Музея в Кърджали

Казусът за сградата и парцела на Историческия музей в Кърджали е в Апелативния съд в Пловдив, след като Мюсюлманското вероизповедание заведе иск с претенцията да си върне собствеността, но не получи удовлетворение в Окръжния съд. Магистратите в Пловдив трябва да се произнесат по жалбата на адвоката Красимир Руев, упълномощен да води всички реституционни дела на Главното мюфтийство срещу българската държава, предаде кореспондентът на БГНЕС в Кърджали.

Руев оспорва определението на съдията-докладчик по делото в Окръжния съд в Кърджали Веселина Кашикова. Тя е отказала да конституира посочените от ищеца трети лица като страна в съдебния спор, сред които са министърът на културата и Мюсюлманското настоятелство в Кърджали, като е посочила правни аргументи. Освен това съдът е оставил без уважение част от документите, посочени в искането за приемане като доказателства за собствеността върху музея, с указанието да бъдат представени в ясни и четливи копия в първото открито заседание. Сред тях са писмо от 3 януари 1934 г. до тютюневия търговец Исмаил Мехмед и две разписки за наем, писмо от юли 1939 г. на кърджалийската градска община до председателя на Турското училищно настоятелство, протокол и опис от април 1945 г. на комисия, назначена от интенданта на 10-а дивизионна област, писмо на председателя на Кърджалийската мюсюлманска вероизповедна община до МВнР от октомври 1947 г., нотариален акт за продажба на недвижим имот от 23 септември 1992 г. и др.

Без уважение е оставено и искането да бъде приет като доказателство двукратен акт за завзет държавен имот от 1950 г. и от 1994 г., съставен от община Кърджали. Назначена е съдебно-техническа експертиза, която да извърши оглед на имота и картовите материали за него, да опише регулационната история на парцела с площ от 10 709, 57 квадратни метра и построената върху него триетажна масивна сграда. Тя е трябвало да служи като медресе – мюсюлманско духовно училище, но никога не е функционирала като такава, нито е била действащ ислямски храм, а впоследствие с държавни решения е предоставена за музейната експозиция. Медресето е построено в периода 1923-1928 г. и според твърденията на претендентите за собствеността до 1949 г. е било използвано както като училище и общежитие за питомците, така и за настаняване под наем на войскови части от 10-а дивизионна област, и на тютюневи търговци. В двора на медресето е имало и лозе, което тогава отдавали под наем. За изграждането на медресето местната мюсюлманска вероизповедна община е закупила нива с договор от 23.09.1922 г. Според нотариалния акт на мировия съдия парцелът е от 11 дюлюма и 2 лехи, равни на 11 200 кв.метра.

Реститутите-мюсюлмани обаче претендират за по-голяма площ - 18 400 кв.метра, тъй като действителният, според тях, размер се доказвал в по-късни документи. В списъка на вакъфските имоти, притежание на Кърджалийската мюсюлманска вероизповедна община, медресето е посочено със застроена площ 1 200 кв.метра, а незастроената – 17 200 кв.метра. Същите параметри са отбелязани и в данъчна книга за 1935-1940 г., но държавата била завзела имота през 1950 г. По този казус искането е срещу МРРБ. Главното мюфтийство е внесло държавна такса от над 30 000 лева, изчислена върху данъчната оценка на сградата и терена й в размер на 3 017 740 лева.

Експертният съвет на НИПК с протокол от 5 март 2004 г. определя Регионалния исторически музей в категория с „национално значение за архитектурно-строителния паметник на културата”. Предоставянето на правата на музейната управа за управление на собствеността /земята и сградата/ е с акт от 16 декември 2008 г.

Юристи коментираха, че исковата претенция е процесуално недопустима, тъй като мюфтийството не може да докаже, че сегашното мюсюлманско вероизповедание е правоприемник на мюсюлманската вероизповедна община, която е закупила въпросния имот. Има предвидена специална процедура за доказване на подобна приемственост, която не е била спазена в срок.

Освен за връщане на собствеността върху уникалната музейна сграда в стила на азиатската архитектура и парцела й, лидерите на мюсюлманската общност в България настояват да влязат във владение и на сегашната Арена „Спартак”, която е в пряко съседство. Претенцията е да бъде осъдена община Кърджали да предаде имота на мюсюлманското изповедание в София, т.е. на Главното мюфтийство. Парцелът е с площ от 8 100 кв.метра и служи като спортна площадка и летен театър, както и за политически митинги и концерти. Такова е било предназначението на имота още когато местните жители с доброволен труд и дарения са го изграждали през 1954 г., по времето на кмета Вълчо Табаков. Делото по този казус се води отделно срещу общината, по неофициална информация то е спряно след споразумение между двете страни по спора.

Служители в Историческия музей довериха, че са готови за протестни действия, но засега изчакват развоя на съдебната сага. Според тях не трябва да се стига до обществен натиск и подписки, защото те биха довели до опасно напрежение и омраза между религиозните общности. След посещението на турския вицепремиер Бекир Боздаг в Кърджали и огласените намерения на мюфтийството да си получи обратно музея, както и много други собствености в страната, в града се коментира, че целта е казусът с вакъфските имоти да стигне до Европейския съд по правата на човека.

БГНЕС припомня, че на 19 май т.г. лидер на изселническа организация в Одрин извика от трибуната на възпоменателния митинг за „възродителния процес” в Джебел, че сградата на музея в Кърджали е на мюсюлманите и те трябва да си я върнат незабавно. Въпросният Зюрфедтин Хаджиоглу тогава каза: „Щом Медресето е градено с парите от продажбата на кожите на жертвените кочове на нашите предци, щом издръжката на църквата „Св.Стефан” в Истанбул струва милиони, защо да не си върнем имота? Той е собственост на мюсюлманите и ние ще си поискаме от държавата всички вакъфски имоти. Защо да не можем там да изградим джамия и в нея да се водят големите петъчни молитвени служби”.

Хаджиоглу е същият, който успя да скандализира номинацията на освободителя на Кърджали от Балканската война генерал Васил Делов за почетен гражданин, а общинските съветници от ДПС подкрепиха настояването му и званието не бе присъдено. Това се случи миналия октомври, когато градът честваше 100-годишнината от освобождението си от турско робство.