяват появяването и съществуването му. Но как така? Нали тогава още е нямало дори Аспарухова България? Нямало е нито „шейтана” Кирил и брат му Методий; нито „самозабравилия се държавник” цар Борис І, нито Дружба „Родина”, Държавна сигурност и БКП, които да го гонят, колят и забраняват, нито „невежата” Елена Алекова е била, която да го предава и отрича (определенията са на Ефрем Моллов)...

След прочита на книгата едва ли някой си представя, че петата „Велика Булгария”, за която „пророчества” авторът, която ще бъде управлявана от „помашки хан” и ще мие граници на пет морета, ще е в рамките на Тъмръшката република, на Родопите, на България или на Балканите. Съвсем ясно е, че на автора му се привижда евроазиатско ханство с „едномилионна помашка общност” и управляваща „помашка аристокрация”. На тях ще служи многомилионното християнско население от всички азиатски и европейски страни, които ще влизат в рамките на ханството. Това население ще бъде известно най-вероятно като гяури, кав(у)ре, рая или нещо подобно. „Велика Булгария” ще е верен съюзник на „Велика Турция”, с която заедно ще управляват. Двете държави ще се споразумеят за спорните територии и, както авторът сънува: „По този начин ще се създаде и диамантът на Евразия – Истанбул, т.е. древният Константинопол, който ще стане остров и ще бъде Слънцето в короната на Велика Турция.”

И всичко това, представете си, го говори ръководителят на Европейски институт „Помак”, който бърза да ми „напомни”, че като такъв е „пръв сред равни”. След като са „равни”, защо тогава другите 12 членове не се появяват по масмедиите? Нямат ли тази свобода? Нямат ли това право? Дали пък ако „първият” някога все пак им даде думата, няма да разберем защо институтът се нарича именно ЕВРОПЕЙСКИ? Това, че институтът се е обърнал към европейските ценности, в замисъла си е нещо чудесно и аз поздравявам учредителите му за това. Но, както се вижда, Ефрем Моллов за съжаление не към Европа ги тласка, а към Анадола.

6. Ефрем Моллов е много добър човек, търпелив и кротък (не казвам, че е лицемер!). Това проличава от всички неистини, клевети и обиди, които е наговорил за отец Боян Саръев, за членовете на Дружба „Родина”, за Георги Петканов и др. Междувпрочем: обадих се на Георги Петканов и го попитах кога и къде е казал думите, които Ефрем Моллов също е вложил в устата му. Георги Петканов отрече да е произнасял тези думи, като подчерта: „Никъде и по никакъв повод!”

Не знам кой би повярвал, че ръководителят на Европейски институт „Помак” се стреми към разбирателство, след като прочете дори само думите му срещу тези достойни хора. След такива думи и лъжи никой няма да повярва и на най-възвишени, провъзгласявани в цял глас добри намерения. Както една муха (има и друга, по-точно дума) затрива цяла каца с мед, както една детска сълза е способна да обезсмисли цялата хармония на битието, така и от една неправилна дума може да рухне цяла логическа система. То и каква ли логика има в мераците на Ефрем Моллов, че той иска дори да ги хваля и рекламирам? Например това, дето ще се бори за „изравняване на двете основни религии” И кои точно „основни религии” ще изравнява Ефрем Моллов – наследеното от древната Персийска империя многобожие с исляма ли? или вярващите в Мардук, Бел и Набу ще изравнява с вярващите в Христос? или исляма ще изравнява с християнството?

От скромните му признания разбираме още, че:

7. Ефрем Моллов е личност, която държи на думата си. И баба знае да държи на думата си, когато представя чужди думи за свои или слага свои думи в чужда уста.

8. Ефрем Моллов провъзгласява древни „помашки” пророчества и думи на „старци”. Забележете, това пак са чужди думи, не негови и той пак не посочва имена. Хайде, в древните книги може и да не е посочен авторът. Ами мъдрите родопчани, дето днес са говорили на Ефрем Моллов, които той нарича „старци”, нямат ли си имена? Впрочем духовните учители са му предали знанието, за да се научи на нещо, а не за да се крие зад тях и постоянно чрез тях да се оправдава.

