Министърът на околната среда и водите Искра Михайлова заяви днес в Момчилград, че спешно във ведомството й работят по промени в Закона за водите, което се налага заради предстоящото договаряне на европейските средства за периода 2014-2020 г., предаде кореспондентът на БГНЕС. Михайлова направи първата копка на проекта за обновяване и доизграждане на водопроводната мрежа в града на стойност 25 млн.лева. Запитана няма ли риск да поскъпне цената на водата за градчето с около 10 000 жители, тя посочи, че по-голямата част от средствата за проекта са безвъзмездна помощ от ЕС, а после той се влива в собствеността на В и К.
„Много е важно как ще решим въпроса с остойностяването на тези проекти и отражението върху цената в стратегията за водите. Миналият парламент прие една стратегия за развитие на водния сектор, в която пише, че секторът ще се самоиздържа. Това поставя на дневен ред въпроса дали ние ще стигнем до там да подготвяме схема за помощи на част от населението, за да ползва водна услуга. Този въпрос наистина е важен, трябва да се реши дали тези инвестиции ще оскъпяват или ще подобряват, или ще оптимизират както качеството на услугите, така и стойността на водната услуга”, подчерта Михайлова.
Тя посочи, че в Североизточна България цената на водата е много скъпа и ако се въведе системата на самоиздръжка на цялата мрежа, ще се окаже, че водата ще бъде толкова скъпа, че ще възникне проблем, по-голям от електроснабдяването и цената на електроенергията. Екоминистърът акцентира върху нуждата от държавна регулация, обща стратегия и ясно планиране на инвестициите, собствеността, управлението и отговорностите на всички, които имат отношение към водния сектор.
„Една от спешните задачи на правителството сега е да актуализира промените в Закона за водите и да внесе обществено и социално приемлив вариант. Този вариант трябва да определи правомощията и разпределението на собствеността на инфраструктурата във водния сектор, да определи ролята на общините, на държавата, на В и К-операторите и асоциациите така, че да се знае кой какво притежава, кой за какво отговаря и кой каква услуга предоставя. Така и гражданите ще знаят към кого да се обръщат, а ние – какви инвестиции планираме”, посочи Искра Михайлова. Според нея без промените в този закон не може да бъдат планирана и частта за водите в бъдещата оперативна програма за периода 2014-2020 г. В тази спешна посока се работи в момента, поясни тя.
Запитана дали страната ни е заплашена от тежки санкции заради липсата на депа за отпадъци и закъснението в изграждането им, Искра Михайлова отговори, че подобна опасност наистина има. „Има опасност да бъдем санкционирани заради липсата на депата, тъй като не изпълняваме ангажиментите си по договора за присъединяване в ЕС. ЕС обаче не е само санкциониращ орган, а партньор и не очаквам само санкции, а подкрепа”, изрази надежда екоминистърът.
Михайлова обясни, че проблемът с депонирането на отпадъци в България е особено сериозен, тъй като още през2010 г. те трябваше да бъдат факт, но до момента има само 2. „Нужни са спешни мерки и мобилизиране както на местните власти, така и на гражданското общество, и на средствата, които имаме по оперативната програма за 2007-2013 г., за да можем да договорим каквото е по силите ни до края на тази година и да инвестираме средствата за отпадъци, за да наваксаме поне малко това огромно закъснение. Тенденцията в целия ЕС е прилагане на всякакви мерки за намаляване на депонирания отпадък, инвестиции в мерки за разделно събиране, оползотворяване, рециклиране и намаляване на обема”, подчерта министър Михайлова. През следващия планов период ние ще имаме подкрепа за това, което означава през следващите 5 месеца и 20 дни да използваме средствата от сегашния период максимално добре, допълни тя.
Министър Михайлова и екип от МОСВ ще направят срещи с представители на община Крумовград, за да се запознаят с позицията на ръководството и на гражданите, да се провери обективното действие на българското законодателство по повод дългата сага със златодобива на Ада тепе. Концесията върху находището е на канадската фирма „Дънди Прешъс Металс”, принудена под обществения натиск изцяло да промени предвидената технология на цианидно излужване и да я замени с безцианидна.
Подобни срещи ще има и по повод казуса със златодобива в „Горубсо Кърджали” в центъра на града. „Уважавам позицията на общината, която обжалва решението на Висшия експертен екологичен съвет и заповедите на предишния министър на МОСВ. Но си давам сметка, че са издадени оценки за въздействието върху околната среда, издадени са и предписания, които до известна степен в завода се изпълняват”, посочи михайлова. Тя заяви, че ще бъде проверено как се изпълняват предписанията, на какъв етап са инвестициите по опазване на околната среда и се търси решение, с което да се запазят и работните места, и околната среда и водите да бъдат съхранени.
