Марин Мухтаров е един от най-добрите гастроентеролози в страната. Специализирал е в чужбина, сега е лекар в частна болница в Кърджали. На 47 години, потомствен родопчанин. През2011 г. се кандидатира като независим общински съветник в Кърджали. Без да провежда предизборна кампания, успя да събере повече гласове, отколкото например получи обединеният блок на СДС, ДСБ, НДСВ и БЗНС и двойно повече от необходимите за избор на съветник от партийните листи. 

- Кърджали е град с много остро политическо противопоставяне, защо решихте да участвате в избори?

- Това беше един социален експеримент. Да видим дали е възможно точно тук, в Кърджали, при тази остра политическа ситуация един човек, който никога не се е занимавал с политика, може да събере необходимия брой гласове и да влезе в местния парламент. При това аз не направих никаква традиционна предизборна кампания. Направих една страница във Фейсбук, дадох няколко интервюта за местните медии и направих едни черно-бели плакати. Това беше цялата ми кампания. Струваше ми около 500 лева. На практика се оказа, че един независим кандидат може да спечели. Сред моите избиратели са хора, които лично ме познават, хора, които съм лекувал, хора, които пък са чули от други добри думи за мен. Самата структура на избирателите беше мултиетническа. Това е един пример, че колкото и да е остро политическото противопоставяне, наистина независимите кандидати могат да успеят.

- Вие сте единственият независим общински съветник в Кърджали. Зависи ли нещо от вас?

- През последната година няколко мои инициативи са били подкрепени от всички общински съветници, независимо от коя политическа сила са. Едно от нещата беше местната програма за ин витро бебе. Тя беше подкрепена от всички и даже можем да се похвалим, че вече се роди първото ни бебе ин витро. По тази програма общината осигурява финансиране на 12 семейни двойки годишно. Тя е разписана, има правилник и независимо дали мен ще ме има в общинския съвет, тя ще работи и в бъдеще.

Подех една инициатива да се пооправят дворовете на училищата, да се купят баскетболни табла и тя също беше подкрепена от всички общински съветници. Имам и други, по-дребни инициативи, свързани с медицината - там, където ми е силата.Това, че съм единствен независим съветник - да, много неща може да се направят в общинския съвет, а предполагам, че и един независим депутат може да направи много неща в парламента.

- Не ви ли мачкат партиите?

- Не, защо? Единственото нещо, на което съм реагирал остро и което правят партиите, е, че без никакво обсъждане се избират комисиите към общинския съвет. Те се събират, разпределят си местата и те се гласуват единодушно, без дебат. В това отношение определено има задкулисие и аз това съм го заявил официално.

- Задкулисните игри не са ли заложени в самия механизъм за избор и на общински съветници, и на народни представители?

- Когато говорим за задкулисие, би трябвало при мажоритарната избирателна система нещата да са много по-изчистени. Там е ясно за кого гласуваш, знаеш кой точно те представлява в парламента и знаеш от кого точно да търсиш отговорност. При пропорционалната система задкулисието си съществува, защото там си подкрепил партия, а не конкретни хора.

- Това ли е основната причина за протестите сега - зад­кулисните игри на партиите?

- Хората това искат - да не виждат лицата на обичайния политически елит, да има нови личности, нови идеи. И то не само протестиращите го искат, но и една много голяма група хора, които никой не забелязва - групата на негласуващите, които традиционно не участват в изборите и не се занимават с политика. Те също искат това - да видят нови лица. Които обаче да могат да застанат с биографиите си, с позициите си, с името си. С това, което са направили досега. Така и отговорността е по-голяма.

Ти можеш да поискаш от конкретния човек да носи конкретната отговорност. А не да си един от многото записани в партийната листа и на практика избирателите да не знаят кой е този човек. Тези хора са отговорни повече пред политическата си партия, пред политическия си лидер, отколкото пред гласоподавателите си. Заради това има искания за промяна в избирателния кодекс, за да има възможност за мажоритарен избор на независими депутати. Предполагам, че тази идея за мажоритарност в изборите ще се прокрадва все повече и повече. Така, както е например в Англия, Франция, САЩ, където има мажоритарно избрани, макар и партийни, но мажоритарно избрани кандидати.

Мажоритарната избирателна система ще дисциплинира партиите

- В предишния парламент също имаше доста мажоритарно избрани кандидати, но те или бяха погълнати от политическите партии, или бяха напазарувани от тях.

- Да, според мен така се получи, защото системата беше смесена, а не чисто мажоритарна. Някак си не стана ясно кои са тези мажоритарни кандидати, никой не ги запомни. На практика нямаше някой, който да е бил независим, всички гравитираха около политическите сили. Ако системата остане същата, на практика ще се възпроизведе днешната ситуация. При пропорционална система по принцип ще има избор само на партийни кандидатури. Единственият начин да има някакво удовлетворение сред хората, които сега протестират и сред тези, които си седят у дома и коментират в приятелски кръг, е да има мажоритарни избори. Да знаеш кой е избран, дори и да е партиен кандидат.