9. Ефрем Моллов е „помашки” аристократ. Без коментар.

10. Ефрем Моллов е говорител на „едномилионната помашка общност”. Кой ли пък го е упълномощил за такъв?

11. Ефрем Моллов ръководи, и то твърде „демократично” (???), Европейски институт „Помак”.

12. Ефрем Моллов е много активен и има невъобразимо богато въображение...

Браво!

Не разбрах само за какво трябва да му искам прошка, след което той щял великодушно да ми прости. Та аз не съм го обидила с нищо. А и човек прощава и без специално да му искат прошка. В това и е силата и чудото на прошката. И дори някак си му се е изплъзнало, че не за него съм писала. Този, за когото съм писала, много добре ме е разбрал. Затова Ефрем Моллов е загубил почва под краката си. Иначе не би дигал толкова пушилка. И не би бил така уплашен. Защото само на уплашен човек се привиждат призраци и чудовища, каквито на него се привиждат. Сега като си помисля: всъщност аз не съм обвинявала автора на книгата, че служи на някого, а Ефрем Моллов – отново по принципа за негонения гузен – заявява: „За разлика от теб, аз съм независим човек във всяко едно отношение и нямам господари, които да ми диктуват какво да пиша.”

Сега – за пушилката...

Нито името ми някога е посоченото от Ефрем Моллов име. Нито съм станала Елена Алекова с опрян в гърдите ми автомат (както вероятно му се иска) – достатъчно е да разбере как Пейо Тотев Крачолов е станал Пейо Яворов, как Елисавета Любомирова Белчева е станала Елисавета Багряна, как Димитър Иванов Стоянов е станал Елин Пелин, как Никола Делчев Гугов е станал Павел Вежинов, как Райна Иванова Радева-Митова е станала Калина Малина или поне как Абу Али ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина е станал Авицена, а Абдул Валид Мохамед ибн Ахмед ибн Мохамед ибн Ахмед ибн Ахмед е станал Авероес и ще разбере, че нищо криминално, нередно или недостойно не се е случило с мен (а Алекова е бащиното ми име, иначе би трябвало да се подписвам с Христова, каквато е фамилията ми по мъж). Нито съм предала своя род и своята родина. Нито, макар и родена в Мугла, съм „помакиня”, а още по-малко „мръсна помакиня” (и това определение храбрият „помашки” благородник пак е вложил в чужди уста!). Нито проявявам омраза и нетърпимост към когото и да е, дори към него, напротив – любопитен ми е. Нито съм „учредител” на възстановената Дружба „Родина” и не се крия зад гърба на никого от тези добронамерени хора, нейните членове (явно Ефрем Моллов иска да се изкара герой – все пак едно е някаква си проста авторка на стихосбирчета да опровергава лъжите му и съвсем друго – това да са много хора, „господари”!). Нито имам нещо общо с бившата Държавна сигурност, с някогашната Дружба „Родина” и Възродителния процес от 80-те години (дори само заради, както се казва, ЕГН-то ми!). Нито съм била когато и да е комунистка. Нито работата и работното ми място са секретни. Биографията ми не е тайна за никого, всичко може да се провери и докаже. Знам коя съм, кой е моят род и коя е моята родина – реалната, а не някаква „абстрактна” родина, която той проповядва (дори в заглавието на „отговора” му има „пророчески” замашки от този род!). Знам откъде идвам и накъде отивам. Никога не съм криела произхода си. Напротив – гордеела съм се с него. Всеки може да се убеди, че е така, ако прочете книгите ми „Отвъд думите” (проза, 2006) и „Моята България” (публицистика, 2007), в които съм писала за всичко това, без въобще да съм знаела за съществуването на Ефрем Моллов.

В статията „Помаците” – наследници на Кир ІІ Велики или марсианци” съм посочила факти, които развенчават фалшификациите в книгата за „Велика Булгария”. Ако Ефрем Моллов е приел да бъде авторът, значи наистина е храбрец. Тогава да не се крие зад фирмата „Европейски институт „Помак”, нито зад „едномилионната помашка общност” и да не говори от името на всички българи, изповядващи исляма, защото не са го упълномощили за това. Дори и без да съм пророк, ще кажа, че нито 2013 ще е година на „помаците”, нито някога ще се възроди някогашното ханство, нито Ефрем Моллов ще стане „помашки хан”, а още по-малко – депутат, след като така се самокомпрометира.

