“По последни данни 1.5 млн. българи са безработни и не само защото са неграмотни, не само защото не искат да работят, а защото няма работа”
Безработицата е едно от явленията, които съпътстват икономическото развитие на държавите. Това датира още от появата на организираните общества с развито стопанство. То е резултат от влиянието на икономическите фактори върху обществото за определен период от време. Наблюдава се цикличност при определени фази на икономиката. Бурният технологичен процес и научно-техническата революция променят облика и начина на живот на хората. Цели стопански отрасли се закриват и хиляди хора остават без работа и средства за препитание. Явлението безработица е социален бич за съвременния човек. По равнището на заетостта се определя икономическото и социално благосъстояние на хората в една страна. В съвременното развито общество безработицата се отразява върху социалния и духовен статус на хората. Безработицата е комплексно явление, а не само икономическо. Тя влияе главно върху най-активната част от населението. Понятието “безработен” включва всички лица над определена възраст , които са без работа, тоест не им се заплаща за наемане или влагане на труд, или нямат доходи от собствен бизнес; които по време на наблюдението са в състояние да бъдат наети или да организират собствен бизнес; които търсят работа или вече са предприели стъпки за намиране на такава, чрез регистриране на желанието си за труд в съответните служби по заетостта. Безработицата отразява неизбежни процеси на функциониране на пазарния механизъм.Но за да има работа в страната ни трябва да има вътрешен брутен продукт,а когато е налице този продукт ще има и работа! Проблемите на заетостта и безработицата са изключително актуални за България за настоящия момент.Структурната форма, масовата ликвидация на големи производства и дейности, стесняват вътрешния и външен пазар за националните производствени блага. Това довежда безработицата до критичните и граници. Най– уязвимите социални групи са съответно най-често дискриминирани. Това са: младите между 18-25 години, самотни жени с деца; млади мъже с ниска квалификация и без трудов стаж; хора с ниско образование или проблеми с грамотността; мъже над 45 години; инвалиди; представители на етническите малцинства или емигранти; бивши затворници.Също така по-продължително получаваните помощи за безработните, както и облекчените режими за включване в социалните програми удължават времето за търсене на работа и по този начин повишават безработицата. Намесата на държавата, синдикатите и браншовите сдружения на работниците на трудовите пазари (например въвеждането на минимална работна заплата) също повишава безработицата сред по-ниско квалифицираната работна сила. Едни ходят да работят за по 250 лв.на месец но с тези пари може ли да се издържа четиричленно семейство уви не може!Други работят но за слава,обещават им се заплати,но не се изплащат с месеци нареди и те са принудени да напуснат след което чакат дълго време да им се изплатят.Други лъжат, определят една сума за възнаграждение а дават по-малко! Хората с ниски доходи са съгласни на крайни решения и компромиси за намирането на по-добро препитание. Голямата безработица води до намалена покупателна способност на населението, което пък от своя страна не се отразява благоприятно върху развитието на икономиката.Несигурността за утрешния ден дава отражение и върху психологическия портрет на човека. Психолозите определят загубата на работното място като изключително критично житейско събитие. Защото работата задоволява не само нашето желание за материална сигурност, но и цял куп други потребности. Учените посочват скритите психологически функции на заетостта – тя структурира всекидневието, спомага за контактите с хора и за постигането на социален статус. Работата заема изцяло нашето внимание, като по този начин ни предпазва от размисли за безполезни неща. И обратно, принудителната безработица накърнява необходимостта на човека активно да организира живота си според собствените си представи. Дълготрайната безработица повишава вероятността от появата на лошо настроение, социална изолация и пасивност. Това доказват множество изследвания. От психологическа гледна точка негативните психични последствия от безработицата съвсем не са изненадващи.
