Нешънъл Ривю, Том Роган

През 2008 г. Барак Обама, заемащ позицията на сенатор по това време, изнесе реч пред германските граждани, изпълнени с възхищение в парка Тиргартен в Берлин. Обама призова за "истинско партньорство" между Америка и Европа.

"Преди всичко, ние трябва да имаме доверие един на друг", каза той. Реакцията в цяла Европа бе близо до екстаз. Бъдещият президент бе възприет като олицетворение на политиката антиБуш: почтен, модерен и либерален, американец с европейски стил.

Разкритията на Едуард Сноудън промениха всичко това.

След като се сблъска с шокиращите новини, че Агенцията за национална сигурност на САЩ е извършвала шпиониране на комуникациите както на европейските лидери, така и на гражданите, ЕС призова за свикване на конференция за разузнаването съвместно със Съединените щати.

Според БиБиСи Франция и Германия ще поискат пакт "без шпионаж" - подобен на дългогодишното споразумение между САЩ, Великобритания, Австралия, Канада и Нова Зеландия, известен още като Five eyes (Петте очи).

На хартия всичко изглежда достатъчно разумно. От САЩ се очаква да бъде приятел на ЕС и със сигурност има смисъл да се кодифицират отношенията на доверие.

В действителност това няма смисъл. По три основни причини.

Първо, такова споразумение ще игнорира същността на САЩ - ЕС за борба с тероризма.
ЕС и САЩ са възприели стратегии за борба с тероризма, които са с обща цел (предотвратяване на атаки), но имат различен подход.
От страна на ЕС по-голямата част от антитерористичните операции са чрез прилагане на правоохранителни действия. Разузнавателни операции на ЕС обикновено са ограничени до обработка на информация за възможностите за терористична мрежа и нейните намерения.

От друга страна правителството на САЩ ориентира своята антитерористична стратегия към по-далечни цели и използва по-агресивна методология. Един ден ние виждаме арести от ФБР, които са пример за прилагане на закона, но на следващия ден четем за удари от безпилотен самолет в Йемен, Пакистан или на друго място, които са секретна акция на разузнаването.

На следващия ден чуваме за специална операция в Сомалия или Либия, която е пряко военно действие. Всеки ден ние имаме подозрения за събития, за които нямаме информация. Докато Америка се придържа към своят "военен" манталитет, европейците продължават да се гордеят с техният манталитет на наказателно правосъдие.

Изключително важно е тази реалност да бъде взета под внимание, защото тя предизвика сериозно напрежение дори между Великобритания и САЩ. Страните членки на ЕС са много по-склонни да толерират терористични елементи сред тях, вместо да елиминират терористичните мрежи - избор, който неизбежно ще изисква разкриване на източниците и методите в гражданския съд.

Органите на ЕС често се опитват да наемат екстремисти като "двойни агенти" (актив, който понякога може да има катастрофални последствия). Операциите се провеждат под наблюдение с надежда за най-добри резултати, но независимо от това, със своите ограничени ресурси и изправена пред голям брой заподозрени, парадигмата на ЕС не може да удовлетвори императивите на американската националната сигурност.

Американското разузнаване разполага с ресурси, за да вижда през пукнатините и да намира тези участъци от световната терористична мрежа, които все още не са намерени. Пътуване до Съединените щати не е проблем за всеки, който притежава европейски паспорт, но САЩ има право да вземе всички възможни мерки, за да защити американския народ.

Това не е само свързано с изправянето пред опасността от терористи. В момента от страните от ЕС идват основните източници за финансиране на Ал Кайда в Арабския полуостров. Това е същата организация, която почти успя да свали един пътнически самолет, пълен с невинни граждани. Това е причината за вниманието на САЩ към страните членки на съюза.

Второ, здравата американската демокрация изисква информирано ръководството.
Продължаващите икономически трудности в Европа и кризата са от важно значение за световната икономика и по този начин и за Съединените щати. Чрез разбиране какво се случва на преговорите за бюджета на ЕС, американските политици имат възможност да вземат по-добри решения.

Събиране на разузнавателна информация за стопанските операции на ЕС също е източник на ценна информация. За пример, през 2003 година като прелюдия на войната в Ирак много френски компании имаха изгодни отношения с режима на Саддам Хюсеин. Разбира се френското правителство имаше малък интерес да насочи вниманието към тях, за да може да запази своята морална чистота. И все пак, разузнаването на двуличното френско правителство даде на американските политици информацията, че режимът на санкции се разпада. Това е постоянен проблем. Дори и днес германски банки поддържат развитието на ядрената индустрия на Иран.

Трето, правителството на САЩ трябва да се предпазва от разузнавателните операции на ЕС, които са насочени срещу американските интереси. Независимо от твърденията на френския президент Франсоа Оланд дългогодишната история показва, че Франция няма да сключи споразумение. Факт е, че френското разузнаване е майстор в манипулирането на френското право.

В крайна сметка ефективно събиране на разузнавателна информация трябва да бъде балансирано с риска от ответен удар. Германският канцлер Ангела Меркел капсулира тази истина.

Събирането на разузнавателна информация е само метафора за една по-голяма истина - страните членки действат за собствените си интереси и в този смисъл шпионажът има смисъл. САЩ имат убедителен спектър от причини, за да шпионират в Европа. Изграждането на доверие с държавите от ЕС има смисъл за всички участващи страни.

Но докато отношенията между САЩ и Европа нямат основата на пълно доверие, оправдано с явни действия от вида, който е в основата на съюза Five Eyes, Америка ще трябва да продължи да шпионира Европа.