Икономиката в Кърджали бележи тотален срив през последните 5 г. Почти до фалит са доведени големите строителни фирми в региона. Срина се и най-голямото промишлено предприятие - Оловно-цинковият комбинат. Близо 1000 металурзи останаха без работа. Евтината китайска стока измести от пазарите другото голямо преработвателно предприятие - „Бентонит“, собственост на гръцката SBS, и то обяви близо 35% съкращение на работниците си. Срина се и производството на тютюн - основен поминък на голяма част от населението на областта. Заради тройното увеличение на социалните вноски и въвеждането на данък върху продукцията регистрираните тютюнопроизводители намаляха от 18 000 на 5600 души. Вместо обичайните 12-14 хиляди тона през м.г. в областта бяха произведени едва 3600 тона тютюн. Отглеждането на зеленчуци и плодове също отбеляза спад поради ниските изкупни цени на продукцията и липсата на субсидии. Така местната икономика се крепи на няколко шивашки цеха и на машиностроителните предприятия. Френската фирма „Серта“, специализирана в изработката на хидравлични и пневматични устройства за автомобили и селскостопанска техника, стана собственик на бившия завод „Пневматика“ и разшири производството му.
Устойчиво се развива и специализираното в производството на техника за рудодобива машиностроително предприятие „Монек Юг“. Почти двойно е увеличена продукцията на „Теклас - България“. Заводът е собственост на турски консорциум и произвежда каучукови изделия за автомобилната промишленост. Продуктите на „Теклас“ са предназначени за автомобилни гиганти като „Мерцедес“, „Порше“, „Ауди“, „Фолскваген“ и „Опел“. От 250 работниците му вече са над 500.
Кърджали лежи върху злато и това е основната надежда за развитие на местната икономика. Над 50 са находищата на златоносна руда на територията на областта, от тях са проучени едва десетина. В момента единственият работещ рудник е край хасковското село Спахиево, златото се обработва в ГОРУБСО-Кърджали и осигурява работа на над 600 души. Предприятието иска да разшири производството си чрез изграждане на инсталация за извличане на ценния метал с използването на цианиди, но среща твърдия отпор на Община Кърджали, която се опасява от възможни екологични проблеми. ГОРУБСО-Кърджали има концесии за добив на злато и сребро от още две находища в Източните Родопи, очаква се работата там да започне през следващите месеци. Тогава ще започне и работата на находището „Ада тепе“ край Крумовград. Там са доказани залежи от 33 тона злато, но инвестиционните намерения на „Болкан Минерал енд майнинг“ се възпрепятстват от екологичните движения и несъгласието на общинските съветници в Крумовград добивът да стартира.
Кърджали е само на 80 километра от бреговете на Бяло море и с отварянето на новия граничен пункт с Гърция през прохода Маказа са свързани много очаквания за развитие на търговията, туризма и привличането на нови инвеститори в промишлеността.
Красимир АНГЕЛОВ
