Момчилград има възможност да приеме сирийски емигранти. Общината разполага с достатъчно подходящи сгради, като от затворените училища поне 10 са годни, закритото военно поделение е с капацитет около 2 000 души.

Това каза кметът на Момчилград Акиф Акиф в интервю пред кореспондента на БГНЕС за Кърджалийска област.

Сам преживял емигрантската съдба, Акиф изрази готовност да намери плавно подслон поне на 1 000 бежанци от арабската държава, разтърсена от конфликти.

Кметът е обмислил и вариант за прилагане на бързо решение в края на летния туристически сезон. Вместо да се инвестират милиони в ремонтите на старите и изоставените сгради, бежанците могат да бъдат настанявани в хотелите на приемливи цени с подкрепата на държавата, смята Акиф Акиф.

Според него ученически пансион в градчето може да приеме първоначално около 100 емигранти от Сирия. "В него има всичко необходимо, както и парна инсталация. Освежаването ще е за 24 часа. Общежитието може да се раздели, едната част да се ползва и от учениците, като се въведе строг пропускателен режим. И тъй като училището и пансионът са в общ голям двор от около 100 декара, може да се оградят едни 3 декара за бежанците с тревни площи, пейки", обясни общинският кмет. Но ако трябва да се отворят и другите пустеещи сгради, ще са нужни стотици хиляди левове за ремонтите им, каза той.

Кметът е на мнение, че сред сирийските бежанци със сигурност има и християни, освен мюсюлманите и подчертава наличието на подходящи храмове за тях. "В Момчилград имаме и църква за християните, и джамия за мюсюлманите, на територията на общината има и алиански текета. Тези хора сега повече от всякога имат нужда да посещават религиозни храмове. Препоръчах на областния управител в Кърджали да започнем да настаняваме бежанците в хотели. Персоналът е наличен, базата също, остава на министерско ниво да се договорят парите, но и да се намерят", уточни кметът на Момчилград.

Запитан дали безпроблемно сирийските бежанци биха се интегрирали в обществото ни, Акиф Акиф отговори, че докато ние винаги сме се мислили за особено интелигентни, се е оказало, че сме най-проблемното население на Европа. "Затова нека тези бездомни хора да дойдат и да ни покажат как се работи, как се обработват изоставените земи. Аз мисля, че можем да намерим общ език с емигрантите. По целия свят има 3 млн. емигранти българи, как другите ни приемат, защо ние да не приемаме чужденци?", отбеляза той.

"Може би е шанс за България да се подложи на изпитание, като започне да приема емигранти по примера на всички страни, без значение откъде са те. По този начин можем да спасим икономиката, земеделието, всички закъсали сектори. В противен случай ще изпаднем в истински демографски срив. Нека всички наши политици да се замислят как функционират развитите държави през последните 50-60 г. Европа реши демографския си проблем за следващите 50-100 г.", коментира Акиф Акиф. Той настоя, че България трябва да приеме предизвикателството да свикне с емигрантите и да се развива заедно с тях.

"Страната ни трябва изцяло да преосмисли политиката си спрямо емигрантите и по модела на европейските държави да ги приема – стъпка по стъпка да свикваме с присъствието им и да планираме какви точно хора биха били полезни за развитието ни в бъдеще. И това може да бъде заложено в една стратегия. Защо да не се възползваме от притока на бежанците сега, но ако България не им предостави нормални условия, те ще избягат на Запад. Както нашите работливи млади хора успяват да се реализират в Европа, така и чужденците трябва да получат шанс за това у нас", подчерта кметът на Момчилград.

"Иначе ние със зъби и нокти крепим останалото няколко милиона население – около нас са все по-малко деца, пенсионери, общинари, полицаи, учители, пожарникари и едва дишащите частни фирми. Останалите са мързеливи, неможещи и нереализирани, без амбиции хора, опитали да намерят лесния хляб в Европа, но такъв няма", коментира Акиф Акиф.

Той изрази убеждение, че не допуска сирийските бежанци да носят манталитета на българските роми, от чиито "зулуми пропищя цяла Европа". "Напротив, мисля, че сред сирийците има образовани хора, каквито на нас в Момчилград ни трябват. Ние, например, се нуждаем от поне 5 лекари, от 10-ина медицински сестри. Сигурен съм, че сред тези хора има и агрономи, стругари, автомонтьори, строителни техници, шивачки, пристигнали у нас с професиите си. Това са най-търсените специалисти в момента в нашата община. На мен ми омръзна от българските специалисти, които знаят и могат всичко, но само на думи. Способните млади хора избягаха на Запад. Сега е нашият шанс да провокираме конкуренция на трудовия пазар, както стана в Европа", подчерта момчилградският кмет.

Той заяви, че община Момчилград разполага с над 20 000 декара земеделски земи, пасища и мери, над 90% от тях са пустеещи. Впечатлил го един сириец в телевизионен репортаж, който успял да забележи изоставените ниви и настоявал да получи парцел. Такива хора ни трябват - работливи, каза кметът.

Акиф Акиф разказа и собствената си история от лятото на 1989 година. "Бил съм емигрант и зная какво правят опитните държави, зная и какво е да се интегрираш в непознато общество. Като те вземат от летището, първо те нахранват хубаво и те настаняват в хотел, докато се обработват документите и се мисли за съдбата на човека оттам нататък", обясни той. През 1989 г., когато керваните с нашите бежанци се отправили към Турция, семейството му поело към Швеция. Настанили ги за седмица в 5-звезден хотел наред с много други емигранти, пристигнали от целия арабски свят, както и от Турция. След това ги насочили към едно голямо ваканционно селище, което тогава отбелязвало ниски обороти.

"Министерството на емиграцията работеше перфектно с чужденците. За 3 месеца курсове, всеки ден по 6 часа, се научих да говоря добре шведски език. Предоставяха се учебници според предпочитанията – на английски, френски, български. В шведския език има родове, както и в българския, така на мен ми беше по-лесно да уча. Оттам се върнах без спестявания, но донесох модели, видях какво е хигиена, организация, спазване на закони", посочи кметът Акиф Акиф в интервюто пред БГНЕС.

Не толкова ентусиазирани са нагласите на други общински кметове в Кърджалийска област, провери кореспондентът ни. Те обаче са били ангажирани с писмо от областния управител Бисер Николов да огледат и предложат сгради, подходящи за евентуално настаняване на сирийски бежанци. Кметът на Кирково, най-близката до новия ГКПП Маказа-Нимфея българска община Сали Рамадан заяви, че ученическото общежитие, което е в непосредствена близост до гимназията, е празно и би могло при нужда да приюти 30 души в 15-те си напълно ремонтирани стаи. Запитан готов ли е да предостави сградата на чужденци, той отговори едносрично с "Не". "Колкото и добри хора да пристигнат, всяко хубаво носи и негативи. Ето отворихме границата при Маказа, но нека не си въобразяваме, че всичко ще бъде по мед и масло. Кирково не е извън глобалния свят и не може да избегне проблемите с наркотиците, проституцията и другата престъпност, съпътстваща автотрафика", коментира кметът Сали Рамадан.

Председателят на Общинския съвет в Кърджали Расим Муса отбеляза, че страната ни е бедна, има собствени проблеми и не би могла да се справи не само финансово с бежанските маси от чужбина. Той припомни как по време на кризата в Косово кабинетът на Иван Костов не е допуснал нито един пришълец оттам. /БГНЕС

Момчилград / България