Ако не си пазите бележката, може да се наложи отново да плащате |
Изрядни длъжници към КАТ и съдебната власт често са тормозени с искане да плащат отново глобите си, след като двете институции подадат данните за санкционираните от тях лица на данъчните, които имат ангажимент да събират сумите.
Причината е, че те се предават на хартиен носител, без данните да са обновени с онези, които вече са си платили, става ясно от доклад за състоянието на системата за принудително събиране на вземания от публични взискатели и мерки за подобрение, който от месеци престоява във финансовото министерство, пише "Сега".
В него като основен проблем е отчетено, че при повечето държавни органи липсва надеждна система за наблюдение на плащанията.
"Често срещани са случаи, в които за събиране към НАП се изпращат титули, по които дългът вече е платен или съответният акт не е влязъл в сила. Този проблем е особено забележим при двете най-големи групи публични взискатели - КАТ и органите на съдебната власт", пише в доклада.
Липсата на компютърни системи за управление на административнонаказателната дейност при двете институции води до тормоз над малкото изрядни длъжници, тъй като санкциите се плащат по сметките на т.нар. взискатели, които данъчните нямат възможност да проверяват.
Като получат на хартия данните за длъжниците, без от документите да са извадени вече разплатилите се, те влизат като неизрядни в системата на НАП и оттам започват да търсят втори път парите.
Дори хората да имат вносни бележки, че са ги платили, данъчните не ги приемат и ги пращат пак в съда или в КАТ да търсят официален документ, че нямат дълг.
А ако не си пазят бележката, може дори да им се наложи отново да плащат.
Въпреки че според различни споразумения държавните органи са длъжни да предават на електронен носител информацията си до приходната агенция, към момента те продължават да работят само с хартия.
Фишовете, актовете и наказателните постановления на съда и КАТ пък съществуват само на хартиен носител, е отбелязано в доклада.
Така на данъкоплатците им се налага да издържат допълнително цял отдел в НАП, чиято основна задача е ръчно да обработва и сканира документите.
Според статистиката в доклада за години - от 2010 г. до октомври 2012 г., на работещите в отдела им се е наложило да приведат в електронен вид 1.1 млн. документа на обща стойност от 726 млн. лв. От тях са събрани само 37 млн. лв.
От НАП признават, че т.нар. неданъчни постъпления се събират основно при нарочни кампании, тъй като средното задължение на човек е много ниско и предприемането на действия за принудително изпълнение често излиза по-скъпо от самия дълг.
Друга трудност пред събираемостта е фактът, че има нормативна възможност актовете за установяване на публични вземания да се връчват и без присъствието на човека, поради което често се оказва, че той научава чак от данъчните за дълга си.
Данъчните са поискали още от бившия финансов министър Симеон Дянков промяна в законодателството, която да принуди публичните взискатели като съда и КАТ да предават задължително данните си и в електронен вид, става ясно от доклада.
Настояват и да се разработи изцяло нова софтуерна платформа, която да отчита кое е платено и чак тогава да се пращат длъжниците в НАП.
В него като основен проблем е отчетено, че при повечето държавни органи липсва надеждна система за наблюдение на плащанията.
"Често срещани са случаи, в които за събиране към НАП се изпращат титули, по които дългът вече е платен или съответният акт не е влязъл в сила. Този проблем е особено забележим при двете най-големи групи публични взискатели - КАТ и органите на съдебната власт", пише в доклада.
Липсата на компютърни системи за управление на административнонаказателната дейност при двете институции води до тормоз над малкото изрядни длъжници, тъй като санкциите се плащат по сметките на т.нар. взискатели, които данъчните нямат възможност да проверяват.
Като получат на хартия данните за длъжниците, без от документите да са извадени вече разплатилите се, те влизат като неизрядни в системата на НАП и оттам започват да търсят втори път парите.
Дори хората да имат вносни бележки, че са ги платили, данъчните не ги приемат и ги пращат пак в съда или в КАТ да търсят официален документ, че нямат дълг.
А ако не си пазят бележката, може дори да им се наложи отново да плащат.
Въпреки че според различни споразумения държавните органи са длъжни да предават на електронен носител информацията си до приходната агенция, към момента те продължават да работят само с хартия.
Фишовете, актовете и наказателните постановления на съда и КАТ пък съществуват само на хартиен носител, е отбелязано в доклада.
Така на данъкоплатците им се налага да издържат допълнително цял отдел в НАП, чиято основна задача е ръчно да обработва и сканира документите.
Според статистиката в доклада за години - от 2010 г. до октомври 2012 г., на работещите в отдела им се е наложило да приведат в електронен вид 1.1 млн. документа на обща стойност от 726 млн. лв. От тях са събрани само 37 млн. лв.
От НАП признават, че т.нар. неданъчни постъпления се събират основно при нарочни кампании, тъй като средното задължение на човек е много ниско и предприемането на действия за принудително изпълнение често излиза по-скъпо от самия дълг.
Друга трудност пред събираемостта е фактът, че има нормативна възможност актовете за установяване на публични вземания да се връчват и без присъствието на човека, поради което често се оказва, че той научава чак от данъчните за дълга си.
Данъчните са поискали още от бившия финансов министър Симеон Дянков промяна в законодателството, която да принуди публичните взискатели като съда и КАТ да предават задължително данните си и в електронен вид, става ясно от доклада.
Настояват и да се разработи изцяло нова софтуерна платформа, която да отчита кое е платено и чак тогава да се пращат длъжниците в НАП.
Източник: dir.bg