Република Турция да признае етническото прочистване през 1913 г.
Искането на Доган за пренаписване на историята е следствие на проповядвания неосманизъм в южната ни съседка
Проф. Евгения Иванов, Ариф Агуш, Кемал Еюб и др. учени и политици работят за помашка партия и етнос, казва известният историк и родолюбец
- Проф. Марков, тази година се навършват 100 години от разорението на тракийските българи през 1913 г., но никой не обелва и дума за тази национална трагедия. Какъв знак е мълчанието на институциите, политиците и обществото?
- Историците отбелязахме събитието като преиздадохме книгата на академик Любомир Милетич “Разорението на тракийските българи”. Колегата Стоян Райчевски направи още един том около разорението, в който са събрани преди всичко спомени и разкази на прогонени тракийски българи. Освен това представихме изданията и в Европейския парламент, където предизвикаха голям интерес. Посетихме места, свързани с тази трагедия - Маджарово, Илиева Нива край Ивайловград и други, където почетохме паметта на тракийци. През 1913 година е проведено едно етническо прочистване, което е оставило дълбока рана в нашата история и което трябва да помним.
- Но обществото не чу нищо за тези инициативи?
- Имаше програма за отбелязването на 100-годишнината от Балканските войни, която започна от миналата година. Към нея влиза и Разорението на тракийските българи. За патрон на честванията беше избран тогавашният премиер Борисов, но след като падна правителството на ГЕРБ, комитетът не се събра повече. Допусната беше грешка, патрон за почитането на тези събития трябваше да бъде президентът като държавен глава и обединител на нацията. Тези обстоятелства наложиха да работим така да се каже по инерция, но случилото се трябва да бъде поука за нас. Сега предстои да отбележим 1000 години от управлението на цар Самуил. Затова е добре то да бъде под патронажа на президента Плевнелиев, за да няма политически изненади.
- Съществуват съмнение, че темата за разорението на тракийци е неудобна за управляващите, вероятно БСП се притеснява да почете годишнината, за да не развали интересите си с ДПС?
- Безспорно участието на ДПС в управлението на държавата оказва известно влияние, тъй като идеята е Република Турция да признае етническото прочистване на тракийските българи през1913 г. Известно е, че сега в южната ни съседка се възражда влиянието на неосманизма. Външният й министър – Ахмед Давутоглу, настоява за реабилитация на Османската империя. Тезата на историците е - щом неосманистите търсят славата на Османската империя, трябва да признаят и нейните престъпления. Става дума както за етническото прочистване на тракийските българи, така и за последвалия само две години по-късно арменски геноцид. Известно е, че тази тема е много чувствителна за етническите турци в България и вероятно заради това управляващите се въздържат да говорят за този кървав период.
- Значи политическите сметки и интереси са над националната памет?
- Така е, но всъщност единствено Съюзът на тракийските дружества, който защитава и представлява интересите на потомците на тези бежанци, отбеляза събитието по места. Но всъщност трябваше и политиците да вземат отношение по тази тема. Дори има подготвена декларация, която ще трябва да се гласува от Народното събрание за 100-годишнината от разорението на тракийските българи, колкото и да е сложно това да се случи при тези обстоятелства. Но добре е това трагично събитие да се отбележи и от парламента.
- С мълчание и съмнителни политически реверанси не се ли превръщаме в предатели на националната памет?
- Да, по тези трагични теми трябва да се говори, защото са част от нашата история и ние имаме дълг към наследниците на тракийските българи, прогонени насилствено от родните си места. Всъщност тези събития около разорението дълги години бяха премълчавани, отбелязваше се само първата Балканска война. За втората Балканска война политиците казваха, че това е една загубена война, че това е първо национално крушение – защо да го честваме. Но ние трябва да имаме в предвид, че загубените войни са много по-богати на поуки, включително и трагичното събитие през 1913 с нашите тракийски българи. Ето, сега идва и годишнината от Първата световна война, в много страни в Европа се подготвя едно световно събитие, със сериозни последици. Няма как да избегнем тези годишнини и това, че сега подминахме 100-годишнината от разорението на тракийските българи трябва да ни бъде за урок и подобаващо да отбележим следващата годишнина – 100 години от първата Световна война. Политиците трябва да се обединят около една обща национална идея, защото винаги ще има противоборство и разправии между тях. Но ние сме в дълга към нашите предци.
