Група първомайци изкачи втория по височина връх на Балканския полуостров – Мѝтикас, точно 100 години след първото му изкачване. По всеобщото мнение на туристите, първенецът на планината Олимп е значително по- труден от най-високите върхове в България – Мусала, Вихрен, Мальовица, Ботев.
Част от групата миналата година изкачи връх Фенгари, намиращ се на остров Самотраки. Тази година за Митикас тръгнаха два пъти повече първомайски туристи. Към компанията на Илиана Иванова и семействата Аргирови и Кирякови се присъединиха и техните децата и Атанас Статев. По пътя за първата хижа групата се срещна и запозна с членове на македонския туристически клуб „Бистра“ и получи покана да посетят през следващото лято първенеца на Шар планина – Титов връх. Срещата и поканата дадоха повод на българите да се замислят върху възможността да създадат свой клуб за пешеходен туризъм, за да могат да се възползват от подобни предложения и да отправят покана за съвместни турове по българските планини.
Двете хижи, в които преспаха туристите ги впечатлиха с чистотата и спазването на желязна дисциплина и ред – не се влиза с туристически обувки, раниците не се качват по наровете, ползват се лични чаршафи, в 10 часа се гаси тока. В 6 сутринта хижарите са на крак и са готови да приготвят закуска, кафе и чай на туристите.
Митикас е висок 2917.80м. На гръцки името му означава нос. Планината Олимп е забележителна със своята богата флора, от 55 години е национален парк. В древногръцката митология Олимп е домът на Олимпийските богове, основните персонажи в гръцкия пантеон.
Изходната точка за изкачването на върха е в местността Приония на 1100м н.в.. Първата хижа по маршрута на първомайци беше Спилеос Агапитос, която за краткост я наричат хижа A. Тя е на височина 2100 м. Оттам се тръгва за връх Скàла . Пътеката до него е монотонна, със сериозен наклон, но не е опасна. Последната част на пътеката от Скàла до Митикас минава през стръмни участъци, напомнящи на ръба Кончето в Пирин, а след това изкачване по скала с 60- градусов наклон. Времето се оказа подходящо – тихо и не много студено. Мъглата, която скриваше панорамата от време навреме не развали настроението на групата и след около 4 часов преход българското знаме се вееше до гръцкото над най-високия олимпиец - Митикас. Голямото изпитание за групата дойде с преминаването на последния участък - от върха до хижа В – улея, за който тръгна шегата че представлява „канализацията на боговете“. Въпреки опасностите, изключително тежкия маршрут, премеждията и огромното количество адреналин, след около още час и половина групата беше в хижата. Някои от участниците в прехода бяха готови да се обзаложат, че никога повече няма да се качат до върха. 24 часа по- късно не бяха убедени в това.
В компанията си първомайци бяха поканили и свои приятели от Пловдив и Асеновград. Между тях и професионалния гид Ваня Шопова. Тя набеляза няколко рядко посещавани туристически обекта по пътя- пещерите Маара и Алистрати, близо до Драма; античния град Дион. Завръщането на групата съвпадна по ден с ежегодния поход до връх Драгойна. За да нямат усещането, че тази година са се разминали с разкопките, преди да пресекат границата, туристите посетиха и гробницата на Филип Македонския и разкопките в град Вергина.
Колкото и опасно да изглежда изкачването на върхове като Митикас, загиналите в планината са несравнимо по- малко от загиналите по пътищата – коментираха туристите и си припомниха една от планинарските песни на Висоцки:
„Весь мир на ладони - ты счастлив и нем
И только немного завидуешь тем,
Другим - у которых вершина еще впереди.“
(Целият свят е в ръцете ти, ти си щастлив и си ням
И само малко завиждаш на тез,
на другите - на които върхът предстои).
Теодора Кирякова
Този лъв е е от IVв пр.Хр. и е подарък от Александър Македонски за един от пълководците му. |
Големите терми в Дион. Над тези "колони" е имало под, а между тях е минавал топъл въздух - парното на древната сграда. |
Един турист, който може да спи и чете във всякакво положение на тялото |
Пътят е труден, но славен... |
Митикас - не особено гостоприемен |
Последната част от пътеката към върха се изминава на 4 крака |
Последни метри... |
И край на спускането |
Едно сиртаки на платото на музите пред трона на Зевс - връх Св. Стефан |