Само шепа политици в мирно време могат да твърдят, че са променили света. Маргарет Тачър бе една от тях. Тя промени не само собствената си консервативна партия, но и цялата британска политика, пише списание "Икономист", цитирано от БГНЕС.
Нейният ентусиазъм за приватизация стартира глобална революция, а нейното желание за борба с тиранията, помогна да се сложи край на СССР. Уинстън Чърчил Спечели война, но не и наставката -"изъм". Същността на "тачъризма" бе противопоставяне на статуквото и да се заложи на свободата, което е странно като се има предвид, че тя държеше на контрола и по някакъв начин бе въплъщение на консерватизма.
Но тя смяташе, че една нация може да стане велика, само ако хората в нея са свободни. Нейните борби имаха цел - правото на хората да определят сами собствения си живот, колкото може по-независимо от управлението на държавата. Списанието коментира и "дългата сянка", която тя продължава да хвърля в световната политика.Комбинацията у Тачър на идеологическа убеденост и световна значимост осигуряват на Великобритания възможността да изиграе роля в разпадането на СССР. Маргарет Тачър бе първият британски политик след Чърчил, който бе приеман на сериозно от опозиционните политически лидери в Източна Европа. Нейната готовност да застане рамо до рамо със "скъпия Рони" /Роналд Рейгън/, за да се спре съветския експанзионизъм, помогна за насърчаването на ново мислене в Кремъл.
Но нейната настойчивост, че именно Михаил Горбачов е човекът, с който Западът би могъл да прави бизнес, също допринесе за слагането на край на Студената война. От 1996 г. в Русия са приватизирани около 18 000 предприятия, в Латинска Америка и на други места по света правителства прегръщат идеята за либерализиране на пазарите. Независимо дали го правят добре или зле, всички те гледат от примера на Великобритания. Днес обаче махалото се е залюляло далеч от принципите на г-жа Тачър, предупреждава "Икономист". В много от богатите страни държавният дял в икономиката се е увеличил през последните години.
Прекалената регулация, макар и необходима, пречи на частния сектор. Бизнесът е под контрол, под какъвто не е бил от 30 години. За един свят, който отчаяно се нуждае от растеж, това е грешната посока. Европа никога няма да процъфти, ако не либерализира своите пазари. Америка ще задушава своето възстановяване докато не премахне свръхрегулацията. Китай няма да успее да поддържа успехите си, ако не започне либерализация. Това е критичен момент, когато трябва да се придържаме към основната идея на Тачър - за да процъфтяват страните имат нужда да се опълчат на настъплението на държавата. Това, което е нужно сега, е повече "тачъризъм", а не по-малко, подчертава "Икономист".
