Вилдан Байрамова

"Аз, "грозният" десен, не съм с вас, "красивите" десни по улицата, защото: 1.Избори днес и сега е идея, лишена от всякакъв разум и политическа логика, 2.Избори в края на септември отново ще оставят десните без представителство в парламента,

3.Избори сега ще стопират всички съдебни производства и ще попречат затворите да се напълнят с пожарникари и физкултурници, 4.Избори сега ще попречат за приемане на важни антикризисни мерки и ще задълбочат кризата, 5.Избори сега ще затвърдят статуквото и ще ни донесат нови 4 години безвремие. Ето защо, драги мои, ДАНСwithoutme!".

Така, дотук с преписването на постинги от Фейсбук. Да ме прощава приятелят, когото окрадох, но позицията му съвпада с моята. Довчера енергията на младите хора от протестите наистина зареждаше с оптимизма, че не всичко в България е изгубено. Обаче…Протестът на младите, красивите и образованите десни започна да се клонира в доста несимпатични форми, освен, че не предлага никакви решения. Допреди 13-ия ден може и да бяха симпатични тези протести, нали така ги определи държавният глава. Младите, красивите и образованите си стояха по работните места и си заработваха европейските заплати, техни говорители акцентираха на това. А пред парламента и МС вчера цял ден вилняха групи, които или нямат работа, или не се разписват като европейци срещу добри суми. Или пък са им предплатили нерегламентирана надница заради самото крещене. Кой посмя да парцелира недоволството и оплеска бунта на възпитаните и интелигентни хора с яйца и домати, аз не зная. Но виждам, че в делириума с основното искане за оставки не става ясно какво точно се иска. И какво точно се предлага. В нормалните европейски държави протестиращите знаят какво искат и обикновено се целят в социалния спектър. У нас всички забравиха престъпното управление на ГЕРБ и се фиксираха в глупостите на новия кабинет, който очевидно ще се запомни с неадекватните и повече от скандални назначения като начало. Да, само като начало. Защото Орешарски и компания до момента само назначават и нищо не успяват да извършат като пряко общозначимо действие.

Протестиращите искат незабавни оставки на всички, които са във властта. Добре де, ако кабинетът се самосвали и парламентът бъде изметен от "червените боклуци", от турците и от волните съчетания на Воленовата бригада, кой ще промени Изборния закон, кой ще договаря еврата за следващия програмен период, без които сме обречени като камикадзета без свещена цел? И защо ли нищо не чуваме против Борисов, Цветанов, Фидосова, а? И като казах турците, само да вметна, че нямам впечатлението да съм управляваща. Не съм и чувала някъде в Европа етнос да управлява.

Вярно, появиха се някои уточнения в социалните мрежи, че "като не искаме туй, не значи, че искаме онуй". А кого, впрочем, искаме? Къде ни е новият десен политически субект? Той може и да е вече в първите гърчове на родилните мъки. Но до появата на младенеца, до адаптацията му към белия свят и най-вече към родната българска хейтърска реалност ще му трябва година поне. Партиите, които не смогнаха да надскочат 4-процентовата бариера, започнаха обучения, подобни на схемата на Училището за политика /светла му памет на Дими Паница, че го наложи в България!/ почти веднага след изборите. Стигнаха и до първото си единодушие за първите 4 стъпки към промяната. Любопитно е през колко мътилка ще им се наложи да минат, за да се консолидират и да предложат новото дясно. В България най-трудно се консолидират позиции, освен в случаите на следизборните коалиции, когато се реже баницата. Помните ли как не много отдавна Иван Костов изора България, за да изгради от партийната многотия в СДС една партия? И после как всичко се срина и нарои, а той млъкна задълго…

Сигурна съм, че именно избирателите, които останаха непредставени в парламента, сега скандират по площадите. /В скоби: и аз съм от тях, но София ми е далеч и самотно ръмжа на компютъра/. Къде обаче бяха те, когато урните ги очакваха, а кумирите им още повече, и защо не стигнаха до тях, само те знаят отговора.

Та колкото до симпатичните протести, в 13-ия си ден те станаха, меко казано, не такива. Безспорно, викащите през деня и линчуващи депутатите не носят харизмата на младите и красивите, шестващи вечер след работа. Но и едните, и другите посочват онова, което не искат. Не им е възможно да посочат онова, което искат, още го няма. Тогава кого обслужва протестът на отрицанието, нали той не може да предизвика по-кратката "бременност" в политическия спектър, нито да овласти пряко площадната демокрация. В крайна сметка, бързите оставка на кабинета и предсрочни избори биха напълнили воденицата единствено на ГЕРБ – там бученето вътре се засилва и е противопоказано вотът да е чак догодина, например, две в едно с този за евродепутатите. И категорично ще саботират нормалното раждане на новото дясно, за което така неистово се озъртаме. Избори наесен ще заковат това, което сега е подложено на отхвърляне и отрицание.

А нещото, което действително трябва да бъде изметено и тотално игнорирано, вреди не само на обществото, но и на себе си. Лошото е, че за това нещо няма клинична пътека, защото то не ходи при подходящия лекар. И "платените жрици" работят по някакви правила сигурно, но облекли костюма на политици, те са на стъпка от саркофага си. Както и поклонниците им, впрочем. Да се надяваш на политически труп като на животоспасяваща операция е точно толкова глупаво и опасно, колкото и да назначиш медиен магнат за шеф на ДАНС. Нито на парламента му отива да е толкова крехък и безхарактерен при липсата на опозиция, нито на националната сигурност са й притрябвали медии и точно това лице за лице. Ако ставаше само с Ignore, досега да сме цъфнали, ние сме академия за индивидуализма и отричането. Обаче късно я отворихме. През последните близо 4 години си траехме и затваряхме очи пред стократно по-тежки скандали. Сега само за месец ни причерня под веждите. Изпълзяха национализмите, гладните са много повече от ситите с европейските заплати, а коктейлът им е взривоопасен. Аз, "грозната дясна", от тази гърмяща смес се страхувам, а виe

Вилдан Байрямова е кореспондент на агенция БГНЕС в Кърджали.