България винаги е страдала от това, че идеята за злото минава като червена нишка през нейното историческо развитие, защото на едва прохождащото добро винаги се е противопоставяло арогантното, циничното и винаги благо изглеждащо зло. 
Злото винаги има образ. Ако злото от библейско време е приело образа на змия (Свети Георги Змееубиец), в днешно време то си има човешки образ и цвят.  Още по-лошо - носители на злото сме ние, хората.
Злото е нашата същност, защото ние се раждаме, живеем и умираме с идеята за злото. То ни е обладало до такава степен, че се е закодирало генетично във всяка една наша мисъл, във всеки един наш сърдечен нерв. 
Злото намира винаги истинската си форма. Даже и тогава, когато идеята за доброто изглежда побеждаващo. Днес то ни залива със своите неосъществими идеи за социално равенство, проповядвани от червените паднали ангели от несъществуващия червен рай в несъществуващата страна на доброто.
И понеже нали се давим в океана на злото, на всеки спасителен поясдобрите са вързали предварително по един камък, на който има задължително привързани кърпичка, напоена със сълзите на изтерзаните душевно добри и картичка с надпис: "Давете се със здраве!". Масовото хвърляне на спасителните пояси е задължително по време на партийни литургии, при учредяването на N-ската политическа партия. 
Днешните ни управляващи - масовия образ на злото - са превърнали в спорт мятането на спасителни пояси към нас, давещите се. Да, ама пустите му камъни!
Давете се със здраве! 

Димитър Атанасов