Въпросът за съществуването на душата е мъчил не едно поколение учени. Научният подход към живота не отменял вярата на мнозина от тях в Бога, само дето не изисквал сляпо поклонение, а ги карал да търсят доказателства.
Наскоро голяма фармакологична световна корпорация обяви, че е успяла да докаже съществуването на душата (името на компанията не се съобщава, за да не й се прави реклама).
Духът е материален
Учените имат различен подход към изследването на същността на душата. Например руският проф. Константин Коротков снимал в Санкт Петербург аурата на умиращи и доказал, че светенето продължава и след смъртта, като постепенно угасва. Тялото сякаш се превръщало в неодушевен предмет, а аурата се разнасяла в пространството. Което доказвало – енергийната обвивка живее по-дълго от организма.
Друг руснак – професорът от Барнаул Палев Госков – преди няколко години успял да докаже наличието на душата – неповторима, подобно на отпечатъка от пръстите, при всеки.
„Всички световни религии са сигурни: душа има всеки човек – казва ученият. – Но никой досега не е успявал да я докосне, ако не с ръце, то поне с уреди. Ние първи проведохме серия експерименти, които убедително доказват наличието при човека освен на физическо тяло и на някаква енергоинформационна субстанция.”
Учените нарекли метода „материализация на душата”. „Мрежата”, с която Госков улавял проявата на човешката душа, била обикновена вода. Тази субстанция е най-удивителното нещо във Вселената. Тя е способна да записва всяка информация, променяйки структурата си. Същността на експеримента е следната: учените оставяли изчистена от всякакво влияние вода за 10 минути близо до човека и след това изследвали структурата й. Те извършили стотици такива експерименти и доказали: измененията се случвали винаги, при всеки човек водата се променяла различно, а структурата при един и същи човек се повтаряла.
На кантара
Съвременните учени, на които било заплатено от въпросната корпорация (те провеждали опити в няколко страни), решили да повторят на съвременна основа друг опит. Той е проведен през 1906 г. от Дънкан Магдугъл. Ученият измервал теглото на болни на смъртно легло (основно болни от туберкулоза) и открил, че в момента на смъртта всеки от тях олеквал с 21 грама. Тогава неговите опоненти се опитали да докажат, че причината на тази загуба на тегло е в окислителни процеси, протичащи в тялото на умиращия.
Но съвременните изследователи, провеждайки същите експерименти (съвременната наука позволява да не се качват умиращите на кантара, а измерванията да се извършват дистанционно), доказали, със стопроцентова гаранция, че след смъртта човек наистина олеква точно с 21 грама.
Освен това учените установили с уреди, че от телата на умиращите изтича някаква субстанция.
„Още Хераклит през VI в. пр.н.е. е смятал, че душата на човека се състои от рядък вид материал, подобен на въздух и огън – разказва за експеримента проф. Миха Райф, завеждащ отделение в един от медицинските центрове в Тел Авив. – Днес ние знаем – отделяната субстанция се състои от изключително малки и отделени един от друг атоми, чиято плътност е 176,5 пъти по-малка от тази на въздуха. И изглежда, тази тъмна субстанция не се съхранява в определен орган – да речем в сърцето, а равномерно обхваща човека. Предстоят още дълги изследвания. Но ние сме сигурни, че сме открили душата или друга жизнена субстанция. Изводът е един: наличието на душа е доказано.”
