Отец Боян Саръев е на 57 години. Роден е на 5 май в село Жълти чал, Кърджалийско, в семейство на помаци, но приема християнството.
Учи в милиционерското училище в Стрелча. Работи като сержант в Крумовград и София. През 1985 година завършва и школата на МВР в Симеоново. През 1990 г. е ръкоположен за дякон, по-късно и за свещеник в Пловдивската епархия. Служи в църквата "Успение Богородично" в Кърджали, която е изградена по негова инициатива със средства на дарители. 23 години обикаля като свещеник Родопите.
Отец Саръев е номиниран с 3 почетни отличия за обществена дейност и включен от Американския биографичен институт в списъка с 500-те най влиятелни личности по света.
Женен е. Дъщеря му е завършила генно инженерство, а синът му учи в духовна семинария.
- Отец Саръев, трети месец българи протестират срещу правителството. Искат нови избори и "чисти" хора. Вярвате ли, че ще заживеем по-добре, че политиците ще се вразумят?
- В света с пълна сила шества и кръстосва Сатаната. Той налага неговия морал и правила. А те са жестоки, страшни. Обществото, и в частност властта на държавата, е обсебена от сатанински сили, хора бесновати, които стоят твърде далеч от Бога. Нямат представа за християнски морал. Последните месеци дяволът вършее в човешките взаимоотношения. Нашите политици не знаят, че всяка власт се дава от Бога, за да се управлява обществото. Ако хората, които са взели властта, не управляват съгласно евангелските заповеди за любов и добри човешки взаимоотношения, ако управляващите не наставляват към духовно и материално преуспяване това стадо, поверено им от Бога - народа, ние виждаме до къде се стига. Народът освирепява, започва бунт. Управляващите обаче никак не се притесняват от това. По същество те са узурпатори на властта, те са насилници и нямат никакво намерение да се съобразяват, нито със суверена, който им е дал тази власт, нито с морални правила, с божествените евангелски наставления. В крайна сметка целта е все повече и повече заграбване на материални блага и все по-малко морални и човешки задължения.
- Има ли изход от тази ситуация?
- Отправям молитви към Бог да вразумява управляващите и да дава кротост на народа. Да може да изтърпи всички изпитания, защото в противен случай това градиране на напражението между властимащите и народа ще доведе до кървави разправии и ще се пролее невинна кръв, но от страна на народа. Защото управляващите имат и армия, и жандармерия.
- Мислите, че ще се стигне до нещо подобно?
- Аз не мисля, аз знам, че ще се стигне. Защото управляващите наистина са освирепели. Олигархията и върхушката в държавата е освирепяла за повече и повече материални блага. Това е от Сатаната. Не знаеха, че Господ Иисус Христос казва: "Каква полза за вас, ако придобиете благата на цял свят, а пролеете душите си?" Аз пък ще перефразирам тези думи и ще попитам управляващите: Каква полза ще имат благата ви, които ще придобиете с измама и насилие, когато ще пролеете невинна човешка кръв и ще оцапате ръцете си с тази кръв, която с никакви натрупани богатства няма да може да се измие?
- Хората като че ли стават по-лоши. Да се оправдаваме ли с беднотията и трудния живот?
- Живеем в материален и комерсиален свят, където доброто и Бог са изтласквани непрекъснота навън и встрани от човешките взаимоотношения и от света на хората. Съвременният модерен забързан човек в стремежа да натрупа все повече богатства забравя, че хорати имат нужда да се обичат, да се подкрепят един други, че ни е заповядано от светите апостоли, по-точно от апостол Павел, който е казал: "Обичайте се един други. Даже напротив надпреварвайте се в любов". Още преди това сам Господ Иисус Христос е казал, че "ако любов няма помежду ни, то ние не сме негови приятели и последователи". Самият Йоан Богослов определя в своето евангелие "Бог е любов". Затова след като ние сме пропъдили и изгонили Бога от сърцата си и нашите взаимоотношения, естествено на тяхно място ще се насадят омразата, нетърпението, ненавистта и злобата, нетърпението, грубостта. Което идва от Сатаната.
- Различни ли са молитвите, които отправяме днес и преди?
- Ние се молим с молитвите, на които са го правили светите отци на църквата. По-голяма част от молитвите и богослужениета са ни оставени като образец още от тях. Нищо не се е променило. Молитвите, думите към Бога, са осветени от нашите отци на църквата, защото са излезли от техните души и са били произнасяни от техните уста, така че молитвите и вчера, и днес, и утре са едни и същи, както и Бог е един и същ.
- Смъртта на митрополит Кирил шокира много хора. Вие какво си помислихте?
- Нищо не мога да кажа. Съжалявам, че един достоен митрополит си отиде така нелепо, това е нелепа смърт. Този човек нямаше 60 години. Тъкмо беше съзрял за една наставническа дейност, когато си отиде от този свят. Земната църква загуби един достоен архиерей, но пък небесната църква спечели.
- Не ви ли мина през ум, че смъртта му може да не е случайна?
- Не е моя работа да разсъждавам по тези въпроси. Ако има нещо, то си има органи. Трябва да проверяват и да видят. Такава проверка беше извършена поради съмнения и приказки в обществото, но така и не се установи.
- Патриарх Неофит изглежда благ и решителен ...
- Чудесен е, имам впечатления за него от преди 25 години. Изключително благ и талантлив човек. Бог му е дал много дарби, които не ги е пропилял, а ги е упражнявал и развивал. Сега тези дарби му помагат в патриаршеската дейност да води и наставлява църквата към тучните пасбища на благочестието, на мира и любовта. Мисля, че ще има успех и определено това е нов етап в църковното управление на православната църква.
- Развивате активна благотворителна дейност. Какво се случва днес в църквата Успение Богородично?
- От 13 години имаме обществена трапезария. Всеки Божи ден храним 120 бедни хора, без оглед на тяхната народност, религия, език и т.н. Мюсюлмани, българи, цигани, армейци... Идват тук, на място се приготвя храната. Една част от тях са 30-40 деца, които учат в съседното училище. Също с такъв пъстър етнически и религиозен произход. Имаме малък приют за бездомни хора, гостоприемница, училище по вероучение, различни школи по рисуване, география.
- Щом човек прекрачи прага на вашия храм, усеща покой. Вие изглеждате в мир със себе си. Напоследък малко хора успяват да го постигнат?
- Това е голямото изкуство. Голямото предимство на християнския мироглед за душевен мир, вътре в човек и за връзка с околните. Предавам моя душевен мир в средата, която съм разработил.
Десислава Стаменова