Ако някой ми каже, че е наясно какво ще ни връхлети след избори наесен и че президентът знае какво прави, ще се извиня за следващите си думи. Повече от 40 дни въздухът в София трепери от яростни викове за оставка. В нощта след 40-ия ден и експремиерът Борисов разпореди тя да се случи, а Росен Плевнелиев ни разказа поредната си приказка с кадифен глас. Очевадно е, че този парламент не работи и не може да работи при перманентното отсъствие на опозицията. Тази сегашната опозиция не може и не иска да приеме позицията, която сама си избра и отказва да ходи на работата, за която е избрана. И обстрелва редовно ходещите на работа с ултиматуми и условия като злоядо дете втресената си майка. Онези редовните пък треперят за кворума и се мъчат да не забелязват наполовина празната пленарна зала. Защото е наполовина пълна, ще каже оптимистът. А вече никой не си прави илюзии, че мандатът ще бъде като пълна чаша. Сигурно заради това и премиерът Орешарски потъна някъде. В нета даже тръгна съобщение, че е обявен за общодържавно издирване. А в сряда не той, а силовият министър и вицепремиер Цветлин Йовчев заговори като действащ министър-председател, защо? Така Йовчев се оказа нароченият за Матросов пред амбразурата на гнева, а Орешарски – поставена на колене марионетка с движения само на дясната ръка, за да подписва едно след друго малоумни назначения. В криеницата по върховете се включиха последователно и Станишев, и Михаил Миков, а принудително и депутатите, защо? За да преспят с искането на оставките, за да се уморят скандиращите и гневът им да се спихне?

Зам.-председателят на ЕК Вивиан Рединг препоръча диалог. Мисията е невъзможна – няма го опозиционният лидер, който да излезе пред протестиращите и той да бъде припознат от тях като пръв сред равните. Не му стиска и на Орешарски като все-още премиер, нито на Станишев и Местан, а Сидеров по-добре да не се вясва. А се е приближил някой до гневните отвън, а са го изяли с обувките или са го треснали с паве. Диалог с камъни и кирки? Безспорно е, че и протестиращите не искат да си приказват с никого, освен със себе си, за да поддържат нивото. Помним 1997-а и Иван Костов с тужурката, нали. Но няма дежа вю, колкото и много да са внушенията в тази посока. Ако тогава цяла България се тресеше заради инфлацията и Костов показа пътя за отлепването от дъното, то сега София бучи заради скандално погазения морал и смачкани ценности. Няма го човекът, който да посочи светлината и начина да се доберем до нея, а бунтът на масите да се уталожи. Не и да се потуши и смаже, и в никакъв случай не с провокацията на белия автобус и маскираните робокопи.

Че не сме в дежа вю, много точно го казва и окървавената Елисавета, която продължава да се усмихва, въпреки всичко. „Полицията беше там, за да си свърши работата. Ако някой е очаквал, че ще се дуелира с карамфили, да си беше седял вкъщи. Полицията бие и това е навсякъде. Те действаха съвършено адекватно…Истината е, че когато ни биеха и ритаха, не са го правили безразборно, както беше през1997 г. тогава изчакаха хората да се разпръснат през нощта и тръгнаха да ги бият по улиците, просто защото искаха да набият някого”, твърди тя пред в. „Стандарт”. Тогава, помните, и експремиерът Филип Димитров беше с разбита глава. А пътят към Европа беше трап до трапа пред нас. И онова отчаяние няма нищо общо с това. Един приятел грък се учуди на кротката ни полиция. Ако това беше у нас в Гърция, щяха да ни размажат по всички начини, казва. Друг в Турция направо ни завидя, защото отнесе кьотека на Таксим.

ЕК е силно загрижена за ситуацията у нас, но няма да се меси и това е правилно. То стига, че посланици се набъркаха. Нали всъщност Сергей Станишев трябва да бъде компрометиран /не, че лично не се старае за това напоследък/ преди избора за лидер на ЕК, накъдето се бе устремил. Добре поне, че Лютви Местан се спотайва и още не е извадил етническата карта. Даже е много, много добре това. Хубаво е и че партията на Касим Дал няма силен глас, защото не се знае какъв акъл й е дал турският премиер Ердоган, приятелят на Борисов.

Оставка на кабинета ще има и трябва, но кога? Страстните искания не дават отговор кой и какъв модел идва след нея. От площада се чуват утопии от посткомунистически вид. Нито пък се е родил новият политически светилник. А той е очакван повече, отколкото кралското бебе. Ако ГЕРБ и всички останали партии извън парламента неистово искат предсрочни избори до края на годината, и наистина такива бъдат насрочени, прогнозата за Реформаторския блок никак не е симпатична. Обаче гласовете оттам звучат крайно бодряшки, да не кажа наивно. И никой още не е припознал в коктейла от идеологии там своята, и не се е заредил с мерака да ги прегърне и подкрепи. Впрочем, приятел интелектуалец и активно протестиращ ми писа недоволен в мрежата: „Много ви пречи тоя Бойко бе, много ви пречи”. Не вярвам да се обръща към мен, старата си познайница, на „вие”, не зная и кого има предвид с това множествено число. Но очевидно мнозина общуват с останалите по изтърканата схема „Кой не скача е червен”. Да отхвърляш само по принцип не е интересно, нито е демократично. А в мрежата тези дни върви ожесточено разприятеляване – точно заради споделени мнения за и против протестите и оставките.

Оставка сега и веднага съвсем не гарантира лъвски скок над 4-те процента на обединените малки, нито смяна на сегашната пленарна картина. Още повече, че няма нов Изборен кодекс, който да ремонтира стореното от И.Ф. и авторски колектив. Гаранция, че от старото русло излизане няма да има. Оставка веднага означава президентът Плевнелиев през три месеца да се поти в търсене на честни, свестни и известни, незаписвани в никакви тефтерчета, за поредния служебен кабинет. Не вярвам някой от протестърите да иска избори до дупка и денонощни пърформанси на площада. Не вярвам и че на избирателите на ГЕРБ им харесва да си стоят непредставени в парламента не по тяхна, а по партийна воля. Не, че не е ясно какво им допада, съдейки и по лидерите им, и по фейсбукърите им. „PO BARZO SABIRAITE SE OT TSQLA BALGARIA I V SOFIA ,VIE STE NARODA, VIE STE SILATA, VIE STE ZAKONA, A NE CHERVENI ,TURSKI, I BOLNI BOKLUTSI....”. Призивът е /без редакционна намеса/ под съобщение в групата „На избори с ГЕРБ”, в което се казва: „Организира се екскурзия с цел блокада на парламента от всички градове. Желаещите да се записват за кои дати са готови да потеглят и от кои градове. Очаквайте подробности…Варна стартира в петък 26.07.2013”.

И това ако не е новина…

Протести без кауза не могат да сменят системата. Оставка и власт - не на всяка цена. Защото в задкулисната война на олигархичните кръгове прецаканите ще сме пак ние. А това вече ще бъде дежа вю.

Вилдан Байрямова,кореспондент на агенция БГНЕС