 |
| Вилдан Байрамова |
Парламентът заприлича на кръстовище с неспасяемо задръстване при неработещи светофари. В подобна ситуация шофьор/к/ите често губят контрол и първо кряскат попържни, а после мислят, но не винаги им се получава. Даже и на добре облечените в костюмчета дами не им е чужд стилът на разлютените махленски скандалджийки, които в гнева си не подбират думите. А после ги е срам да се погледнат след караницата.
Обсъждането на декларацията за националните приоритети не се състоя, но тя беше приета. Вместо аргументирани оратори, опозиционната ГЕРБ прати на трибуната "тежката артилерия". След митингаджийските й словесни залпове въпросът за аргументираните оратори отпада категорично, според мен. Защото не виждам политическа позиция в изречената заплаха НС да "сменя памперсите на правителството" и да "замита боклуците му под чергата". В издекламираните поговорки и пословици, в многопосочните нападки и в лексиката на соца – никак. Нито пък в популисткия призив "по спешност да констатираме проблемите на прехода, да отчетем последиците от кризата, в т.ч. и духовната, да разберем причините за недоверието на гражданите към партиите и институциите, да изразим тревога от социалното неравенство и политическото противопоставяне…". Това, когато и да го извикаш у нас, все ще е късно. Но когато то се изстрелва от устата на довчера управлявалите, е цинично. Или е пореден знак за неконтролирана нервност.
Мъката по изгубената власт не следва да се фиксира в груб отказ от диалог, защото това е още една стъпка към самоизолацията. Нито пък да вдъхновява разединение и бунтове. Когато ГЕРБ говори за смесените райони и за българите-мюсюлмани ми става противно точно толкова, колкото когато ДПС за щяло и не щяло размахва етническата карта. Двете ситуации са еднакво грозни. Също и когато ГЕРБ пита правителството къде са му предизборните обещания едва 100 дни след сформирането му. А какво стана с обещанията на ГЕРБ за България от 2009 г. и в частност за смесените райони след почти цял мандат, никой не пита. Няма и нужда – едни се въртят "на 360 градуса" и се връщат пак в началната си точка, други - на 180, толкова могат.
Повече от ясно е, че хората на Бойко Борисов работят основно за оставката на кабинета на Пламен Орешарски. Впрочем, това бе и главният акцент в интервюто на депутатката Цвета Караянчева пред регионален всекидневник в Кърджали от началото на септември. Но очевидно става дума за сбъркани приоритети и за амнезия по отношение на обществения договор. Избирателите винаги натоварват избраниците си с доста по-различни очаквания, независимо коя политическа сила подкрепят с вота си. Хладилникът, облекченията за бизнеса, подкрепата за майките, децата и пенсионерите, доходите – това е общият фокус на надеждите на всички гласуващи. А щом ГЕРБ си избра доброволно да бъде опозиция /кога в парламента, кога извън него/, отсече със сърп и удари с чук огромната маса свои избиратели. Онова "Хайде давайте си оставката и всичко да тръгне на добре в държавата" едва ли утешава някого. Нито пък днешното "Проявете мъжество, излезте на избори и тествайте подкрепата…инак ще стане като в народната мъдрост "Цървули няма – гайда иска". Тя тази мъдрост е валидна и за цитиращите я, мисля.
Парламентът наистина е в перманентно задръстване – при критичната липса на умномислеща опозиция, която по дефиниция трябваше да бъде коректив на властта. Вместо това тя се държи като нощен пазач на гробище, атакувано от вандали, които трябва да бъдат подплашени и изгонени, ако може и с бой. И нека Цветанов да не говори за полицейщина, в никакъв случай, че задръстването става още по-нетърпимо.
Някъде четох, че "властта опропастява, защото замайва. Когато човек има власт, той лесно постига целите си и започва да губи представа за собствената си ограниченост. Възгордява се, спъва се и пада по нос".
-----------
Вилдан Байрямова е кореспондент на Агенция БГНЕС в Кърджали.
София / България
