Биологичен мониторинг за оценка на здравния риск при деца от райони с установено замърсяване на околната среда беше проведен днес в Кърджали, предаде кореспондентът на БГНЕС. В него бяха включени 150 деца от 9 до 14 г. в три училища от различните части на града, като за това се изискваше информираното съгласие на родителите им. Изследването е по проект на Регионалната здравна инспекция в града, финансиран от здравното министерство със средства от националната му програма „Околна среда и здраве”, заяви директорът доц. Жени Стайкова.
От всяко дете бяха взети по 2 проби венозна кръв за хематологични изследвания и за анализ на наличието на олово. Биологичният материал ще бъде изпратен за анализи в Централната клинична лаборатория в УМБАЛ „Александровска” ЕАД в София, след около месец ще бъдат огласени резултатите. Взети са проби и от почвите и водите около трите училища в Кърджали и районите, където децата живеят. Изследването включваше и анкетиране на всеки ученик за установяване на връзката между жизнената среда, начина на живот, наличие на наследствени фактори и настоящия здравен статус.
Доц. Стайкова подчерта, че повече от 55 г. Кърджали е екологично рисков район в страната поради интензивното замърсяване на околната среда от минно-преработвателната и металургичната промишленост, и от преработката на нерудните изкопаеми. Основен източник на замърсяванията през тези години е Оловно-цинковият комбинат /ОЦК/, но през 2011-2012 г. оловното и цинковото производства бяха поетапно спрени, поради което сега очакваме далеч по-добри резултати, посочи тя. Целта на днешното изследване е да се направи сравнителен анализ на резултатите от цялостния биологичен мониторинг на деца в Кърджали за периода 1991-2013 г., уточни доц. Стайкова.
При интензивната работа на ОЦК 71% от обследваните през 1991-2002 г. деца са били със стойности на оловото в кръвта под 100 микрограма на литър, 24% - между 100 и 200, но 5% - над 200 микрограма на литър. При показатели 100-200 се регистрира обезпокоителна тенденция, но надвишението вече говори за клинична симптоматика, поясни тя. М.г. при вече закрития ОЦК мониторингът показа при 8% от децата наличие на олово над 100 микрограма на литър кръв, над 200 – само при едно дете, а под 100 – при 92%.
Директорът на РЗИ доц. Жени Стайкова подчерта, че трябва да е известна пряката връзка между атмосферните замърсявания и циркулацията на тежки метали в кръвта. „Децата са избрани заради факта, че те са раним контингент. Очакваме още по-добри резултати от изследванията през тази година, защото концентрациите на олово и кадмий във въздуха са в нормата след затварянето на ОЦК, но в почвите и водите те са 4-5 пъти над пределно допустимите граници”, допълни тя.
Запитана дали институцията й предвижда обследване на влиянието върху здравето на цианидите от златодобивната промишленост в „Горубсо-Кърджали” АД, Стайкова заяви, че през 2014 г. Трансграничният център /на територията на РЗИ в града/ ще разшири обхвата на изследванията си и ще включи контрола и на цианидите. Тогава лабораторията ще измери за замърсявания както работната среда във фабриката, така и околната. В момента обаче не може да се каже дали има замърсявания, очаква се сертификатът, който ще даде право на лабораторията да изследва и биологични материали.
Тя обясни още, че РЗИ е ползвала данните на автоматичната измервателна станция в кв. „Студен кладенец”, която експертите базираха там заради ОЦК. „След като през м.г. обаче пуснахме Трансграничния изследователски център за околна среда и здраве, ние разполагаме с много съвременна апаратура за вземане на проби, която работи перфектно. Така в нашата работа ползваме собствени данни, които са акредитирани, отговарят на ISO 17025, защитили сме 145 стандарта, сред които са тежките метали, серният диоксид и фините прахови частици. Т.е. лабораторията ни отговаря на всички национални и международни стандарти за тази дейност”, подчерта Стайкова.