- Приемате ли идеята на БСП, която скандализира обществото, с искане в Европарламента да бъде създаден регион „Тракия” между България и Турция, чрез който да се усвояват пари от предприсъединителните фондове за южната ни съседка?
- Идеята за регион „Тракия” я разбирам само като възможност за икономическо сътрудничество между трите балкански държави, където се разполага съответно „Тракия” – България, Гърция и Турция. Но не го приемам като възможност за проправяне на пътя на Турция за членство в Европейския съюз. Република Турция трябва да бъде наш добър комшия, но ние да бъдем границата на Европейския съюз. С нея може да се допуска само икономическо сътрудничество.
- Възможно ли е чрез обособяването на такъв регион Турция да реализира други свои намерения спрямо България?
- Хипотетично може. Смятам обаче, че ние трябва да си защитим нашия национален интерес в Европейския съюз. Сега в Европа твърде много се говори за регионите. Но когато става дума за региони в ЕС, аз просто не виждам как ще има регион "Тракия", в който да влиза страна, която не е членка на Евросъюза. Тази идея трябва политиците много добре да обмислят.
- Миналата година около честванията на Балканската война и удостояването на ген.Делов със званието почeтен гражданин на Кърджали ДПС се противопостави, а Ахмед Доган поиска нов прочит и пренаписване на историята, възможен ли е такъв експеримент?
- Още тогава възразих на подобно неосманистко тълкувание, защото тази теза не е на Ахмед Доган. За съжаление в Република Турция идеите на неоосманизма прокарва външният министър. Според него всички войни, които води Османската империя, са завоевателни, включително и Девета Руско-турска война, която за нас е освободителна. Така че, тази оценка дойде от Турция и просто ДПС става неин проводник. Но ние и другите страни в Балканския съюз, които сме се борили срещу Османската империя – Гърция, Сърбия и Черна гора, категорично я отхвърляме и я отбелязваме като освободителна, защото Османската империя е завоевателка на Балканите. Освен това, не е вярно, че тази империя е цивилизовала балканските народи. Османското завоевание откъсва тези хора от Ренесанса, от Реформацията, от Просвещението, поради което тези страни изостават в своето историческо развитие.
- Какъв е смисълът от извинението на Станишев към българските турци, след като именно БСП 24 години протака делото за Възродителния процес и оказва натиск на съд и прокуратура, за да не бъдат наказани виновниците в него?
- Аз съм учуден от този реверанс на Станишев, защото почти всички правителства през последните години се извиняваха на българските турци за Възродителния процес. Според мен това беше един чисто политически ход на лидера на БСП с цел сближаване на електората на ДПС, който още носи горчивия спомен от смяната на имената. Но и тук трябва да се изследва този Възродителен процес, макар че вече излязоха някои документи. Трябва още по-внимателно да се огледа от всички страни и да се изследват преди всичко причините – защо се стигна до него. Кои бяха външните фактори, довели до този процес? Защото след 1964 година в българската външна политика се появява един "кипърски синдром". И още тогава Тодор Живков непрекъснато повтаря: „Ние няма да допуснем втори Кипър на Балканите”. Тоест, освен чисто вътрешно-политическия аспект, трябва да се изучават и анализират и външно-политическите фактори. Така че и тази тема подлежи на едно много задълбочено изследване, и не бива да се политизира само за временни цели.
- Ефрем Моллов ще учредява партия “Помак”, какви опасности крие признаването на тази формация за нацията?
- Моллов се появи миналата година на хоризонта, пак по повод 100-годишнината от Балканските войни, когато създаде така наречения Европейски институт “Помак”. Пусна едно пасквилно издание за Балканската война като “зло за Родопите”, "зло за българите мохамедани". Според мен това е един човек, който си изпълнява поставените задачи. И за съжаление аз познавам този натиск върху българите в Родопите, където беше възстановена Дружба “Родина”. Има сили отвън, които са заинтересовани да създадат така наречения помашки етнос. Но за съжаление се намират и някои български учени, които им помагат чрез разни проекти, финансирани чрез европейски пари. Затова е нужно много внимателно да анализираме явления като Моллов. Те са част от една политика за обособяване на помашки етнос и за откъсването му от българската нация. Това е едно много опасно явление и нашата държава не трябва само да наблюдава и да стои със скръстени ръце. Такива опити имаше още през 90-те години, има вече сайтове, където се прави пропаганда от вън, разпространява се провокативна литература и трябва да сме много бдителни.
