Раиф Мустафа

Върховният касационен съд (ВКС) окончателно оправда в четвъртък бившия заместник-вътрешен министър Раиф Мустафа и бизнесмена Росен Маринов, обвинени за участие в корупционна схема, след като бяха зрелищно арестувани от ДАНС през пролетта на 2009 г.

Делото на два пъти бе връщано от третата инстанция, след като първоначално Софийският градски съд (СГС) оправда подсъдимите, а Софийският апелативен съд (САС) осъди само Маринов.

Впоследствие ВКС видя доказателства и за вината на Мустафа и върна делото отново на апелативния съд. Тогава и двамата получиха осъдителни присъди – Мустафа бе осъден на 2 години условно, защото е посредничил за даването на подкуп от Маринов на длъжностно лице, който на свой ред получи 3 години условно, защото предложил 50 000 лева.

При второто разглеждане на казуса върховните съдии откриха сериозни пропуски в работата на САС, критикувайки колегите си, че от мотивите им изобщо не се разбира как е протекло предполаганото престъпление.

Като съществен пропуск бе посочен фактът, че апелативните съдии са изключили графологичната експертиза при обсъждането на доказателствения материал, която не заключава категорично, че почеркът, с който на визитна картичка бе написано "50 х. лв." принадлежи на Мустафа. Именно това бе и основното доказателство на прокуратурата срещу бившия заместник-министър.

Така ВКС за втори път върна делото на САС, който този път потвърди първоначалните оправдателни присъди на двамата, позовавайки са сериозните противоречия в показанията на основните свидетели, както и на липсата на категоричност в експертното заключение за почерка на въпросната визитна картичка.

"Тезата на прокуратурата по внесения обвинителен акт, е че подс. Р. М. с две деяния и в съучастие с подс. Росен Маринов – помагач, предложил и обещал дар – парични суми от 50 000 и 100 000 лв. на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, за да извърши действия по служба, а подс. Раиф Мустафа – умишлено улеснил извършване на престъплението "подкуп". Естествено основния въпрос е дали обвинението е предоставило преки доказателства за това. Категоричния отговор е отрицателен", посочва ВКС в окончателното си решение с уточнението, че предходната инстанция задълбочено и подробно е анализирала всички противоречия в доказателствата по делото.

Върховните съдии определят като невярно твърдението в протеста на прокуратурата, че САС изобщо не е дал вяра на графологичните експертизи за ръкописния текст "50 х. лв." и лист хартия 76 х 76. ВКС обаче контрира, че вещите лица не могат да заключат категорично, че Мустафа е автор на изследвания текст, което пък изключва варианта той да бъде осъден, тъй като "наказателната отговорност не може да се реализира чрез предположения".

"Този извод (на САС – бел.ред.) е правилен и като логическо умозаключение, защото съгласно устните разяснения на вещите лица в съдебно заседание от 30.06.2010 г., конкретната степен на вероятност този подсъдим да е изпълнил текста върху листчето не е висока, тъй като обемът на писмения материал е много малък и признаците не са достатъчно характерни. Степента на вероятност се повлиява от обема на сравнителния материал – при увеличаване на кръга на почерците, произхождащи от други лица, вероятността подписите да са положени от лице различно от подсъдимия нараства. Поради това и е недопустимо осъдителни изводи за присъдата да се обосновават с констатираната от експертите вероятност те да са положени от подсъдимия", категорични са върховните съдии.

Делото срещу Мустафа и Маринов нееднократно бе отчитано пред Брюксел като знаково за борбата с корупцията по високите етажи на властта. Пред ВКС бизнесменът Росен Маринов твърди, че шефът на на Изпълнителната агенция по рибарство (ИАРА) Марин Димитров буквално му е извивал ръцете за пари и пледира за маловажност на случая с предложените пари.

Според обвинителния акт Мустафа е трябвало срещу сумата от 100 000 лева да лобира пред шефа на ИАРА, за да се оттегли жалба, подадена пред Върховния административен съд (ВАС) за спирането на обществена поръчка за закупуване на катери от агенцията. Конкурсът е бил спечелен от фирмата на Маринов, но Марин Димитров настоявал поръчката да се прекрати.

Защитата на Мустафа от своя страна заявява, че апелативният съд е произнесъл присъдата без да обсъди всички доказателства по делото и най-вече почерковата експертиза, която не успя да докаже, че надписът "50 х. лева" върху бележката, предадена на Маринов, носи почерка на Мустафа.

Медияпул