Книгата

В навечерието на Деня на народните будители съживиха историята на Кърджали с представянето на книгата „Кърджали,поглед към миналото”. Залата на Бизнесинкубатора се оказа тясна за всички кърджалийци, които бяха дошли да научат и видят нещо повече за историята на града си. Автори на изданието са главният архитект на Кърджали Петя Назърова и историчката Василка Ташкова.

Арх.Назърова е завършила строителния техникум в града., а след това Висшия институт по архитектура и строителство. От 2001 г. е главен архитект на Кърджали. Василка Ташкова е дългогодишен уредник в Регионалния исторически музей.

Книгата е второ допълнено издание на албум, който по инициатива на арх.Назърова бе издаден за юбилея от освобождението на Кърджали миналата година.

Снощи представянето на изданието бе предшествано от песен за Кърджали , написана от легендарната местна група „Попчетата”. В музикантските среди ,тя се определя като химн на града.

Председателят на дружество”Приятели на САЩ”Валентина Иванова представи авторите и творбата им. Тя посочи, че идеята да се съберат в едно издание снимки от Кърджали е на арх.Назърова. То е било обработено със съдействието на Василка Ташкова. Добавени са и снимки на съвременния град ,направени от младите фотографи от Обединен детски комплекс. Това е диалектика. Жители определят духа на града,а той тяхната духовност, посочи Валентина Иванова. Според нея включването на фотоси на млади кърджалийци е символично,защото те ще изграждат бъдещето на Кърджали.

Арх.Назърова се обърна към присъстващите с думите: Тук е моята среда, моите близки, моите приятели,тези с които съм израснала. Тя подчерта,че е наследник на стари кърджалийски родове. Авторката каза, че второто издание на албума е надграждане. Затова е избрала и навечерието на Деня на народните будители за да го представи. Тя благодари на всички кърджалийци ,отзовали се на призива й да съхраним историята. Още като правихме първия албум,бе ясно,че ще има второ издание,каза Назърова .Срещата и с Василка Ташкова и съвместната дейност тя определи като божа работа. Арх.Назърова благодари на Валентина Иванова, която е сканирала старите снимки,за помощта на служителя в Държавен архив Иванка Ангелова, на Златка Янева от регионалната библиотека, на арх.Мирослав Попов за задокеанските консултации,на художника Владимир Чукич да оформлението,на Димитър Баръмов за отпечатването. Специална благодарност бе изказана на спонсора Вили Гълъбов.

Работим следващ том. Той ще се нарича „Създателите”, оповести арх.Назърова.

Василка Ташкова отбеляза , че акцент в изданието са снимки от 20-те и 30-те години на миналия век. Тя определи миналото на града като много богато. Той е бил епископско средище на областта Ахрида. Има много опити да се изясни името на града. От легендата за Кърджа Али,митичния османски завоевател, до преданието за Кърджъ войвода, намерила място дори в творчеството на Пушкин. През 1881-1982 г. генерал-губернаторът на Източна Румелия Алеко Богориди го обявява за град. През 1912 г., когато отново влиза в пределите на България, Кърджали има 2000 души население. През 1946 г. то достига 10 502 жители. След това градът бързо се урбанизира и разраства, разказа Василка Ташкова.

Приветствие към авторките поднесе зам.областният управител на Кърджали Муса Юсуф. Той подчерта, че идеята на арх.Назърова и Василка Ташкова е завършила с прекрасен резултат. Изданието ще предизвика интереса на съвремениците ни.Кърджали е столица на толерантността. Тук е имало джамия,синагога ,църква. Кърджали изповядва европейските ценности,много преди създаването на Европейския съюз,отбеляза зам.-областния управител.

Да уважат авторите на представянето на книгата присъства почти цялото ръководство на общината:зам.-кметовете Елисавета Кехайова, Мухаррем Мухаррем, Юсеин Ахмед и секретаря Сезгин Бекир. Елисавета Кехайова определи представянето на книгата като блестящо събитие за града. Тя заяви още: Вие съживихте историята на Кърджали.

От името на гражданите и старите родове авторите бяха приветствани от общинския съветник д-р Марин Мухтаров и от дългогодишния общественик Васил Байданов.

Георги Кулов

Авторките

Признанието