Точно той да хленчи, че го дискриминират по отношение на свободата на словото, мисля, е излишно. С неговата активност!... Често го слушахме и от централните медии, и по пресконференции, които организира със завидно старание. Нямам нищо против да се изявява. Така по-неопровержимо се вижда кой е Ефрем Моллов в действителност, т.е. че той най-малко е такъв, какъвто се рисува в своите самовъзхвали. Свободата на словото, както все повече ще се уверява, е нож с две остриета. Но най-важното: човек, дори добре да живее, все някога застава пред Бога. Нека е сигурен, че в Небесната книга са записани не само всичките ни дела и думи, но и онова, което дори само сме помислили. И ще понесем отговорност за всичко.

Планината отдавна е научила мен и всички родопчани (с малки изключения като него!) да отграничаваме истина от илюзии, реалност от плашила, действителност от фантазии. Измислиците за другите, които Ефрем Моллов говори, показват единствено това, което той е в същината си. Което е той лично, а не всички българи, изповядващи исляма, с които при цялото му желание няма как да се идентифицира. Затова, когато сам се окачествява за невеж (защото аз никъде не съм казвала, че е невеж, а той влага и тази дума в моята уста), няма защо да приписва невежеството си на всички. Лъжите му просто са фантазии, илюзии, призраци, чудовища, плашила, роящи се само в собствената му глава, затова лично не ме засягат и бих ги подминала с мълчание. Но не мога да мълча, когато някой фалшифицира историята с документите и фактите, когато спекулира с надеждите и вярата на чистите и почтени хора, които живеят в Родопите. Не мога да мълча – тъкмо заради моя род, заради моите братя и сестри родопчани, чиято болка е и моя болка, заради моята реална, истинска и единствена родина България!

Ефрем Моллов ме обвинява, че съм предала някакъв измислен от него род на „помаците” (pu mag). Обвинява ме, че съм предала някаква „едномилионна помашка общност”, каквато никъде освен в негово въображение не съществува – известно е, че при преброяването в началото на 90-те години на миналия век за българи мохамедани, чийто майчин език е българският, се обявиха 143 хиляди души. Обвинява ме, че съм предала някаква „абстрактна”, „виртуална” по думите му, т.е. мяркаща се само в неговата глава родина. Той – с неговия виртуален род, с неговата виртуална общност, с неговата виртуална родина „Велика Булгария”. Аз – със своя истински род, със своите истински братя и сестри родопчани, със своята истинска родина България. Всеки сам решава на какво да бъде верен и какво да предава. Нали?

Колкото до вярата и това – кой прав, кой крив, ще припомня Сура 2, стих 139 от Корана: „Нима ще започнете да се препирате с нас заради Аллаха, когато Той е наш Господ и ваш Господ? За нас – нашите дела, а за вас – вашите дела, и ние пред Него пречистваме вярата си...” (М., 1991, прев. акад. И.Ю. Крачковски).

Ефрем Моллов – със своите дела. Аз – с моите дела. И всеки от нашите съдници – с неговите си дела. Пред Бога. Когато му дойде времето.

 

Послепис

Понеже Ефрем Моллов „много ясно” се изразява, като казва (подчертано!): Лично аз и представляваната от мен институция на помаците нямаме желанието, а съответно и свободното време да отговаряме на твоите писания. Затова си позволих да бъда по-подробен и изчерпателен за да разбереш, че тази тема не е твоя и нямаш нужните познания за да се упражняваш по нея. Заявявам ти, че е под нашето достойнство да продължаваме да го правим...”, – аз, както той иска, го разбирам правилно и му предоставям свободата и правото да не ми отговаря. Впрочем – никога не съм му отнемала тази му свобода и това му право.

Д-р Елена Алекова

Източник: kardjali.bgvesti.net

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини