Щом в България се зададат избори, от турското малцинство в страната се очаква, че ще се съобрази с наставленията на Анкара. Този път обаче “петата колона” беше непослушна и гласува не за партията на Касим Дал, а за ДПС.
През октомври 2010 година, преди последното посещение на турския премиер Ердоган в България, медиите в двете страни се надпреварваха да тиражират новината, че Ердоган щял да се срещне в София с лидера на турското малцинство Ахмед Доган. Нищо чудно всъщност като се има предвид, че около 10 процента от населението на страната са български турци.
В последната минута Ердоган отказа срещата си с Доган, но намери време да се види с неговия заместник Касим Дал. Наблюдателите веднага изтълкуваха този ход като опит на Анкара да наложи Касим Дал за нов водач на турската общност в България. Това прозвуча правдоподобно, тъй като е известно, че Анкара има сериозни проблеми с Ахмед Доган – включително заради това, че е сътрудничил на бившата ДС. В досието му е описано как навремето е донасял за настроенията сред турската общност и как е издавал дори хора от най-близкото си обкръжение. Обвързаността на Ахмед Доган с комунистическия апарат е била толкова силна, че и до днес много българи гледат на ДПС като на проект на тайните служби. Докато това предположение е трудно доказуемо, фактът, че Доган е бил агент на ДС, е неоспорим. Официалното оправдание гласи, че за да има шанс да следва, всеки представител на турското малцинство в България е трябвало да сътрудничи на тогавашния комунистически режим. Това е дежурното обяснение, когато се заговори за агентурното минало на голяма част от активистите на ДПС.
След демонстративния отказ на турския премиер да се срещне с Доган, в ДПС се стигна до разцепление – Касим Дал обвини Ахмед Доган, че е превърнал партията в инструмент за лично обогатяване и че не го е грижа за положението на българските турци. По същия начин виждат нещата и в Анкара. Когато през януари 2011 г. Дал беше изключен от ДПС, той нарече партията “най-успешният проект на ДС”. Резкият завой на Дал озадачи мнозина в България, тъй като до този момент той бе смятан за най-близкия съратник на Доган. Именно поради тази причина срещата на Ердоган с Дал беше изтълкувана като опит на Анкара да изгради в България втора турска партия, чрез която да си подсигури влияние в една страна, която не само има голямо турско малцинство, но и от няколко години е вече и член на ЕС. Новата формация е трябвало да бъде ръководена именно от Касим Дал.
Няколко седмици след изключването на Дал от ДПС, от Доган се отвърна и бившият шеф на младежката организация на движението Корман Исмаилов. Той обвини лидера на ДПС, че не се придържа към програмата на партията, че изгражда култ около своята личност, че не ходи на заседанията в парламента и че е превърнал партийния бюджет в нещо като своя лична касичка. А когато турският премиер Ердоган прие Корман Исмаилов в Анкара, посланието беше повече от ясно: Турция подкрепя не ДПС, а новооснованата партия на Дал и Исмаилов.
Само че в началото на годината се случи нещо, което обърка сметките на Анкара. Опитът за покушение срещу Доган мобилизира турската общност, вследствие на което ДПС спечели на изборите над 11 процента от гласовете, докато партията на Исмаилов и Дал в коалиция с НДСВ получи едва 1,6 процента. Този резултат е истинска катастрофа за Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието, тъй като стана ясно, че българските турци изцяло са игнорирали сигналите, подавани им от Анкара. В същото време този изборен резултат опроверга лансираната в България теза, че българските турци са “петата колона” на Анкара
