Страхът играе ролята на сдържащ механизъм, който пречи на човека да се озове на място, където може да му бъде причинена вреда. Тоест може да се каже, че страхът е сроден на чувството за самосъхранение. Например в детството си всички сме се страхували от тъмнината. Не сме ходили там, където според нас ни е чакала опасност. В далечното минало страхът е бил необходим, за да оцеляваме, но и днес, изпитвайки страх, нито едни здравомислещ човек няма да мине нощем през гора (ако не е наложително), пълна с опасности. По такъв начин страхът изпълнява полезна функция, в случай че е обусловен от това, което може да представлява опасност. Но съвременните хора преживяват трудно обясними страхове, които значително влияят на качеството им на живот. Понякога е трудно да се избавят от тях без помощ от психолог, пише "МегаВселена". Страхът пуска в организма определени химични реакции, характеризиращи се с отделяне на голямо количество адреналин в кръвта, учестено сърцебиене, повишено кръвно налягане. Ако подобни изменения настъпват често, то организмът страда и това се отразява на първо място на човешкото здраве. Затова особено опасни са страховете, които нямат конкретно основание. Например човек се бои от публични изявления. В този случай нищо не го заплашва, но стига да застане пред голяма аудитория, той започва да изпитва гореописаното състояние. В резултат той не може да се съсредоточи и да се прояви като добър оратор. Така под въздействието само на една, но силна емоция човек може да постави кръст на свето бъдеще. Големите и малките страхове често не ни дават възможност да правим това, което ни се иска, препятстват творческата ни реализация. Страхувайки се от вида на кръвта, не кандидатстваме медицина, макар че професията на лекар ни привлича. Изпитвайки страх от водата, не ставаме отлични плувци и не заемаме първите места на състезания. Ако се поддаваме на страховете, цял живот може да си преседим вкъщи и да се страхуваме да си покажем носа навън. Повечето страхове сме си внушили и с тях можем и трябва да се борим. В противен случай рискуваме винаги да им се поддаваме и никога да не започнем да живеем пълноценен живот. Историята познава доста примери за това как преборили страховете си хора са постигали големи висоти в избраната професия и са станали това, за което са изпитвали призвание. Принципно страхът е предизвикан от неизвестното, тъй като ние не можем да предположим какво ще последва след едни или други наши действия. Страхувайки се от негативните последствия, предпочитаме нищо да не предприемаме. Но ако предположим, че подобни наши очаквания съществуват само във въображението ни и не са свързани с действителността, то тогава можем да се движим напред и да не се страхуваме. За избавяне от страха съществуват различни методи въз основа на това какъв род страх изпитва човек. В тяхната основа лежи необходимостта да се намали значимостта на момента за този, който изпитва страх. Например, ако това е страх от публични изявления, то може да си представим, че общуваме с добър приятел и тогава ще се разкрепостим и ще престанем да се боим. Общуването с приятел доставя удоволствие. Освен това нищо няма да ни помогне така, като хуморът и шегата. Така шеговитият образ, нарисуван във въображението ни, е способен буквално да твори чудеса, измествайки страха от съзнанието