Проф. Апостол Славчев е член на Академични съвет на Националната спортна академия, декан на Педагогическия факултет, председател на съдийската комисия на Българската федерация по лека атлетика. Апостол Славчев е завършил средното си образование в Първомай, завоювал е редица успехи в ученически и национални състезания като възпитаник на Атанас Балев. Кандидат майстор на спорта. Бивш състезател в дисциплината 400 м гл. бягане. Републикански шампион на 4х400 м с отбора на "Академик"

Има редици публикации в областта на педагогиката, и треньорската дейност, свързани с бягането на къси разстояния и бягането с препятствия. Учредител, кръстник и член на УС на клуба по лека атлетика при Националната спортна академия - "КЛАСА".

Член на редакционната колегия на списание "Атлетика" и научно-методичното списание „Лека атлетика и наука”.

Редактор на лекоатлетическите сайтове: <http://nsabg.hit.bg> ;

http://ns-athletics.hit.bg ; <http://athletics-rules.hit.bg>

Т.К.: Как и защо се запалихте по леката атлетика? Кой е първият ви учител и треньор?

А.С.: Аз съм от село Градина. Там като ученик играех предимно футбол, дори имам мачове с отбора на мъжете, като вратар и като нападател. Но това бе просто поради липса на други възможности за спортуване. В отбора на училището по лека атлетика ни занимаваше г-н Гено Генов. По- късно разбрах, че той е бил лекоатлет-спринтьор, завършил ВИФ и тренирал при Михайл Бъчваров (бате Мишо – за тези, които помнят „Бързи, смели, сръчни“), който пък по-късно ми бе треньор и научен ръководител в НСА. Та… като ученик имах добри постижения в леката атлетика, благодарение предимно на футбола. Бягах добре от 100 до 800 м, но без да водя редовни тренировъчни занимания. По късно, когато записах да уча в ПГ "Асен Златаров" имах щастието по физическо възпитание да ми преподава другарят Атанас Балев. Той успя да ме откъсне от футбола, като веднъж ме предизвика, че по време на футболен мач пробягвам по 5 км и едва ли ще ми бъде трудно да пробягам на състезание по лека атлетика 3000 м. Така, че спортният ми път като лекоатлет започна с дългите бягания, което бе за кратко, защото на първото държавно първенство в зала, на което участвах в бягането на 3000 м се отказах още след третата обиколка. Абсолютен срам! Между впрочем, много ми се ще да направите отделно представяне на Атанас Балев - за неговата апостолска работа в спорта за гр. Първомай.

Т.К.: Какво си спомняте от тренировките и състезанията с Балев?

А.С.: Въпреки този неблагоприятен първи опит в леката атлетика, благодарение на упоритостта му и редовните тренировъчни занимания - 3 пъти седмично, на следващата пролет сравнително успешно участвах на дисциплини от 100 до 1500 м и бях след първите в групата на атлетите-юноши от окръг Пловдив. До като не дойде време за държавните първенства за младша възраст, когато Атанас Балев каза, че моята дисциплина ще бъде 400 м. Нещо, което до този момент не бях пробвал на състезание.

Първото ми състезание беше в гр.Варна на турнира в. "Народна младеж", който предхождаше държавните първенства. Там по случайност ме бяха поставили в пътека непосредствено след лидера в тази дисциплина на за момента. Указанието на Балев беше да не го изпускам и да не ми избяга много напред. Аз тръгнах подир най-добрия, а когато бяхме на финалната права почувствах, че имам сили и го изпреварих на финала. Оказа се, че съм с най-добро постижение сред връстниците и съм се класирал на 1-во място. Така намерих дисциплината си и останах в нея до края.

Т.К.: Кои са най-големите ви успехи в спорта?

Най-големия ми успех като лекоатлет на "Партизанин" Първомай е третото ми място на Сартакиадата през 1974 година. Тогава бях вече утвърден състезател в бягането на 400 м. Спартакиадата се предхождаше от квалификационни състезания в гр.Сливен. Там, по думите на Балев за моето състояние се бе поинтересувал съюзния треньор от БФЛА, което ме амбицира да се докажа. Бях поставен в най-външен коридор - 6-ти и не виждах никой от останалите състезатели. Стартирах с мисълта, че трябва да съм първи в серията и бягах с всички сили от старта. Но това трая до 300-я метър… След което умората така ме налегна, че едва се добрах до финала. Пред самия финал паднах по корем и само чух съдията, който изрече "мина". Освестих се под струята вода от пръскачката, с която поливаха тревата на стадиона. В крайна сметка се класирах за финалите на Спартакиадата, но след това бягане вече с нищо не можеха да ме накарат да тръгвам по-бързо в началото на бягането на 400 м. Това пък се оказа пагубно за финалното бягане на Спатакиадата в гр. Пловдив, където се класирах на трето място, въпреки, че имах още сили на финала, но разстоянието вече бе свършило.

Т.К.: И имате едно спортно семейство… Разкажете ни за Вас, за семейството си.

След гимназията в Първомай, като спортист имах желанието да продължа образованието си в тази насока и кандидатствах във ВИФ. Представих се успешно на изпита и бях приет в Треньорски факултет, специалност - лека атлетика.

Следването си започнах след казармата. Там бях в редовите войски и загубих спортната си форма за бягане на 400 м, и ми бяха необходими 2 години от следването ми докато достигна постиженията си преди казармата.

Завърших ВИФ през 1982 год. Заедно с мен по същото време завърши и съпругата ми Христинка Славчева, с която бяхме заедно още в гимназията, а сключихме брак през първата година от следването. Съпругата ми също тренираше лека атлетика в групата при Балев, имаше успех в скока на височина и многобоя, но по-големи успехи имаше в бадминтона, където първия си медал спечели с Желязко Вълков - един от най-заслужилите бадминтонисти на България, родом от Дебър, учил в Първомай и продължил в Хасково.

