Цветелина Петрова е абитуриентка от СОУ „Проф. д-р Асен Златаров“. Тази година тя е с едни от най- добрите резултати на матурите в общината. Има две отлични оценки на изпитите по български език и литература и английски език.  През годините Цвети винаги е била изявена не само в уроците, а и в извънкласните занимания. Мнозина я помнят и от актьорските й изяви във "Вражалец“ и „Орисия“.

Т.К.: Дволна ли си от резултатите от матурата?

Ц.П.: Като цяло- да. Макар че оценката ми по български език е необосновано намалена – когато проверих отговорите си на теста имах само една грешка… Съучениците ми също са доволни.

Т.К.: Може ли матурите да са показател за знанията ви по даден предмет? 

Ц.П.: До толкова, до колкото не си оценяван от учителите, които те познават – да. Предполагам не се правят компромиси, освен това всички са на принципа: или сега или никога - няма изпитване за поправяне на оценката, няма допълнителна работа за по-висок успех.

Т.К.: Чувстваш ли се спокойна преди изпитите в университета?

Ц.П.: Честно казано – да. Вече бях на предварителен изпит в ПУ и не ми се стори толкова страшен, колкото си представях. Оценките от матурите ми са достатъчни. По мои наблюдение в днешно време ВУЗ-овете се надпреварват за студентите, а не обратното, което е жалко, защото тройкаджиите влизат и учат педагогика.

Т.К.: Какво си избрала и защо?

Ц.П.: Българска филология или Български език с китайски език в ПУ, но задължително ще има български. Не ме влекат модерните специалности и прехвалени професии, защото мисля, че винаги има нужда от филолози и специалисти по родния език, а най-много обичам да пиша и чета.

Т.К.: С какво ще запомниш ученическите години?

Ц.П.: Като че ли не толкова с материала в учебниците, а с извънкласните занимания. Същността на училището е да ни възпита като хора и да ни научи да разсъждаваме върху прочетеното и да имаме обосновано мнение, а не да само да запомняме информация.

Т.К.: Едно от най- големите събития за абитуриентите са емоциите от бала (и след това). Доволна ли си ?

Ц.П.: Беше точно така, както си го представях - мина за един миг и сега си спомням самия ден като препускане от вкъщи до фризьорския салон, снимки с роднини и после речта ми на церемонията, когато ми бяха омекнали коленете . После добре си починахме на море в Гърция.

Т.К.: Къде се виждаш след 10 години, а след 20?

Ц.П.: В университета, но като преподавател. Не мисля, че бих се променила много .. единствено може да стана по-скучна.

Т.К.: Коя е най- важната ценност за теб?

Ц.П.: Отговорността, но рядко я виждам у връстниците си.

Т.К.: Ще се върнеш ли в Първомай? Какво би те накарало да се върнеш в Първомай или да избягаш оттук?

Ц.П.: Може би бих се върнала, за да учат децата ми тук - спокойно е и някак безопасно - това е предимството на малкия град. Но това спокойствие действа отегчително на тийнейджърите и започваме да мислим щуротии. Сега ще избягам от Първомай, защото Пловдив ми предлага повече възможности за образование и работа, а по-нататък ще видим как ще се наредят нещата.

Интервю на Теодора Кирякова