Преди две години Джейкъб Баркмайер пристигна в Първомай като преподавател в СОУ „Проф. д-р Асен Златаров“, а днес всичките му познати си взимат довиждане с него. Той вложи сърце, инвестира много ентусиазъм  и съвместно с българските си колеги показа една нова, ефективна и различна перспектива в преподаването на английски език в класните стаи. Нови занимания и игри, нестандартни часове и творчески задачи, създаващи позитивна и приятелска атмосфера дадоха възможност на учениците да усвояват по друг начин знанията без да пренебрегват написаното в учебниците. Той постави началото на коледната фе(н)ерия – луминарията, Spelling bee, Foods fair и се надява те да се превърнат в традиция, която дълго да продължи.  

Но Джейк не остана само част от училището, в което беше призован да работи. Той влезе в артистичния свят на първомайци, демонстрирайки увлечение по българските традиции и националния фолклор. Днес с него се разделят ученици и учители, танцьори и певци и още много приятели, с които той беше заедно през последните две години – в домовете им, на екскурзии, във фитнес залата или просто на разходка.

Т.К.: Джейк, много или малко са две години?

Много малко – усмихва се той.  Ако имам избор дали да остана още една година – така както преди е имало възможност за това – нямаше да се замисля и щях да остана. Не знам за повече, но днес ми се иска да остана поне още година.

Т.К.: Кои твои страхове се сбъднаха?

О, няма такива. Аз се притеснявах, че може да не намеря симпатични хора, че няма да ми хареса в училище. А всички бяха много мили и в училището, и извън него.

Т.К.: Кое е най- хубавото тук?

Затруднявам се с една дума да го кажа. Тук всичко е хубаво – хората, времето за кафе, работата, храната, града.

Т.К.: Освен български хора и песни, какво други научи в България?

Научих се да живея бавно. Да се наслаждавам на всеки момент в живота. В Америка пием кафе в колата и непрекъснато бързаме. А тук имаш време да усещаш всеки миг.

Т.К.: Какво ще занесеш в Америка оттук?

Как да си направя шопска салата. И много ми се иска да намеря там домашна ракия. Искам да продължа да бъда учител. Ще продължа да ценя нещата, които имам, а не тези, които искам да имам. Ако намеря състав за български хора, задължително ще се запиша в него.

Т.К.: Разбрах, че си получил много специален подарък от колегите си в училище.

Подариха ми една прекрасна българска риза с истински шевици. Ще я нося когато трябва да разказвам за България - когато се върна ще имам срещи с различни хора и ще споделям преживяното тук.

Т.К.: Коя е любимата ти българска дума?

Свиквам. В смисъл на придобивам навик. Защото това сега е моя живот – свикнал съм да живея като българин.

Т.К.: А кои са любимите ти хора и песни.

Любимото ми хоро е Петрунино, а песните са много. Харесвам „Събрали се, набрали се“. „Хубава си моя горо“ е много хубава песен. И „Цар Иван Шишман“ – също.

Т.К.: Какво ти е липсвало най- много през времето докато си бил тук? Кое е първото, което ще направиш в родното си Ню Мексико?

От летището отивам в мексикански ресторант. Искам да ям мексиканска храна.

Т.К.: А какво искаш да кажеш на приятели и познати в България на раздяла?

Ще ми липсвате. Благодаря за всичко! Ще ви запомня завинаги.

Теодора Кирякова