Общуването с децата е сложен процес. Умишлено не използвам думата труден, защото няма трудна комуникация, когато обичаш. Но пък е важно и да преценяваме поведението си спрямо децата, думите, които използваме, защото всяко едно нещо попива в тях и покълва съответната емоция. Ако ние не съумеем да общуваме с тях правилно, да ги изслушваме, да ги предразположим да споделят, то контактът с тях постепенно ще затихне и в един момент ще се запитаме „Къде сгреших“. Може би някои от тези грешки, за които ще прочетете тук, ще ви помогнат да избегнете изричането на тази фраза...

Непрекъснато напомняме Твърде честото напомняне или натякване от типа „Свърши ли това“, „Наяде ли се“, „Облече ли се“, „Научи ли“ е не просто досадно за децата, а в един момент дори ще спрат да ви чуват и реагират. Което при всички положения е отрицателен резултат в следствие на вашето поведение и метод на възпитание. По-правилно би било да оставите детето да бъде и самостоятелно, вместо непрекъснато да го надзиравате с критичен поглед.

Кратки отговори Децата ви задават с искрено любопитство въпроси, чиито отговори са важни за тях. А вие отвръщате с „Да“, „Не“ или със съвсем кратки отговори, защото сте уморени и не ви се занимава. Преодолейте отегчението и приемете, че в главата на детето ви има един бял лист хартия, който непрекъснато се запълва с информация. Сега решете откъде предпочитате да идва тази информация – от вас, от телевизията, от бабите или от децата на улицата?

Смяна на интонацията Когато малкото ви детенце ви зададе въпрос, прави ли ви впечатление как вие рязко променяте тона на гласа си – изведнъж става бебешко-умилителен, все едно разговаряте с бебе? Не променяйте интонацията си, а разберете, че децата са безкрайно интелигентни и усещат разликата, която правите спрямо тях и възрастните.

Бързате да смените темата Започвате неудобен разговор с детето и не знаете как да продължите темата. Бързате да смените посоката на разговора, оставяйки висящи и недоизяснени неща, които детето трябва да попълва само. Грешен ход. По-правилното поведение, когато не знаете какво точно да кажете, е да сте искрени в отговорите си. Прескачането на темата ще бъде усетено като от радар от детето и то няма да спре да се интересува от темата, усетило вашата нерешителност.

Говорите прекалено много Друга голяма грешка в общуването с детето е вие да водите непрекъснати монолози, правейки се, че водите диалог. Важно е да оставяте възможност и на детето да сподели мнение и да изрази позиция и заедно (!) да разисквате въпросната тема.

Вменявате вина Много жестоко е и често се прави от родителите, да вменяват вина на децата за постъпки, които дори още не са извършени от тях. „Ти ще си виновен, ако паднеш, ако счупиш, ако се удариш...“ и потокът просто не спира. Вместо това, опитайте се да обясните на детето какви биха били последиците от постъпките му, без да натъртвате на това, че той/тя ще е виновен.