Преди два месеца 18-годишната Луси Димитрова стана четвърта на конкурса „Мис Швеция“. Родителите ѝ са първомайци, но е родена във Варна и от 11 – годишна  живее в скандинавската страна. Днес тя е участник в конкурса „Мис Варна“, под номер 9, а който желае може да я подкрепи в електронния му вариант тук.

Т.К.: Луси, какво те свързва с Първомай?

Л.Д.: Много неща – моите родители са от Първомай, бабите ми живеят там, имам много близки и роднини и един особено важен човек – Костадин Момчилов

Т.К.: Заради снимките, които ти прави?

Л.Д.: Да, той винаги подхожда много отговорно, работи професионално и освен това неговите снимки ми носят късмет. Където съм кандидатствала с тях – винаги съм успявала. Много бих искала да му благодаря – все пак покрай него научих много неща.

Т.К.: Как се запозна с Коце Момчилов и защо реши да се снимаш при него?

Л.Д.: Запознахме се в един сайт за модели. Имах няколко снимки качени и той припознал в мен мама. Оказа се, че се познават. След това ме покани когато се върна в България да ми направи фотосесия. Всеки път когато си идвах правехме по една фотосесия. Той ми вярваше напълно и ме подкрепяше на 100%. Много съм му благодарна, че постави началото на кариерата ми като модел.

Т.К.: Да те очакваме ли скоро в Първомай?

Л.Д.: За съжаление това лято ми беше натоварено – записах се на шофьорски курс и вече имам книжка, работих с няколко модни агенции във Варна. Преди седмица бях в Първомай за малко, имах време да се срещна само с най- близките ми хора.  Сега ме очаква конкурсът „Мис Варна“. А след него веднага се връщам в Швеция, където учебната година започва през август

Т.К.: Да бъдеш модел е твое хоби, с какво друго се занимаваш?

Л.Д.: Танцувам, пея. Тази година ще бъда ученичка в последния клас на гимназията.

Т.К.: Как успяваш с всичко?

Л.Д.: Имам си ред – винаги на първо място е училището, след него – семейството, а спортът и хобитата едва след това.

Т.К.: И за това си отличник в училище… Майка ти винаги те подкрепя в конкурсите за красота, а баща ти беше на кораба, на който се проведе надпреварата.

Л.Д.: Да, така стана. Мама не можеше да дойде, но го направиха баща ми и баба ми.

Т.К.: Стана четвърта на „Мис Швеция“, но не се включи в надпреварата за „Мис България“?

Л.Д.: В Швеция мотото е „Използвай красотата си за добри цели“. Освен това всички събрани средства отидоха за децата от Бразилия. Тук, в България получих покана за участие в „Мис България“, но не исках да влизам в такъв формат. Искам да бъда себе си и хората да знаят каква съм като личност и характер, а не продуцентите да ми казват какво да говоря, да ми развалят репутацията. За мен тези риалита са пълна измислица и никога не бих участвала в тях. Искам да бъда себе си, а не каквато продуцентите решат.

Т.К.: Какво мислиш за детските конкурси за красота, би ли подкрепила малката си сестричка да участва в такъв конкурс?

Л.Д.: В Швеция конкурсите не са като американските. Там има повече забавление и всичко е много по-скромно. За това бих подкрепила сестра ми да участва.

Т.К.: Разбрах, че си се сприятелила с Мис Швеция. Какво момиче носи короната там?

Л.Д.: Да, станахме от приятелки от първия ден. Настаниха ни в една стая и си поставихме за цел да влезем в топ 12, а ако не успеем – пак ще отидем на дискотеката за участниците. Когато тя стана първа, а аз – четвърта, я поздравих и  тя каза, че съм единствената, за която е сигурна, че  искрено се радва за нея, защото знае, че не съм очаквала да победя. А за мен наистина 4-тото място е огромно постижение. Радвах се, че най-добрата ми приятелка стана първа.

Т.К.: Но сега си в „Мис Варна“.

Л.Д.: Да, това е съвсем различно от „Мис България“. Аз съм родена във Варна, баща ми живее тук. Конкурсът е съвсем различен. Има и електронен вариант. Всеки може да гласува. Аз съм под номер 9. Награда ще има за момичето спечелило електронния вот, ще има и жури, за да определи победителката в конкурса на 23 август. Много исках да участвам в този конкурс още от 2008 – когато бях много малка. След това и обстоятелствата не ми разрешаваха- конкурсът е през август, а учебната година в Швеция е започнала. Тази година мога да си го позволя и ето ме тук. Не мисля, че ще спечеля, но се надявам да си изкарам страхотно. Просто нямам търпение да започнем – тренировки, подготовка, фотосесии. Ще бъдем на яхта, ще сме и в дом за изоставени деца. Това лято се запознах с много момичета, които ми станаха добри приятелки. С много от тях имаме общи интереси – мода, токчета и най- вече – сцената, мислим еднакво. Нямам търпение да се качим заедно на сцената.

Т.К.: Да бъдеш модел ще се превърне ли в твоя професия или си избрала по- различен път?

Л.Д.: Не, за мен това е само хоби. Наистина чувството да си на сцена е уникално, не мога да го сравня с нищо друго. Но аз уча икономика и право и искам да се развия в тази сфера, може би дори да имам собствен бизнес.

Теодора Кирякова