Преди години с група от Кърджали, съставена от мюсюлмани и християни, посетих столицата на Обединена Европа-Брюксел. По обяд тръгнахме да избираме заведение в центъра на града, в което да хапнем. Мургав египтянин любезно ни подкани да влезем в неговия ресторант. Като разбра, че част от групата са мюсюлмани възкликна „Но расизм”. С това ни спечели да седнем на неговите маси.
Думите му не бяха случайни. Той се чувстваше несигурен на пъпа на Европа.
Една от причините за трудната интеграция на мюсюлманите на стария континент е трайното им социално-икономическо пренебрегване. Налице е откровен расисъзъм и дискриминация, смята Алекс Алексиев вицепрезидент на Центъра за политика на сигурността във Вашингтон. Проучване на социологическата компания „Галъп интернешенъл” сочи, че едва 30% от европейците считат емигрантите мюсюлмани в техните страни за лоялни. За повечето западняци чужденците от ислямските държави бавно, но сигурно превземат техните страни. Затова вече наричат Европейския съюз Еврабия. Понятието бе въведно за пръв път не от християни, а от мюсюлмани. Те кръщават така свое ислямистко списание, издавано в Европа. Терминът Еврабия обаче придоби гражданственост от книгата на покойната италианска журналистка Ориана Фалачи - „Силата на разума”. Според авторката Европа се е превърнала в ислямска колония.
Тя си спечели омразата на мюсюлманските елити. Бе заклеймена и в доклад на ООН, изготвен от сенегалеца Дуду Диен. Констатацията й, която предизвика гневната реакция е :” Ако изразите искрено мнението си за Ватикана, католическата църква, папата, Дева Мария, Исус или светците, никой няма да се занимава с вашето право на свобода на мисълта и словото. Ако обаче направите същото за исляма, Корана , Пророка Мохамед, за някой мюсюлманин-тогава ще ви нарекат ксенофоб и богохулник и ще ви обвинят в расова дискриминация”.
Фалачи се обявява срещу насърчаването на емиграцията на мюсюлмани от арабските правителства, срещу нежеланието чужденците да се интегрират, срещу опитите им да наложат шариата ,като алтернатива на европейското законодателство. В резултат Дуду Диен поиска в Женева пред ЮНЕСКО „ООН да създаде културна стратегия и да унищожи идеологиите, които оскверняват исляма”.
За това призоваваше и бившият лидер на Либийската джамахирия Муамар Кадафи в обширно интервю за телевизия „Ар Джазийра”. В него той признава,че мечтата му е до 2050 година Европа да стане мюсюлмански континент. Това ще стане чрез емиграция и насърчаване на раждаемостта.
Още по краен е алжирския политически деец Хуари Бумедиен. От трибуната на ООН той заявяви в далечната 1974 г.”Един ден милиони мъже ще напуснат Южното полукълбо на тази планета и ще нахлуят в Северното. Но не като приятели. Защото те ще нахлуят за да покоряват и ще покорят Северното полукълбо с децата си. Ние ще победим чрез утробите на жените си!”
Според западни медии думите му се потвърждават от градската партизанска война в предградията на Париж преди няколко години. На улицата излязоха радикализирани до крайност млади мюсюлмани. В Гърция имаше също бурни вълнения. Поводът бе митнически инцидент, при който полицай скъса религиозна книга.
Тепърва ядове ще берат в Германия, прогнозира през 2004 г. известният университетски преподавател по въпросите на Исляма Басан Тиби. Според него страната през 2014 г. ще бъде арена на битки между полицията и банди от маргинализирани мюсюлмански младежи. Хаос ще обхване градовете Берлин, Кьолн, Франкфурт.Вече сме близо до прогнозната година,а обстановката в Германия опровергава очакванията му.
Проучване на германските власти сочи, че 44 % от мюсюлманите в страната имат фундаменталистки вярвания, 50 на сто вярват, че ако умрат в джихад ще отидат в рая, а 25 % са готови да упражнят насилие над християни.
За разлика от западноевропейските правителства, които дълго време се опитваха да запазят добрия тон в отношенията си с мюсюлманските страни и свалените неотдавна режими и са много внимателни в политиката си към емигрантите, крайнодясната опозиция става все по настъпателна и печели позиции в ЕС.
Страховете насаждани на Запад стават все по силни с миграцията на големи маси мюсюлмани от приличащия на кошер ислямски свят.От една страна Западът подпомогна „арабската пролет”прокуждайки много хора от родните им места,а от друга не желае да приеме бежанците на своя територия.Неоколониализмът,насърчаването на братоубийствените граждански войни в арабския свят се превръщат в бумеранг за Запада,чрез имигрантската вълна.
Ксенофобията сред определени среди на Запад подхранва надеждите на националистите от различни партии в България, че Европейският съюз ще ги подкрепи в разтурването на Движението за права и свободи. Аргументът им е, че и в Европа няма етнически партии, особено пък доминирани от мюсюлмани. Анализатори на „Атака” прогнозират проблеми с турското население в страната. Волен Сидеров призова в първия ден на новото Народно събрание да се спре турцизацията на България. Хората му не пропускат да припомнят за скандала с Али Хайредин, който бе обвинен в проповядване на ухабизъм т. е. въвеждане на законите на шериата в държавата. За същото се застъпваше и Ариф Абдуллах от забранената Организация за ислямско развитие и култура.С обвинения от подобен характер са и 13-те имами в Пазарджик. Това, което обаче най-много притеснява националистите в страната е поведението на турския премиер Реджеб Ердоган. Той води политика на закрила на турските общности в Европа. Както в Германия така и тук в Кърджали той призова българските турци да устояват своята етническа и религиозна идентичност и да не се поддават на асимилация.
Това което плаши Обединена Европа, към която се числим и ние е не толкова емигрантския бум, колкото съдбата на финансовите пазари. Петродоларите са на всякъде. Тъй наречените шериатски пари купуват всичко в Европа-банки, вериги от магазини, курорти. Оказва се, че едва 20 на сто от парите от петрол се инвестират в арабския свят. Останалите се влагат основно в САЩ и Европа. С част от тях се насърчава емиграцията с друга тероризма.
След 11 септември 2001 г. медиите на Запад предприеха откровена кампания срещу шериатските пари, емиграцията, ислямизма.
Има обаче и гласове в обратна посока. Уважаваният главен редактор на влиятелният вестник „Икономист” Джон Миклетуайт написа в прав текст, че западните медии са виновни за антиислямската истерия в Европа и САЩ. Той смята, че Турция е модел за бъдещето на исляма. Призовава за приемането на южната ни съседка в Европейския съюз. Проблемите в ЕС , които възпрепятстват членството са повече отколкото проблемите в самата Турция, пише Миклетуайт. Има и други западни журналисти, според които повечето мюсюлмани са съвестни граждани на Европейския съюз. Думите им се потвърждават от наскоро проведено проучване на „Галъп интернешенъл”. В него две трети от интервюираните мюсюлмани в Европа заявават, че са лоялни граждани на страните си.
Георги Кулов