Никой не можа да ни каже кога платформите в новия подлез ще заработят отново. Скоро ще стане месец откакто те са спрени за профилактика. На стъклата им са поставени табели, които ни уведомяват, че няма да работят – това, което е очевидно и никъде няма поставен срок- това, за което питаме.

Звъним на един от фирмените телефони, изписани над вратата на асансьора. Отговаря служителка с приятен глас. Тя ни насочва към управителя Румен  Петров и ни дава неговия телефон. Човекът също отговаря веднага. Питам – каква профилактика се извършва и до кога ще продължи? Обяснява: по изискване ежегодно трябва да се проверяват манометрите на асансьорите. Свалят се и се носят в лаборатория. Когато замерването завърши и ако се окажат в ред веднага ще бъдат монтирани. На въпроса ни кога се очаква това да се случи – отговорът е питайте следващия във веригата – Атанас Петров. Той също обясни, че Технически надзор изисква да се замерват манометрите. Това се прави в лаборатория в северна България. Лично ги е занесъл и не знае колко е натоварена лабораторията, за това не може да прецени кога ще са готови. На финала – не може да ни даде телефон, защото знае само адреса.

Не проявих повече настоятелност, защото очевидно това  няма да пусне асансьорите. Изводите – единственият възможен начин инвалиди и възрастни хора да преминат през линията е с автомобил. Майките с колички са максимално затруднени. Отиването им пък до втория перон на гарата е отрязано напълно. Почти един месец.  Не разбираме от асансьори. Може би е невъзможно да има резервни манометри, които да се монтират докато тези са на проверка. Чудно е само как на други места платформите не спират да работят. Мнозина се опасяваха, че асансьорите в подлеза ще се развалят често и няма да вършат работата, за която са предназначени. Оказа се, че е нужно да бъдат повредени – профилактиката може да продължи толкова дълго, че да забравим, че ги има.

Теодора Кирякова