Опълченци пред митницата на Маказа

 Митниците в първите години след Освобождението на България са били значително по-различни от сегашните. Малко хора знаят, че за известно време митничари са били такива известни наши  народни будители като: Захари Стоянов, Никола Обретенов, Михалаки Георгиев, Данаил Дечев.

Необходими са били не само способни, но и подготвени за ролята си кадри. И въпреки че в първите години след Освобождението има доста интелигентни младежи,  повечето от тях предпочитат да се занимават с търговия като по-доходна работа…Още тогава основите на българското митническо дело се поставят стабилно и трайно. В Прадвилника от 1900 г. се определя реда за назначаване на желаещите да станат митничари. Митнически служители могат да бъдат назначени само лица, завършили средно, за предпочитане търговско образование, подали заявление пред Отдела за Митниците към МБСГ – София , престояли най-малко една година в качеството на кандидати за митническа служба и издържали успешно изпита за тези служби

 Дава им се едногодишен срок, за запознаване с теорията и практиката с всички клонове на митническата служба  -  пребивават по 3 м. в сухопътна, железопътна и пристанщна митница.

Всеки новоназначен митничар представял гаранция, съгласно Закона за чиновниците, с която при напускане , в случай че дължи на хазната пари се покрива дългът, а при точни сметки се връща. По време на практиката са длъжни да изучат по-добре едни от езиците – френски или немски.

            В края на стажантската година и след положителна препоръка от страна на управителя на съответната митница полагат проверовъчен изпит по практическа служба пред комисия, определена от министерството на финансите. Затова и създадените и утвърдени способни митнически кадри са били много ценени и уважавани.

  През 1929 г. в Мастанлийски окръг има два митнически пункта, през които става износ на домашни животни. Едини пункт е в гр.Ивайловград, а другия – на Маказа, Момчилградско Износът през Ивайловградския пункт е много слаб. През Маказа обратно - е много оживен, като все повече се засилва.

Знае се че създадената в Ивайловград митница започва да функционира на практика от 1 декември 1919 г. като поделение към Дирекцията на митниците - София, подчинена на Министерството на финансите. Трябвало е да събира данък (мито) за пренасяните стоки от България за Гърция и обратно и да охранява границата от контрабандисти с помощта на конни стражари. Дейността й може да бъде проследена по запазените документи най-вече за периода 1942 - 1948 г. От нейната дейност в Държавен архив-Кърджали има запазени контрабандни дела /1941-1947г./, които са предимно за износ на сол, на сапун, на лозови пръчки, животни  и други подобни,  статистически сведения /1943-1944г./, преписки по вноса и износа и отчитането на чиновниците /1943-1944г./, преписки по личния състав /1941-1948г./, по статистиката /1945-1947г./, по вноса и износа и отчитането на чиновниците /1945г./, по застрахователни свидетелства и нотариални актове на сградите на Ивайловградската митница и клонове /1934-1947г./.

.           Митниците в окръга осъществяват контрол върху пренасяните стоки от България за Гърция и обратно и охраняват границата от контрабандисти с помощта на конни стражи. Осъществяват контрол върху пренасяните стоки от България за Гърция и обратно и охраняват границата от контрабандисти с помощта на конни стражи.

Документите на митницата в Ивайловград са съхранявани в помещенията й в града до закриването и през 1946г.. В последствие са предадени на съхранение и използване за справочни цели на митницата в Свиленград. През 1953 г. към същата митница е назначена експертна комисия, която преглежда документите на Ивайловградската митница и заделя 38 дела с ведомости и раздавателни книги за заплатите на персонала, които остават на съхранение в своя ведомствен архива издаване на справки за трудовия стаж. Те обхващат периода 1919 - 1945 г. без прекъсване.

            Кога точно е създадена митницата в местността Маказа е трудно да се установи. Документи за нея срещаме от 1923 г., когато започва строителството на сградата и за преминаване през митница Маказа свидетелстват много тракийски бежанци, дошли в Кърджали в началото на 20-те години на ХХ век.

В изложението на окръжния управител от 1929 г. се прави препоръката “на “Маказа” да се назначи специален лекар с права на пограничен такъв, за да има добър контрол на добитъка за износ и да не откарват в чужбина болни животни, което би компрометирало търговията с тях”. Същата препоръка се среща и в сп. Родопа, бр. 8, 1928 г., с. 8 /“ За митниците при Маказа и при Елидже до Палас”/: “ Досегашната практика в тия митнически пунктове, отгдето се изнасят за Гърция едър и дребен добитък , е показала, че в интерес на държавата, на скотовъдството и търговците  трябва да се изгладят някои недостатъци. Гръцкият ветеринарен лекар, който преглежда закупения добитък за Гърция да се явява на Маказа три пъти седмично и то в точно определено време, а именно вторник, четвъртък и събота от 10 ч до 16 ч. през деня. С това ще се засили не само износа на добитък, но и на птици,които намират добър пазар в Гърция. Това е за Маказа. За пропускателния пункт за Елидже е необходимо да се обмитява добитъка , само когато той бъде продаден. Сега се обмитява предварително и волю неволю търговецът износител ще трябва да продаде стоката  си, когато отиде на пропускателния пункт в Елидже. Като знаят това, гръцките търговци дават много ниски цени и ощетяват нащите търговци. Хубаво е паласката митница да даде това удоволетворение на търговците”.

Войните и икономическата криза в държавата дават сериозно отражение и върху състоянието на митниците в страната. В периода, когато дейността на Пловдивската митница е преустановена през 1918 - 1921г. и 1934 - 1936г. по границата с Гърция се разкриват нови митници. По време на Втората световна война, както Пловдивската, така и всички митници в страната намаляват няколко пъти обема на работата си. По това време към митницата в Пловдив административно са предадени за управление и новооткритите митнически пунктове в Дедеагач, Сер, Маказа, Биюк палас, както и митническите пунктове в Ардино, Рудозем и Неврокоп. Така на практика митницата била натоварена и с граничната служба в новите територии на страната. Както и със задачи по ветеринарното опазване на добитъка.
           След приключването на войната – в края на 1945 или в началото на 1946г., митническите пунктове и митниците в Родопите се закриват. До 90-те години  обслужването на един сравнително голям район от вътрешността на страната, включващ бившите окръзи - Пловдивски, Смолянски, Пазарджишки и Кърджалийски е поверено изцяло на Пловдивската митница. Задачите й са да обслужва на място предприятията от региона, които внасят или изнасят стоки, да контролира товарите и пътниците на Пловдивското летище, износа на плодове и зеленчуци, да извършва митнически контрол на международни панаири и изложби.

Вълчо Златилов