- Кои са провокаторите, които стимулират този процес сред българите мохамедани?
- Аз имам непосредствен поглед върху това, което видях миналата година на честванията на 100-годишнината от Балканските войни. В началото на май 2012 отбелязаха 75 години от основаването на Дружба “Родина” в Смолян. По същото време в града имаше и конференция за помашкия етнос. Това е един проект, ръководен от проф. Евгения Иванова от Нов български университет и нейни сътрудници. Те бяха поканили ректора от Тракийския университет в Одрин и негов колега, и един професор от Сараево. Тогава аз им възразих на тезите. Професорът от Одрин говори за “помашки турци”, а професорът от Сараево – ни убеждаваше колко хубаво било да има “мюсюлманска нация”, като “босненската нация”. Решително му възразих, като му обясних, че Тито е създал две нации – македонска, от която ние сме потърпевши и мюсюлманска в Босна. Затова съм категоричен, че няма място да се прави пропаганда в Родопите за обособяването на някакъв помашки етнос, но идват такива емисари. Аз обвинявам за това и учените, но вероятно зад тях има и политици.
- Кажете имената на политиците от България, които работят в тази посока?
- На тези дискусии преди година имаше трима депутати от ДПС – Агушев, наследник на Агушевите конаци, Кемал Еюб и още един, но не помня името му. Тримата депутати са издействали парите чрез фондация “Фридрих Науман” на партията на Свободните демократи в Германия, която е част от Либералния алианс, за да се работи по този антибългарски проекта.
- Съществуват ли опорни точки, които могат да върнат българската нация в някаква нормалност, тъй като през последните години и особено месеци сме свидетели на тревожни събития?
- Учените от БАН ще излезем с 10 национални цели, които трябва да обединят народа ни, които да бъдат дългосрочни и краткосрочни. Това може да бъде една национална програма, която да приеме Народното събрание, за да няма този разнобой, тези остри противоречия между основните политически сили. Сега ние губим историческо време и много национална енергия. Аз се надявам, че ще съумеем в близко време, когато ще оповестим пред медиите тази програма. Ангажирал се е БАН не само защото е най-големият научен център, но е и една национална институция, която съществува още преди възстановяването на българската държава, още от далечната 1869 година. Наш дълг е да посочваме на политиците тези национални цели.
Аз съм се парил не веднъж, но живея с надеждата, че можем да се обединим поне около националните цели, защото винаги ще има противоречие между обществото и политическите партии, но спасението е да заработим по едни общи каузи. Защото не можем да продължаваме по този начин – от избори на избори, от правителство на правителство, всяко правителство да идва като на гола поляна и да казва, че историята започва от тях, че предишните нищо не са направили, или ако са го направили – лоши са го направили. Трябва да има една приемственост между правителството и пак ще повторя – не е важно кой ни управлява, а как ни управлява. За съжаление през изминалите 24 години, след като ние продължаваме да бъдем бедняците на Европа, това означава, че лошо са ни управлявали всички. Пътувам често из страната и хората ме питат: Абе, къде сте вие учените? Защо сте оставили политиците да правят каквото си поискат? Дайте вашите цели, около които да се обединим. Имам още вяра, че нещо добро ще се случи, не съм я загубил. Аз съм историк, не забравям, че е имало и по-тежки времена за българина и нашата държава.
- Излезе статистика, че през март 2130 г. ще изчезне последният етнически българин, вярвате ли на подобна прогноза?
- Тъжно е, че младите напускат България, в чужбина намират своето бъдеще. Вярно е, че младите са бъдещето на страната ни. Трябва да престане това изтичане на национален потенциал. Но пък трябва да бъдат създадени и условия, за да останат младите хора в България да създават своите семейства, своето бъдеще. Имам приятели, чиито внуци са в чужбина, вместо да се казва Иван – те го кръщават Джон, Пиер, Франсоа. Ние всъщност обогатяваме чужди общества и чужди нации. Ето, това е тревожното и политиците трябва да се замислят.
Интервю на Мая Стоянова