- Вярвате ли, че ако се въведе изцяло мажоритарна изборна система, тези практики ще престанат?

- Дори да не бъдат премахнати съвсем, защото идеални ситуации няма, нещата ще бъдат доста по-изчистени и доста по-честни. В крайна сметка хората не искат да ги правят на глупаци. Искат нещата да са ясни, да има честни позиции и това, което се казва, да се прави. Да не става така, че за пред обществото се казва едно, а след това между партиите се правят разни договорки. Мажоритарната система гарантира и по-голяма активност на обществото. Това е хубаво, защото се очертава негласуващите да се превърнат в болшинство и тогава една ограничена част от него - тези, които отиват до избирателните урни, ще решават кой да го управлява. На мен не ми се струва много демократично.

- Но ако независимите народни представители са мнозинство, няма ли да настъпи хаос?

- Защо да настъпи хаос? Защото няма да я има партийната дисциплина ли? Тя може да бъде нож с две остриета. Тя позволява тесен кръг от партийния елит да налага решенията си над останалите. А и като говорим за мажоритарна избирателна система, това не означава, че всички депутати ще са независими. При нея партиите също издигат свои кандидати, но вече като мажоритарни, а не като част от партийните листи. И това ще им действа дисциплиниращо, защото те застават пред обществото с конкретни имена, с конкретни личности.

- Смесена или изцяло мажоритарна изборна система?

- Нека да е изцяло мажоритарна. Тогава самите ръководства на политическите партии ще се стремят да посочват за свои кандидати избираеми личности, хора с обществен авторитет и позиции. Такива, които се ползват с добро име, не са крайни, диалогични са. Това е и начинът парламентът да не се води от теснопартийни интереси, а водещи да са обществените интереси. Това ще мобилизира и хората, които традиционно не гласуват. Ето, при моя случай по-голямата част от хората, които са гласували за мен, традиционно не участват в избори. Аз познавам голяма част от тях, познавам ги лично. Те знаят кого са избрали и от кого да търсят отговорност.

- Вярвате ли, че партиите ще позволят засилването на мажоритарния елемент?

- Е, топката сега е в тяхното поле. Но всичко, което се върти сега в публичното пространство, е свързано с новия Изборен кодекс. Партиите може да направят нещо радикално и по този начин да се опитат да помогнат и на себе си, или пък да се опитат да направят някакви козметични промени. Но това ще лъсне много бързо, хората ще останат недоволни и пак ще излязат на улицата.

Ако няма промяна, хората отново ще излязат на улицата

- Какво ще мотивира партиите да направят радикални промени в изборното законодателство?

- От една страна, натискът на улицата. Но от друга, поне аз така си мисля, в ръководствата на партиите има много сериозни и отговорни хора. Убеден съм, че там тези неща се обсъждат. Въпросът е дали ще стигнат до общо съгласие. Дали ще преценят, че това няма да им засегне партийните интереси. Никога не съм бил партиен член и си нямам и представа как се развиват процесите вътре в партиите. Но те трябва да мислят разумно и да отидат към засилване на мажоритарния елемент, защото не виждам как по друг начин ще успокоят хората.

- Вие сте добър диагностик, каква диагноза може да се постави сега на нашето общество?

- Трудно ще стигнем до основна диагноза. Обществото е болно от неясна болест. В медицината при подобен случай имаш една основна, работна диагноза и други, които са възможни. И понеже не съм все още наясно какви са точно процесите в обществото, ще се въздържа от поставянето на диагноза и ще продължа да изследвам какво се случва. Истината може да бъде погледната от различни ъгли и да изглежда по различни начини. На мен ми прилича на остър колит. Колитът е инфекциозна болест, може да бъде причинена и от паразити. Но винаги има някакъв външен причинител. Това е остро възпаление, проблемът е да не стане хронично.

- Обикновено обвиняват олигарсите. Те ли са паразитите?

- Дайте ми един пример за олигарси от минало време. Братята Евлоги и Христо Георгиеви дали са били олигарси? Ами ако приемем, че това са хора богати, които дават хляб и на други хора и по този начин се опитват да дърпат конците, тогава братята Георгиеви можем да ги обявим за олигарси. Но какво са оставили зад себе си? Университета в центъра на София. Направили са нещо, което е останало за България. Поне аз не мога да видя днешните олигарси да са направили нещо, което да оставят след себе си. Нещо добро за държавата. Докато обществото се движи от идеите, олигарсите не могат да окажат решаващо влияние.

- Има ли смисъл човек, който не се занимава с политика, да се кандидатира на избори?

- Има смисъл. Независимо с каква професия се занимаваш, трябва да си честен с хората. Аз не съм политик, но се опитвам като общински съветник да направя неща, полезни за хората. Неща, които да останат и след мен. Затова си струва. 

Краси Ангелов