Вълчо Златилов

Разбойници ограбват и избиват богомолци-мюсюлмани в джамиите и поклонници в християнски манастири в Източните Родопи в царско време. Отвличат се деца, режат се уши и носове, жигосват се тела, за да се измъкне информация за заровени алтъни. Бедствието е съизмеримо само с кърджалийските изтъпления в края на ХVІІІ-началото на ХІХ век и действията на Октопода в първите години на българската демокрация. Събитията се разиграват в Кърджалийско в периода 1918-1941 г. Над 25 чети, съставени от главорези от различни етноси мародерстват местното население. Още толкова били анонимните банди, останали неразкрити от властите. Раздирани от противоречия след Първата световна война/1914-1918/ България, Турция и Гърция обединяват усилията си за да се справят с бедствието сполетяло Източните Родопи. Това разкрива в свое изследване шефът на Държавния архив в Кърджали Вълчо Златилов. Подготвената за издаване книга е озаглавена „Разбойничеството в Източните Родопи 1918-1941 г.”

Предпоставките за бума на разбойничеството в Кърджалийско след Първата световна война са няколко. На първо място това е вълните от бежанци в различни посоки. Българи напускат Западна Тракия и се заселват в Източните Родопи. От тук пък гърци се преселват на техните места. Турци пък бягат от Гърция към Одринско. Движението на населението през планинските проходи създава идеални условия за засади. Друга причина е слабостта на българската държава. Тя е обезоръжена по силата на Ньойския договор. В Кърджалийско действат едва 250 жандармеристи и полицаи. Разбойниците са двойно повече.Липсва добре изградена държавна власт и съдебна система. Често бандитите се ползват с подкрепа на държавни служители.

Релефът и горите в Източните Родопи се превръщат в добро скривалище за разбойниците.Бедността е мотив за много от тях.

Първите чети се създават от мюсюлмани от Ардинско, които се преселват в Одрин. Одрин заедно с Комотини и Димотика е един от трите центъра , от където се набират бандити. В обетована земя за разбойничеството се превръща Ивайловградска околия, където разместването на население е най силно изразено.

Първият, който хваща гората е Шефкет Исмаилов от Момчилградско. Той се установява в Одринско и от тук предприема своите набези. Следва го Кефалията от с.Бук, Крумовградско и Дорсун Тахиров от Песнопой,Ардинско. Братя Шереметиеви от Ардинско, също подхващат разбойническия занаят.Бързо се разнася славата на Георги Стайков и Дончо Янакиев от Ивайловградския край.

Изявени гръцки бандити няма, но те попълват много от четите. Ползват се с подкрепа на гръцки офицери като Димитър Мостович и поручик Драконакис.

Бандитите са неуловими за властите въпреки влезлият в сила през 1922 г. Закон за изтребление на разбойниците. Кметове и полицейски началници имат правото да сформират потери. За главата на един бандит се дават от 20 до 50 000 лева. Ако член на потерята загине, неговото семейство се компенсира със сума три пъти по-голяма.

България е най-заинтересована от решаването на проблема. Потърпевшо е населението на нейна територия, независимо от етнос и религиозна принадлежност. Повод за мащабна акция става убийството на виден италиански бизнесмен, дошъл да договори купуването на копринени пашкули от Ивайловградско. Българските власти се обръщат към съседните държави Турция и Гърция за съдействие, за да се разбият базите на бандитите на тяхна територия. Сезирани са Одринския прокурорски паркет, вътрешното министерство в Анкара и Министерството на вътрешните работи в Атина.

Турските власти залавят Шефкет Исмаилов и четирима от неговата чета, след като разбиват явките му. Бандитите са съдени в Одрин. Кърджалийския окръжен съд също излиза с присъда. Бандитите са осъдени на смърт. Турските власти признават решението на българските магистрати и екстрадират разбойниците. По пътя те успяват да избягат. Започват да се представят за политически репресирани за да си намерят нови ятаци сред турското население в Кърджалийско. През 1931 г. Шефкет Исмаилов е арестуван от гръцките власти и попада в затвора. Следите му се губят.

Най –голям страх е всявал Георги Стайков. Той бил високообразован и заможен човек. На съвестта му лежат 8 убийства ,включително и на 2 деца. Заловен е от гръцките власти и убит през 1927 г. Главата му е отрязана и прехвърлена в България за назидание. Въпреки това ,години след смъртта му с него са плашени децата в Кърджалийско. Хората не вярвали,че е загинал.

Стайков е твърдял,че най-сериозната причина да хване гората е мизерията след войната.

Симбиозата между власт и криминална престъпност е била отчетлива и в царско време. Пример за това е главатарят Дончо Янакиев. Той бил бивш околийски полицейски началник в Ивайловград. След пенсионирането си създава чета, в която влизат 1,2 полицаи от местния участък. Те са неуловими за властите.Стига се до абсурда полицаите да затварят в участъка ограбени от тях бежанци-българи и да ги карат да подписват показания ,че са се самоограбили.Приемникът на Дончо Янакиев на поста околийски полицейски началник Никола Кайряков твърдял, че има най-добрите стражари в страната. Подозиран е ,че е предавал информация на четата.След залавянето на четата в Ивайловград се провежда открит съдебен процес. Властите нямат доверие на местните магистрати. Викат съдия от Кърджалийския окръжен съд . Дончо Янакиев е осъден на смърт, чрез обесване в центъра на града. Помилван е от цар Борис ІІІ. Присъдата е заменена с доживотен затвор. Лежи в затвора в Кърджали. Освободен след преврата на 9 ІХ 1944 г. той се укрива в Гърция и следите му се губят. Голяма заслуга за неутрализирането му има Комитета за спасение на Тракия-нелегалното крило на тракийската организация.

Георги Кулов