Снимка : Методи Методиев

Кичка Петкова навърши 60 години на 1 януари тази година. Но не самата дата е най-забележителното в биографията й. Това, че е родена в деня, в който започва всяка Нова година може само да е пътеводна звезда и хороскопско определение за желанието да бъде перфектна във всяко нещо, с което се захваща. Освен всички житейски мечти, които Кичка постига с лекота, тя прави високоразредно изкуство със ръководените от нея през последните 29години хорове и формации. Тя разнася красотата на красивата българска песен, влива ни своята любов към българското с работата си, с чистотата на отношението си към музиката, към детайлите. Изключителният успех на ръководения от Кичка Петкова Певчески фолклорен ансамбъл „Първомай“ работи на ползу роду, радва все повече почитатели на красивата песен, защото в нея се преплитат талант, трудолюбие и любовта на диригента със здравите устои на българския фолклор.

Т.К.: Какво осмисля живота ти?

К.П.: На първо място това са семейството, дъщерите, внуците. Радваме им се, гордеем се и живеем с техните проблеми и радости. Но животът ми се осмисля и от други важни неща – работата ми в библиотеката, фолклорните състави, от приятелите ми, но не може и без дейности, които ми създават финансово спокойствие.

Т.К.: Кога разбра, че музиката ще е част от твоя живот?

К. П.: Господ ме е дарил с талант. Като дете пеех много хубаво. Участвах в най- различни републикански фестивали. След това, в гимназията се включих в самодейни състави, започнах да пея и така наречената естрада. На млади години не гледах сериозно на тази своя Божа дарба. Тогава ги нямаше училищата в Широка лъка и Котел. След това постъпих в Института за културно просветни кадри в Хасково. Тогава трябваше да избера и предпочетох фолклора. Там се чувствах силна.

Т.К: Предпочиташ обработките?

К.П.: Автентичният фолклор е красив, но обработката е по- голямо предизвикателство – да изравниш, да спееш 3-4 гласа е много по- трудно. Ползвам богат материал от известни български композитори. Самият избор на песен е голямо предизвикателство.

Т.К. Имаш много награди, но коя е най- важната за теб?

К.П.: Най- важен и най- незабравим успех беше на 7 Републикански фестивал през 1989г. с женски народен хор към читалището. Там спечелихме златен медал. Това не беше първият ми личен успех, имам медали и от предишните фестивали, но нивото беше много високо. А и нашият репертоар беше добре подбран. Тогава ни сравняваха с големи, водещи състави от Пловдив. Във фестивала участваха хорът на слепите с ръководител Христо Урумов, участваше и Любен Досев – все големи имена в това изкуство, а ние се наредихме до тях. Липсват ми тези фестивали. Защото само участието в такъв форум може да ти даде ясна представа къде си, да се сравняваш, да се преценяваш, да определиш правилно нивото си.

Т.К.: Коя е песента на твоя живот?

К.П.: Нямам една единствена песен, която да ми е любима. Когато чуя една песен, първо я чувам като мелодия, а след това и като текст. На сцената често представям тракийски песни – това е естествено защото живея и творя в тракийски фолклорна област, но родопските са ми заложени и предпочитам да ги пея тях. Напоследък много харесвам „Кожильо писан и шерян“ в изпълнение на Ева Квартет. Въздейства ми и реших че ще я направя с камерен състав. Кожильо е хурка, т.е. – хурка, писана и шарена.

Т.К.: Тази песен ви донесе награда преди месец.

К.П.: Това е една прекрасна родопска седянкарска песен, станала популярна от изпълнението на сестри Кушлеви, обработка на Стефка Кушлева. А аз събрах две учителки и две ученички и създадохме квартет „Аура“. С него се явихме на фестивал в Ахелой и веднага бяхме забелязани от жури и публика.

Т.К.: Ти си родопчанка, имаш афинитет към родопската песен, а толкова много години живееш в Тракия. Какво ти липсва в Първомай?

К.П.: Не мога да свикна с манталитета на първомайци – много е комерсиализирано всичко. Благородството на балканлията ми липсва. Когато се омъжих и дойдох тук най- много ми липсваха горите. Родителите ще дойдат, ще се разтъжиш, а горите – не могат. Но аз израснах в Родопите, а узрях в Първомай. От 20 –годишна съм тук. Но това са неща, които на всеки родопчанин му липсват завинаги.

Т.К.: Имаш ли си мото в живота?

К.П.:Да. Ако мога да помогна – винаги да го правя. Няма значение дали е в работата или в живота.

Т.К.: Да очакваме ли отбелязване на 30-годишнината на Фолклорния певчески ансамбъл?

К.П.: Предстоят две годишнини – 100години на гимназията. Тя е част от училището, в което съм библиотекар от 40 години. На 11 юли… За това и там създадох квартет „Аура“. Надявам се подобаващо да отбележим и юбилея на ансамбъла.

Теодора Кирякова