Интервю на Красимир АНГЕЛОВ за политиката, протестите, липсата на единение и за мисловния процес на българското общество

Нуредин Мехмед е роден през 1935 година в Северна Добруджа, тогава част от Румъния. Завършва вечерна гимназия в Добрич. Учител е в района на Бургас, завършва актьорска школа в Шумен. Изпратен е да играе в новосформирания турски театър в Кърджали. Има над 35 години на сцената. Уволнен заради „неблагонадежност“. Избран за депутат в VII велико народно събрание. Един от създателите на днешната българска конституция. Сега е пенсионер. Обича да пие сутрешното си кафе в центъра на Кърджали. Местните политици често го търсят за съвет, а той все им повтаря, че в храм с кални обувки не се влиза.

Хванали сте броеницата. Какво премятате?

Зърната. Те приличат на мислите и те принуждават да ги подредиш.

Виждате какво се случва в страната. Подредени ли са мислите на българите?

Не са. Идва момент, когато човек изключва мисловния си апарат. Вероятно защото не е сигурен в себе си. Ако нещо ти мине първо през сърцето, а след това през умствения апарат, не го забравяш. Остава в теб. А всекидневните, негативните неща не се помнят. Особено ако държавният сектор ти е чадър. Защото никой не го интересува кой седи под този чадър, дали се изпотява, дали боледува, дали мисловният му апарат работи, или е заспал. И който е под чадъра, също не се интересува какво става наоколо. Нещата не минават през сърцето и затова бързо се забравят. Повтаряме грешките отново и отново.

А има ли мисловен процес сега в нашето общество?

Няма. Каквото имаше, увехна. Не се напоява. Когато един кон е жаден, този кон не тича. Върви бавно и преодолява пречките трудно. И при нас е така - когато страничните неща не те занимават, не ти ангажират вниманието, то работата върви като по вода. Сега при нас страничните неща са много, а същината се губи. Обществото трябва да мисли, да обръща един проблем и от едната, и от другата страна. Ти сурова мекица ял ли си? Когато мекицата е топла и добре изпечена, се яде със сладост. Ако е сурова, дори и добре да изглежда, никой не иска да я яде. Сега виждате какво става в София. Едните стоят отвън и викат „Оставка“, другите стоят вътре и не се показват. Тази мекица е сурова.

Защо да е сурова?

Когато аз бях във Великото народно събрание, също ни бяха заградили гражданите. Но никой не ни хвана за яката, нито пък ни замеряше с домати и краставици. Защото 

тогавашните хора не бяха толкова настървени за власт

Тогава те мислеха, имаха различни виждания за проблемите в нашето общество, но искаха тези проблеми да се решат, а не да яхнат властта. Това е разликата. Тогава те не пиеха кафе, нито пък се събираха през нощта да хвърлят камъни. Те искаха да променят живота и казваха как да се направи. Изглежда, че хората можеха да мислят, да оценяват и негативното, и положителното. Вътрешният им свят беше по-друг. Не може само с отрицание. Когато излезеш пред хората, трябва да им кажеш и нещо хубаво, трябва да им посочиш идеята и те ще те последват. Сега това го няма, няма я общата идея, няма цел.

Тогава какво са сегашните протести?

Временна буря, която се явява в неудобно време. Да си виждал през юли или август сняг да вали? И с тези протести е така. Защото нещата не са узрели. Не е дошло времето протестиращите да изкопчат от управляващите това, което искат. Сега едните пият кафе пред парламента, другите стоят зад бюрото с кафе и хич не ги интересува онези отвън дали са гладни, дали са сити, дали може да им се помогне. Това е едната страна на про- блема. Другата страна е, че хората вече са индиферентни към проблемите на обществото. Сега дори и да кажеш нещо, то не се възприема от отсрещния човек. Хората вече не се чуват един друг и затова казвам, че нещата още не са узрели.

Какво трябва да се случи, за да се променят нещата?

Слушащият трябва да слезе до нивото на говорещия или пък говорещият трябва да се сети какво да каже, за да го разбере слушащият. Не празни приказки, както е пред парламента. Едно изречение, но то да е полезно. Ето, ако сега ти кажа, че преди два месеца засях нивата с динени семки и сега имам големи карпузи, ти ще ми повярваш ли? Няма да ми повярваш, като знаеш, че нито нива имам, нито пък за два месеца семката може да поникне, да върже и дините да узреят. Може да ти се иска, но няма как да стане. И с протестите е така. Може да кажеш нещо, но то трябва да има смисъл.

Няма ли смисъл в това, което искат протестиращите?

В момента няма. Защото няма единение в населението, в гражданското общество. Това не е борба, не е битка, както искат да ни го представят. В битката се отива с меч, а не с пръчка. Мечът е идеята, а сега не е борба на идеи, а на икономически кръгове. Хората го разбират и затова повечето не одобряват протестите.

