Камен Станев е една от „най - старите кирки“, работели на археологическите обекти над Драгойново. Участник е в първите експедиции на Хасара през 2008- първата година от проучването на крепостта, заедно с приятеля си и колега доц. Иво Топалилов. От 2009 интересът му трайно е привлечен от разкритата в местността „Църквището“ ранно-християнска църква. Докторската му работа е на тема „Миграционните процеси в Първото българско царство (по писмени данни)”. Тя е в основата на издадената неотдавна книга „Тракия през ранното средновековие“, която разглежда демографските, политическите и културните процеси в Горно-тракийската низина и обхваща периода между началото на VIIв и началото на Хв.
Т.К. Защо предпочетохте Църквището пред другите археологически обекти в района?
К.Ст.: Елена Божинова работи на връх Драгойна структури от античност. Моите интереси са свързани преди всичко с ранното средновековие. За да се разбере един период е добре да се запознаеш с предходния – късната античност, каквато има тук, се следва от ранно средновековие. Археологията е интересна, когато проследява, разкрива и изяснява не само един период.
Т.К. С какво започна археологическото лято на 2013-та за Вас?
К.Ст.: Започна със спасителни разкопки в Пловдив. Знаете, че там доста често преди да се строи, се налага да бъдат спасителни приучвания. Това се случва не само в Пловдив, такива разкопки се налагаха и покрай строителството на АМ „Тракия“, а сега на АМ „Марица“.
Т.К. Но се върнахте в Драгойново?
К.Ст.: Да. Тук имам лични интереси. Харесва ми обекта, мястото. Студентите също се завръщат без това да им се зачита за учебна практика. Има много доброволци.
Т.К. Издадохте книга, в която има твърдения различаващи се от общоприетите. Може ли да обясните като за непосветени за какво става въпрос?
К.Ст.: През първото и второто десетилетие на VII в. земите между Стара планина, Родопите, Сакар и Странджа са били обезлюдени. Това е така известната Горно-тракийска низина, която за краткост наричам Тракия. В противоречие с общоприетото мнение, според мен Византия губи тези земи. За този период липсват оловни печати, няма никакви сведения. Липсват монети от този период, което сочи отсъствието на армия – основният разпространител на пари. Липсват и всякакви писмени и археологически данни. В края на VIII в. Византия започва да възстановява властта си на Балканите и по-специално в Тракия. Филипопол и Берое се споменават за пръв път през 784 г. Тогава започват все по-често да се появяват византийски материали – монети и печати.
Т.К. Кога земите на днешна Тракия стават български?
К.Ст.: Със сигурност в началото на IХ в. Още през IX в. тук започва да бъде заселвано население от пределите на България – най-често това са славяни. Следват редица военни и политически процеси. Завладяването на Филипопол е съпътствано със заселване на старобългарско население и до 970 г. западната част на Тракия трайно остава българска. Целенасочената колонизация е добре обмислена и последователна политика на българската държава.
Т.К. На какво можем да се научим от тази история, за да спасим изчезващото българско население в днешна България?
К.Ст.: Демографската криза е относително нещо. В съвременността влияят фактори, различни от тогавашните. Известно е, че през XIX в. България е постигната най-високата раждаемост – това, което е характерно за периодите преди смяната на едно общество с друго – XIX в. е времето преди индустриализацията. Трудно е да се прогнозират процесите и да се предположат тенденциите. Навсякъде в съвременното общество има спад. Това е съвременна тенденция, а не българска и е в резултат от съвременните условия. Преодоляването на демографската криза зависи и от манталитета на дадена нация. Аз не съм песимист. Мисля, че се тревожим прекалено много. Ако се обърнем към миналото – един от най- тежките периоди в историята на България е 11 век. Нашествия, войни, унищожаване, а само век по-късно българите асимилират печенегите, които са искали да ни завладеят. Мисля, че и сега ще се запазим като нация. Стига да проявим разумна политика и да не стимулираме раждаемостта сред едно паразитно общество, а да подкрепим образованите и можещите българи.
Теодора Кирякова