След приключване на следването си бях разпределен да работя като треньор в ОС Пловдив, но там се оказа, че няма работа за мен и ми обещаха, че ако си намеря работа, ще ме освободят от разпределението при тях. В същото време получих предложение от ДФС Левски-Спартак за треньор по лека атлетика, защото бяха останали доволни от стажантската ми практика при тях. Така през 1982 есента започнах работа като треньор по лека атлетика в Левски-Спартак. След две години работа и проблеми със Софийското ми жителство, пред мен се отвори възможността да кандидатствам за асистент по лека атлетика в новооткриващия се факултет по НВО (помните ли – имаше такъв предмет Начално военно обучение) към ВИФ в гр. Правец. Спечелих конкурса и от септември 1984 бях на работа в гр. Правец. Тогава дочух за учудването на някои хора, че не са ме били взели на работа поради някои политически съображения в Първомай, а съм се оказал на работа в гр.Правец - родния град на Тодор Живков.

След закриването на факултета в гр.Правец, продължих работата си в катедра „Лека атлетика“ в НСА и така до днес. По-малкият ми син също е преподавател в НСА, но това си е негов избор. Той завърши Кинезитерапия и тренираше хвърляния, имаше възможността да кандидатства в няколко конкурса. Той избра Спортен мениджмънт и сега е "доктор" и главен асистент там.

Не може да се каже, че имам големи успехи в спорта. Това, че съм бил държавен студентски шампион на 400 м, държавен шампион на 4х400 м с щафетата на Академик, и няколко медала в юношеска възраст, не могат да се считат за нещо голямо. По-късно като треньор от 1982 до сега при мен са тренирали редица спринтьори и препятственици с национално равнище, но по-важното е, че тези деца навлязоха в живота със самочувствие и днес се представят достойно във всякакви сфери.

Т.К.: Каква е разликата между днешните деца и децата преди 40 години?

Отговор на този въпрос мога да дам с едно изследване, което проведохме именно с тази задача. Оказва се, че децата по своите възможности преди и сега не се различават много до 10 - 11 годишна възраст. След това обаче възможностите на "най-спортните" деца сред учениците сега значително отстъпват на връстниците си от преди 40 години. Причината е в големите възможности които им се предлагат за свободното време извън училищата, а системата за спортна подготовка на децата от училище ба първата, която бе разрушена от "демократичните" промени. Най-напред от всички структури, от които се освободиха общините, бяха така наречените ученически спортни школи. Те обхващаха всички деца в един или друг спорт и така учениците през цялото време бяха под ръководството на педагози. Веднъж в училище, а след това по време на тренировките. Сега учениците са на улицата, посрещат ги наркопласьорите, а държавата отделя пари за лечението на наркомани. Същите тези пари можеше да се дават за спорта и така нямаше да оставим децата в ръцете на наркодилърите.

Т.К.: Какво бихте препоръчали на днешните учители по физическо възпитание?

А.С.: По стечение на обстоятелствата, като преподавател постепенно преминах през отделните академични длъжности от асистент до професор. Бах избран за Декан на Учителски факултет и карам като такъв втори мандат. Запознат съм с тенденциите и възможностите им. За съжаление вече учители по физическо възпитание се произвеждат не само във НСА, но и в много други ВУЗ. Това не упрек за качеството на обучението, но не може да се пренебрегне факта, че основните спортове - лека атлетика, гимнастика и спортни игри, отстъпват място на други непознати спортове, които нямат традиция у нас, но свързани повече с умението за бой и самоотбрана, а не с развиването на двигателните качества, даряващи здраве и жизненост на децата. От едно проучване на кандидатите за учители по физическо възпитание се оказа, че едва 30% от тях са участвали в някакъв вид спортно състезание. Останалите са продукт на фитнес залите. Какви бъдещи апостоли на спорта ще излязат от тях, как ще запалят в учениците онази страст към спорта и изявите в него, ако тези хора не са почувствали в себе си емоцията на спортната надпревара.

Т.К.: Ако вие трябва да посочите причина или личност в областта на спорта, която да ни прави горди за това, че сме свързани с Първомай коя или кои ще са те?

А.С.: За личностите в спорта от Първомай, които ни карат да се чувстваме горди ми е трудно да отговоря, защото не познавам изцяло историята в тази насока. Тук наистина трябва да се обърнете към доайените в Първомай.

Т.К.: Никой не очаква от вас да сте обективен на 100%, кажете само това, което на Вас ви се струва важно. В един предишен разговор бяхте споменали името на София Божанова.

А.С.: За София Божанова не се наемам да говоря, защото ще пропусна нещо, но това е наистина според мен най-големия лекоатлет излязъл от Първомай. Мисля, че е тренирала при Руси Владимиров, който я подготвя за спортното училище в Пловдив. Там тренира при Благовест Георгиев (лека му пръст) и постига наистина впечатляващи резултати като девойка в многобоя, в скок на височина, скок дължина и особено в тройния скок при жените. Предлагам да се свържете с нашия статистик и да направите един очерк и за нея.

Т.К.: Допингът ли е най- голямата опасност за съвременния елитен и ученически спорт?

Що се отнася до допинга - то моето отношение е отрицателно. Като ученици ние се радвахме, когато ни се предоставяше Витарал за възстановяване. Сега нещата са много напреднали, не може без възстановяване, но спортистите трябва да знаят, че водещото е тренировката. За съжаление най-опасното е, когато се стимулират неправомерно подрастващите спортисти. Затова е необходимо да се провежда постоянен допинг-контрол особено в тази възраст.

Теодора Кирякова