Но пък всички искат промяна. Не трябва ли да има промяна?

Трябва да има. Защото откакто сменихме системата, няма елементарна регулация между нуждите на обществото и политиката на управляващите. Хората обедняват, родителите гонят децата си в чужбина, икономиката ни е сведена до нула. А защо? Защото управляващите не са на нивото на държавните интереси. Като при учителите - едно е висшист да ти преподава, друго е човек с основно образование. За съжаление сега и управляващите, и протестиращите не са на нивото на обществените интереси.

Защо?

Защото я няма общата идея. Общата идея принуждава човека да преодолее страха си и да започне да се бори. Сега няма борба, има перчене и това носи повече вреда, отколкото полза.

Преди малко казахте, че няма как да отгледаш дини, ако нямаш нива. Според вас управляващите имат ли нива за сеене?

Някои имат, но болшинството няма и надделява над тях. Хората не вярват, че няма нива, те вече чакат да ядат дини. А политиците убеждават хората, че това скоро ще стане. Лъжат ги заради личните си интереси. Нивата още не е засята, а протестиращи и управляващи вече се карат кой къде да седне на софрата. И докато се карат, няма да я засеят. Дини скоро няма да видим.

Имат ли според вас сила управляващите да се справят със ситуацията в страната?

Това е въпросът - ще стигнат ли силите на Орешарски да стабилизира страната.

Хората вече са настръхнали

и трудно ще ги озаптят. А и зад него няма ядро, което да го поддържа.

Защо да няма, нали БСП и ДПС подкрепят правителството?

Това са висящи, огледални образи. Те нямат единение вътре в себе си, каква сила тогава мо- гат да предложат на Орешарски? Няма да им стиг- не силата. Защото юмрукът е едно, а пръстите са друго. Една стена с пръст не можеш да я бутнеш. С юм- рук обаче става. А сега какво е: Като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша? Слуша ли сега някой някого? Едните си пеят песента, другите си плетат кошницата, пазят си своето. Помниш ли като показваха богаташките къщи, снимани от въздуха? Е, колко от тях събориха? Богатият помага на богатия, а бедния никого не го интересува. Дотам я докарахме. Язък за тия хора, които още вярват в доброто на България.

Има ли още такива?

Има. Аз като станах депутат, взех 60 лева назаем да си купя костюм. Тогава се разчуло, че бай Нуредин нямал пари, и хората започнали да събират. Зер ще влизам в парламента да ги представлявам, а пък окъсан не бива, никой няма да ме слуша. Аз от когото взех пари-те за костюма, си ги върнах. Но парите от хората не можах - те не ги искаха обратно. И тогава заедно решихме и купихме с тях книги за библиотеката. Да четат децата им и да се учат. Значи има още хора в България, щом дават пари за книги.

Сега не съжалявате ли за тези 60 лева? Цял костюм сте купили, а пък нещата в страната не вървят добре вече близо 25 години.

Покойната ми съпруга беше като мравка в театъра - на никого лоша дума да не каже, внимателна, учтива. Уважаваха я всички. Но ако някой я засегне с нещо, по цяла нощ плачеше вкъщи. И аз съм така - и да ми се плаче, няма да го покажа. Никога не съм съжалявал за нещата, които съм направил за обществото. Но трябва да се мисли дали това, което правим, е полезно за обществото. Някои хора сега вземат пари, защото харесали златно пръстенче и искат да го купят за жената. Обаче пари нямат и търсят назаем. Сега той без този пръстен може ли да живее? Може. Но той влиза в борчове заради една прищявка. За съжаление
такива хора напоследък много се размножиха. Всеки гледа да направи нещо, изхождайки от личните си виждания. Няма здрава стълба да се изкачваш в държавните дела и повечето там са случайни хора. Затова няма единение.

Какво му е сега на обществото?

Болно е. Няма го първото му стъпало - икономическото развитие. Затова е болно. Няма я и регулацията между това, което произвеждаме, и това, което консумираме. Няма я вече и идеята за държавата, за общото. Аз стоя гладен, а ти ядеш и пиеш. Обаче тебе те показват, не мен. И ти си казваш - брей, че то имало и такъв живот, а аз защо не съм така? И веднага се снишаваш и се криеш, защото те е срам, че си беден. Така е и сега -

тези протести не са истински

защото ги няма бедните. Гладните не са обединени. Дали от срам, дали от страх, но ги няма. А гладните сега са основното ядро на нашата държава. Президентът каза, че тези протести са на младите и симпатичните. Той е на погрешно становище. България ще бъде променена от гладните, а не от симпатичните.